Решение № 1140 от 13.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……/……...12.2019г., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията

Хекимова въззивно търговско дело № 1415 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №57993/07.08.2019г. от С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу

Решение №3091/05.07.2019г. по гр.д. №5019/2018г. на ВРС, 30 състав, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със седалище гр. София р-н

Възраждане, ул. „Света София“ № 6, представлявано от С.И.Н.-А., К.Р. за заплащане на сумата 1 000 (хиляда) лева, представляваща частичен иск от общо 31 500 (тридесет и една хиляди и петстотин) лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор 03/04391Т от 30.11.2016г., вследствие на настъпила трудова злополука на 18.02.2017г. и определена 50 % трайно намалена работоспособност, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно относно извода на съда за извършено от ищеца нарушение на приложимите законови и подзаконови актове, с което се е изложил на риск. Сочи се, че видно от съставения констативен протокол е установено, че е настъпила трудова злополука, като същевременно не са посочени конкретни нарушения, допуснати от работника. Доказателствени искания не са направени.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез юрк.М.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски

Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със седалище гр. София р-н Възраждане, ул. „Света София“ № 6, представлявано от С.И.Н.-А., К.Р., иск с правно основание чл. 459, във вр. с чл. 441 от КЗ ЗА заплащане на сума в размер на 1 000 лева, частичен иск от общо 31 500 лева, представляващи застрахователно обезщетение по застрахователен договор 03/04391Т от 30.11.2016г., вследствие на настъпила трудова злополука на 18.02.2017г. и определена 50 % трайно намалена работоспособност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е в трудово правоотношение със „СЕМ РЕМОНТ“ ООД на длъжност „работник по поддръжка на железен път и съоръжения“. В изпълнение на възложените му задачи на 18.02.2017г. осъществявал дейности по ремонт на жп линия, когато при сядане в заваряващата машина с метален ключ в ръка настъпил инцидент, при който ищецът получил съчетана травма – счупване на гръбначен стълб и термични изгаряния.

Извършено било разследване от комисия на ТП на НОИ, въз основа на което настъпилата злополука била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Вследствие на уврежданията на ищеца с решение от 14.12.2017г. била определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години.

Въз основа на сключения между работодателя и ответното дружество договор за групова застраховка „Злополука“, валидна през периода от 01.12.2016г. до 30.11.2017г., ищецът отправил заявление до застрахователя за заплащане на обезщетение, в отговор на което получил отказ въз основа на аргумента, че е налице изключен риск на основание чл.12, ал.2, т.7 от ОУ за застраховка „Злополука“, тъй като злополуката е настъпила вследствие на допуснати от него нарушения на чл.33 от ЗЗБУТ, чл.34, ал.1 от Наредба №13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт и чл.4 от Инструкция за безопасност на труда при работа в електрифициран участък. Твърди се, че отказът е неоснователен, тъй като не е налице някоя от предвидените в чл.408, ал.1 от КЗ хипотези, при които е предвидено, че застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, поради което разпоредбата на т.27,11 от ОУ се явява нищожна като противоречаща с повелителни законови норми на КЗ.

В отговора по чл. 131 ГПК ответната страна ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД твърди, че договорът със „СЕМ РЕМОНТ” ЕООД е сключен при условията на чл.441, ал.2 от Кодекса за застраховането под формата на застрахователна полица № 03/043991Т съгласно Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, като покритието включва риска „трудова злополука” по смисъла на чл.55, ал. 1 и ал.2 от КСО (т.нар същинска трудова злополука и случаите, приравнени на трудова злополука). Излага се, че съгласно чл.12, ал.2, т.7 от ОУ застрахователят не покрива застрахователни събития и техните последствия, когато са пряк или косвен резултат от събития, настъпили вследствие на излагане на опасност, преднамерено действие или непредпазливост от страна на застрахования, независимо дали под формата на самонадеяност или небрежност, както и когато застрахованото лице с действията си е нарушило действащ законов или подзаконов нормативен акт. Твърди се, че злополуката е настъпила изцяло по вина на ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението и действията му, при нарушаване на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.34, ал.1 от Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт и чл.4 от Инструкция за безопасност на труда при работа в електрифициран участък. Сочи се, че пострадалият е предприел качване на заварочната машина за електроконтактни заварки ПРСМ-3, висока около 4 м, при условията на включена контактна мрежа, обстоятелство, което му било добре известно. По този начин се доближил до тоководещите части на високоволтовата електропреносна мрежа (25 kV). Същият е предприел тези действия въпреки разпоредбата на чл.39 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт (ДВ, бр.12 от 7.2.2006 г.) и чл.4 от Инструкцията за безопасност на труда при работа в електрифициран участък, утвърдена от управителя на фирмата, с които е бил добре запознат и в която се предвижда забрана за приближаване на хора към намиращата се под напрежение контактна мрежа, части от нея или неоградени проводници на разстояние по-малко от два метра. Излага се още, че на ищеца е бил провеждан ежедневен инструктаж, който се е провеждал едва след започването на работния ден и едва след изключването на напрежението на контактната мрежа, а пострадалият е предприел това качване преди започването на работния ден и преди да бъде проведен инструктажът. В процесния момент работният ден е следвало да започне в 10:00 часа поради ниските температури на основание Заповед № 18/15.12.2016 г., съгласно която при температура на въздуха под 5 градуса работното време е от 10.00 ч. до 17.00 ч.

