Решение № 168 от 18.08.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Тутракан, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20223430100465 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна (уточнени с Молба вх. № 4447/03.11.2022 г.) от ищеца „Ф.“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Е. С. (л. 5), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 78/02.06.2022 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 178/2022 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати солидарно със съдлъжниците Г. Б. Г. и С.

Б. И. на ищеца:

1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за потребителски паричен кредит № 01000638/00002 от 24.04.2019 г., възлизаща на 3 559,36 лв.;

2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата, за периода: м. септември 2019 г. до м. август 2021 г. възлизаща на 995 лв.;

3. неустойка за забавено плащане върху главницата по т. 12 от договора, за периода 21.06.2019 г. – 07.02.2020 г., възлизаща на 25,70 лв.;

4. законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в съда – 26.04.2022 г., до изплащане на вземането.

5. На 24.04.2019 г. между „Ф.“ ЕАД (предишно наименование “А. Л.” ЕАД), като кредитодател, Г. Б. Георгиев с ЕГН **********, като кредитополучател, С. Б. Г.

1 с ЕГН ********** като солидарен длъжник и Б. С. И. с ЕГН **********, като солидарен длъжник бил сключен Договор за паричен кредит с № 01000638/00002. С договора кредитодателят предоставил на Г. Б. Г. с ЕГН ********** паричен кредит за потребителски цели. Съгласно чл. 2 от договора размерът на предоставената на кредитополучателят сума била 4 000 (четири хиляди) лева - главница. Посочената сума следвало да се заплати от кредитополучателя на 28 (двадесет и осем) погасителни месечни вноски (чл. 3 и 4 от договора), като сумата на всяка една погасителна вноска, съгласно чл. 5 от договора, била 189,79 лева.

6. С Декларация кредитополучателят е изразил изричното си желание с част от отпуснатата сума по Договор за паричен кредит с № 01000638/00002, в размер на 1 029,34 лв., да бъдат изплатени текущите му задължения по Договор за финансов лизинг № 01000638/00001. Останалата част от сумата, в размер на 2 870,66 лв., била получена от кредитополучателя на 24.04.2019 г., когато му била преведена по посочена от него банкова сметка.

7. След сключване на договора кредитополучателят е престанал да изпълнява задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове.

8. Съгласно чл. 8.2., б. „а“ от ОУ кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при забава в плащането на 2 или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. В погасителния план било предвидено, че падежът на последната погасителна вноска е 20.08.2021 г.

9. Към датата на подаване на заявлението в съда срокът на договора за кредит бил изтекъл и всички месечни погасителни вноски са станали изискуеми.

2. Ответникът Б. С. И. на 09.11.2022 г. е получил лично съобщение ведно с Разпореждане № 829/03.11.2022 г., препис от исковата молба и писмените доказателства по нея. В едномесечния срок не е депозирал отговор на чл. 131 от ГПК.

При подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение и в открито съдебно заседание оспорва вземанията, като твърди, че се е задължил като поръчител по договора за кредит и срокът по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. По делото като свидетел е разпитана С. Б. Г. - майка на ответника (л. 56).

4. На 24.04.2019 г. между ищеца (с предишно наименование „А. Л.”), в качеството му на кредитодател и Г. Г., в качеството му на кредитополучател е подписан Договор за потребителски паричен кредит № 01000638/00002 от (л. 6 ). Заетата сума възлизала на 4 000 лв., като с част от нея 1 029,34 лв. са изплатени текущите му задължения 2 по Договор за финансов лизинг № 01000638/00001, видно от представената декларация (л. 10). Останалата част от сумата, в размер на 2 870,66 лв., била получена от кредитополучателя на 24.04.2019 г., когато му била преведена по посочена от него банкова сметка (л. 12). Договорът е подписан от ответника и свид. С. Г., в качеството им на солидарни длъжници. На кредитополучателя и съдлъжниците е предаден екземпляр от Общите условия на кредитодателя по договори за потребителски парични кредити (ОУ - л. 13, 14).

