Определение № 401 от 08.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500509 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение № 345, постановено в закрито съдебно заседание на 4.08.2025 г. от Окръжен съд-Смолян по гр.д. № 188/2025 г. , с което е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на компетентност на ОС-Смолян и делото е изпратено на Софийски градски съд по компетентност.

Жалбоподателят Й. Л. Н. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 3361/21.08.2025 г., и делото се върне за разглеждане на ОС-Смолян.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 3513/4.09.2025 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 29.04.2025 г. е подадена до Окръжен съд-Смолян искова молба от Й.

Л. Н. против „ЕОС Ваткиркс“ЕООД-гр.София, с която ищецът предявява иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за признаване спрямо ответника, че 1 ищецът не му дължи посочени суми, вземанията относно които са придобити от ответника съгласно договори за цесия, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че е обект на системен тормоз от представители на ответното дружество, като ответникът неоснователно претендира за заплащане на сумите. Твърди, че е отправил до ответника писмено възражение, в което е заявил, че процесното вземане е погасено по давност и е поискал ответникът да подаде информация в ЦКР, но ответникът с отговор е заявил, че не приема за основателно възражението за погасяване по давност на вземането и отказва да предприеме съответни действия пред ЦКР за коригирани данни към тази информационна система. Заявява, че ответникът го е уведомил, че задълженията са: (1) за заплащане на сума 30 423,08 лв., което задължение е породено с договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 24.10.2008 г., сключен от него като кредитополучател с „Банка ДСК“ЕАД като кредитодател, което вземане е придобито от ответника „ЕОС Маткрикс“ЕООД като цесионер съгласно договор за цесия от 28.09.2018 г. с цедент „ОТП Факторинг“ЕАД; (2) за заплащане на сумата 46 125,82 лв., което задължение е породено с договор за издаване на кредитна карта „Visa Gold“ от 14.08.2007 г., сключен от него като кредитополучател и „ОББ“АД, което вземане е придобито от ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД като цесионер съгласно договор за цесия от 31.01.2028 г. с цедент „ОББ“АД. Ищецът излага твърдения защо според него тези вземания са погасени по давност, като твърди, че не са налице действия от категорията на посочените в разпоредбата на чл.116 от ЗЗД и не твърди понастоящем да се провежда срещу него принудително изпълнение, както и не посочва в миналото да е било провеждано такова.

Твърди, че има правен интерес от предявяване на иска по изложени съображения. Заявява, че искът е предявен пред ОС-Смолян съгласно чл.113,ал.1 от ГПК. Посочва, че той оспорва дължимостта на свое задължение по договор за банков кредит и посочения в исковата молба адрес е неговият адрес в гр. С.. Посочва, че според трайната съдебна практика (определение № 172/8.03.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1143/2013 г., ТК, 2ТО, определение № 607/23.11.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 2314/2015 г., ТК, 1 ТО и определение № 18/16.01.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 2502/2019 г., ТК, 2 ТО), подсъдността по чл.113 от ГПК е приложима не само към потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а и към всички спорове с участие на потребители, като при това само основанието 2 за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Позовава се и на определение № 2103/7.06.2019 г. на ОСВарна по в.ч.т.д. № 832/2019 г.. Твърди, че при тези данни независимо от вида и спецификите на предявения иск той има качеството на потребител с оглед първоизточника на задължението му, което оспорва по исков ред в това производство, поради което местната подсъдност се определя по реда на чл.113 от ГПК.

С отговора на исковата молба с вх. № 2432/20.06.2025 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София заявява, че искът следва да е квалифициран по чл.439 от ГПК, тъй като по отношение на процесните вземания има издадени изпълнителни листове и при иска по чл.439 от ГПК се разглеждат именно факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Заявено е, на първо място, възражение за местна неподсъдност на спора.

Ответникът възразява, че искът не е подсъден на ОС-Смолян, а на СГС съгласно разпоредбата на чл.108 от ГПК, тъй като седалището на ответника е в гр.София. Заявено е, че в исковата молба няма изложени факти и обстоятелства, че чрез предявения иск ищецът търси защита именно в качеството си на потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника, че той е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и в това си качество иска да бъде приложен от съда спрямо него облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в разпоредбата на чл.113 от ГПК, а именно тя да бъде разгледана от съда по неговия нестоящ или постоянен адрес. Твърди се, че предявеният от ищеца иск не е на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, а на длъжник по изпълнението, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито искане за признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради изтекла погасителна давност, поради което за подсъдността на иска се прилагат общите правила, съответно, общата местна подсъдност по чл.108 от ГПК, а не особената такава по чл.113 от ГПК.

Твърди се, че местната подсъдност по чл.113 от ГПК намира приложение по искове, упражняването на които придава на ищеца качеството потребител по смисъла на §13,т.1 от ДРЗЗП, в който смисъл ответникът се позовава на определение № 3/10.01.2012 г. на ВКС по т.д.№852/2011 г., ТК, 1 ТО, 3 определение № 649/16.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 377/2010 г., ТК, 1 ТО и определение № 697/7.12.2009 г. на ВКС по т.д. № 514/2009 г., ТК, 1 ТО.