Видно от декларацията за трудова злополука, същата била настъпила в 9.05 ч. и пострадалият имал съответната правоспособност за извършваната работа, поради което е съзнавал или е следвало да съзнава последиците от поведението си. Сочи се, че законът дава възможност да се изключи определен застрахователен риск, позовавайки се на чл.449, ал.2 от КЗ, във вр. с чл.345, ал.9 от КЗ по застраховки по раздел I от приложение I, както и по застраховка „Заболяване” застрахователният договор трябва ясно, недвусмислено и изчерпателно да определи условията, при които се прилагат изключенията от застрахователно покритие.

Препраща и към разпоредбата на чл.94 от ЗЗД, съгласно която недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност. Твърди, че разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ е неприложима за застраховките „Живот” и „Злополука”, доколкото систематично се намира в Глава 39, „Имуществено застраховане”. Оспорва твърдяното в исковата молба, че на 14.12.2017 г. пострадалият С.С. е освидетелстван от НЕЛК с 50 % загубена работоспособност.

Като самостоятелно основание за отхвърляне на иска сочи и обстоятелството, че работодател на пострадалия, С.Н.С., по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ е „Трейс София“ ЕАД, а страна по процесната застраховка е „СЕМ РЕМОНТ“ ООД, чийто служител е пострадалият. „СЕМ РЕМОНТ“ ООД е извършвал дейност на обекта, където е настъпила злополуката, в качеството си на изпълнител въз основа Договор за услуга от 15.12.2016 г., сключен с възложителя „ТЕМП – ПБ“ ЕООД. Инвеститор на проекта за механизирано подновяване на жп път е Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която е възложила с договор на „Трейс София“ ЕАД изпълнението на строителни работи на обекта, което от своя страна е възложило изпълнението на „Рилуей Билдинг Сървей“ ЕООД, което от своя страна го е възложило на „Темп ПБ“ ЕООД, което от своя страна е възложил изпълнението на „СЕМ РЕМОНТ“ ООД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.226 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Основателността на предявения главен иск с правно основание чл.459, ал.4 вр. чл.448, ал.7 от КЗ е обусловена от възникване на правото на застрахователно обезщетение в полза на ищеца в качеството му на ползващо се от застраховката лице поради настъпили увреждания вследствие на трудова злополука. В тежест на ищеца е да установи наличието на сключен договор за застраховка "трудова злополука", в срока и в обема на застрахователно покритие по който да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска.

По делото между страните не се спори относно наличието на възникнало застрахователно правоотношение по силата на сключена застраховка „Злополука“ със застрахователна полица № 03/043991Т със срок на действие 01.12.2016 г. - 30.11.2017 г., предвиждаща заплащане на застр.сума при настъпване на покрит риск - трайна загуба или временна загуба на работоспособност вследствие на трудова злополука. Неоснователни са възраженията на ответника за липса на трудово правоотношение на ищеца с дружеството, страна по застрахователния договор, тъй като същото се установява от приложения по делото трудов договор, неоспорен от страните. Установява се от съставения от ТП на НОИ протокол и факта на настъпването на 18.02.2017 г. на трудовата злополука, при която ищецът е претърпял увреждания, довели до трайна загуба на работоспособност, за доказване на което са представени експертни решения по делото.

Основният спорен по делото въпрос е налице ли е изключението на покрит риск съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.2, т.7 от ОУ по застраховка Злополука, на което застрахователят се позовава като основание за изключване на задължението на застрахователя да заплати застрахователната сума. Съгласно сключения застрахователен договор при трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука се изплаща процент от застрахователна сума в размер на 7-годишни брутни заплати, равен на процента на загубената работоспособност, определен от ТЕЛК, като е прието неразделна част от този договор да са общите условия по застраховка „Злополука“, приети на 03.12.2003г., в сила с изменения от 14.11.2012г. Видно от представените по делото ОУ в чл. 12, ал.2, т.7 е предвидено, че застрахователят не покрива застрахователни събития и техните последствия, когато са пряк или косвен резултат от събития, настъпили вследствие на излагане на опасност, преднамерено действие или непредпазливост от страна на застрахования, независимо дали под формата на самонадеяност или небрежност, както и когато застрахованото лице с действията си е нарушило действащ законов или подзаконов нормативен акт.