5. Свид. Георгиева уточнява, че кредитът е изтеглен за закупуване на автомобил от кредитополучателя. При сключването на договора за кредит кредитодателят поискал договорът да бъде подписан от съдлъжници. Солидарните длъжници не били получавали суми по кредита.

6. По делото е изслушана съдебно икономическа експертиза (СИЕ – л. 67 и сл.) От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

1. По допустимостта

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

2. Относно качеството на ответника в кредитното правоотношение 8. Ответникът твърди, че е имал качеството на поръчител по договора за кредит, 9. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения (Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о.).

10. Един от случаите на пасивна солидарна отговорност е встъпването в дълг (чл. 101 ЗЗД), когато по силата на договор, сключен с кредитора или със стария длъжник, трето 3 лице се съгласява да поеме едно задължение като солидарен длъжник. Задължението на новия длъжник е самостоятелно, а отношенията между кредитора и двамата длъжници се уреждат по правилата на солидарността (чл. 121 и сл. ЗЗД). За разлика от поръчителството при встъпването в дълг по силата на договор между кредитора и новия длъжник задължението на новия длъжник е самостоятелно, а не акцесорно.

Индикации за поемането на общ дълг може да бъде усвояването на част от сумата от встъпилия в дълга длъжник, поемането от него на задължения, типични за кредитополучателя - за учредяване на обезпечения на вземанията на кредитора, за плащане на такси разноски по кредита, предвиждането на възможност за прекратяване на договора за кредит при неизпълнение на задължение на встъпилия в дълга длъжник и др. (Решение № 60119 от 23.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1024/2020 г., I т. о.).

11. Обратно, поръчителството има винаги акцесорен характер, като задълженията на поръчителя възникват единствено при неизпълнение на задълженията на основния длъжник. Поръчителя не е носител на задължения по главното правоотношение. Тези различия влияят върху съкратените сроковете за реализиране на отговорността на поръчителя (чл. 147 от ЗЗД), върху регресната отговорност при заплащане на цялото задължение от поръчителя (чл. 146 от ЗЗД, в сравнение с чл. 127 от ЗЗД), върху лисата на задължение за уведомяването на поръчителя за извършена цесия или за настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по основното правоотношение и др.

12. В конкретният случай ответникът е подписал заедно със свид. Г. договора за кредит като солидарен длъжник. В договорът за кредит не е упоменато какви са правата и задълженията на солидарните длъжници. Същите са подписали погасителния план, като на кредитополучателя е връчен екземпляр от общите условия, за което солидарните длъжници също са се подписали. Установено е, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя.

13. В ОУ т. 10.1 е уредена фигурата на солидарните длъжници, като е посочено, че същите отговарят съгласно чл. 121 и сл. от ЗЗД солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора. В т. 10.2 от ОУ е уредена изрично хипотезата на подписването на договора от поръчител.

14. В тази връзка съдът приема, че ответника и свид. Г. са встъпили в дълг по отношения на задълженията на кредитополучателя по договора съгл. чл. 101 от ЗЗД.

Използваният израз „солидарни длъжници” и изричните разграничения в ОУ с фигурата на поръчителя не оставят никакви съмнения относно естеството на възникналото правоотношение по т. 10.1 от ОУ.

15. В тази връзка съдът приема, че ответникът отговаря солидарно с кредитополучателя на осн. чл. 101 от ЗЗД, като по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД.

4

3. Относно начислената такса за оценка и разглежда и оценка на кредитоспособността 16. В Съгласно СИЕ ищецът е начислил такава такса, възлизаща на 100 лв. Таксата е предвидена т. 3.3 от ОУ.

17. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

18. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

1. Ответникът (солидарен длъжник) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

19. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).

Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

20. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.

21. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.

1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.

1.

1. Такса за оценка и разглежда и оценка на кредитоспособността представлява всъщност дейност по усвояване и управление на кредита, за която съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни.

2. В тази връзка съдът намира, че разпоредбата, с която същата е предвидена, е недействителна на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

4. Заета сума

5

22. В резултат на сключеният договор за кредит е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.