Твърди се, че в случая качеството на ищеца е на длъжник по изпълнително дело, чието прекратяване се цели поради изтекла давност за принудително събиране на вземането. Изложени са съображения относно правната същност на иска по чл.439 от ГПК и се претендира, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение качеството на насрещната страна се променя и тя не може да се защитава като потребител със средствата по ЗЗП, а единствено като длъжник, срещу който е предприето изпълнение. Твърди се, че специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК не е приложима в случая доколкото ищецът няма качеството на потребител в материалното правоотношение-предмет на иска, от което се претендират права и не се търси защита на потребителски права, като разпоредбата на чл.113 от ГПК не следва да се тълкува разширително, а приложното й поле обхваща само исковете, уредени в ЗЗП. Заявено е още, че процесните вземания произтичат от договори за издаване на кредитни карти със значително завишен лимит, съответно до 15 000 лв. и до 20 000 лв., като никъде в сключените договори или в общите условия към тях не е посочено, че отпуснатите средства се ползват за потребителски нужди. Затова ответникът заявява искане ОС-Смолян да прекрати делото пред себе си и да го изпрати на местно компетентния съд по седалището на ответника – СГС. На следващо място в отговора са посочени обстоятелства относно придобиването на процесните вземания от ответника въз основа на договори за цесия, като е заявено, че чрез тях ответникът е придобил вземания към ответника на „ОТП Факторинг“ЕАД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1298/2012 г. на РС-Смолян, въз основа на който за събиране на вземанията е било образувано изп.д. № 86/2013 г. на ДСИ към РС-Смолян, което е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 4.01.2019 г. с постановление на СИ, и към ответника на „ОББ“АД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1179/2011 г. на РС-Смолян, въз основа на който за събиране на вземанията е било образувано изп.д.№ 1820/2011 г. на ЧСИ Петко Илиев, което е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК на 25.08.2022 г. с постановление на СИ. Към отговора са приложени в копия договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен на 24.10.2008 г. между ищеца и „Банка ДСК“АД с общи условия и договор за издаване на златна кредитна карта „Visa Gold“, сключен на 14.08.2007 г. между ищеца и „ОББ“АД.

4

С определение от 21.07.2025 г. окръжният съд във връзка с възражението на ответника за неподсъдност на делото дава възможност на ищеца да конкретизира за какво е използвал процесните суми (какво е закупил с тях, респективно как ги е разходвал), както и да представи доказателства (едностранни или двустранни документи, съдебни актове и др.) за това, включително и документи, в които е отразено/признато/удостоверено качеството му на потребител.

Със становище от 12.06.2025 г. ищецът взима становище за неоснователност на заявеното от ответника възражение за местна неподсъдност на делото на ОС-Смолян. Изложени са съображения относно предмета на иска, вече заявени с исковата молба. Заявено е, че посочените в исковата молба суми са по договори за кредити, които са сключени от ищеца в качеството му на физическо лице и потребител по смисъла на закона.

Посочена е законова уредба относно защитата на потребителите. Заявено е, че с оглед на посочените законови разпоредби във всички случаи кредотополучателят има качеството на потребител, което отнесено към нормата на чл.113 от ГПК предопределя местната подсъдност на спора по настоящия адрес на потребителя доколкото се касае за спорове относно дължимостта, респективно недължимостта на вземането на кредитора, възникнало от сключен с потребител договор за потребителски кредит, както и изпълнението му, чрез оспорване на вземането, включително и по иска за признаване за установено, че между потребител и търговец (включително и цесионер) не съществуват вземанията на последния, прехвърлени му от банка, и което вземане произтича от сключен между страните договор за потребителски кредит. Отново е направено позоваване на съображенията, изложени от ОС-Варна в определение № 2103/7.06.2019 г. по в.ч.т.д. № 832/2019 г. Заявено е, че няма правно или фактическо основание настоящата искова претенция да се разгледа от СГС, доколкото несъмнено се касае за установяване на несъществуването на парично вземане, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит с потребител и независимо че по отношение изпълнението на това вземане кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение чрез иницииране на изпълнителен процес и в двата случая вземането на кредитора не променя своя характер и естество и продължава да представлява парично вземане за главница, законна лихва, договорна лихва, наказателна лихва и разноски, които имат един и същи 5 произход и основание – сключен между кредитор и кредитополучател (потребител) договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя-ищец е предоставен потребителски кредит, поради което кредитополучателят по това правоотношение има качеството на потребител по смисъла на закона и в това си качество може да избира пред кой съд да предяви иска си за установяване несъществуването на вземанията, които има цесионера към него като потребител, а не в някакво друго качество – по настоящия или постоянния си адрес в гр. С., което определя ОС-Смолян като местно компетентен съд да разгледа спора, иницииран от потребител срещу търговеца-цесионер по договора за потребителски кредит относно несъществуването на паричното вземане, посочено в исковата молба. Заявено е, че ответникът не отрича качеството на потребител на ищеца, както и не отрича, че взаимоотношенията са породени именно от договор за кредит, сключен от ищеца в качеството му на физическо лице-потребител. Твърди се, че за всеки един спор относно вземане по договор за потребителски кредит относно установяване на размера му, съществуването му или несъществуването му поради погасяването му по давност, на което се позовава в случая и ищецът като потребител по договор за потребителски кредит, следва да се прилага местната подсъдност за разглеждането на спора, предвидена в чл.113 от ГПК.