Решение № 17 от 22.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пазарджик, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 289/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 20225240101294 Пещерският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на М. Д. К., ЕГН ********** от с. Л., общ. П., Пазарджишка област, чрез адв. П., против „К.Л.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д.Г.“ № 16, представлявано от управителя К.Г.С., за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (изразяващи се в болки, страдания, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, ограничения в нормалния и обичаен начин на живот на пострадалия, които е бил принуден да понесе, загрозяване на тялото от останалите му белези и претърпян стрес от пожара и психически травми останали му след инцидента), претърпени от К. във връзка със станалото на 28.11.2019 г. увреждане на здравето му, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 331/07.07.2023 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по същото дело решение № 289/25.04.2023 г. е изменено в частта за разноските, като М. Д. К. е осъден да заплати на „К.Л.“ЕООД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 3000 лева

Против така постановените актове в законния срок са постъпили 1 въззивна и частна жалба от М. Д. К. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Във въззивната жалба се твърди, че изводите на районния съд са неправилни, а цитираната в решението съдебна практика не била приложима в настоящия случай, тъй като между страните нямало спор, че се касае за инцидент, представляващ трудова злополука, а с определение от открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2023 г. районният съд бил приел това обстоятелство за безспорно, ненуждаещо се от доказване. Освен това ответникът се позовал на съдебната практика по чл.57 от КСО едва в писмената си защита, поради което това възражение било преклудирано и районният съд изобщо не е следвало да го разглежда. Ответникът бил недобросъвестен работодател по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ, тъй като бил уведомен своевременно за настъпилия на 28.11.2019 г. инцидент и е бил длъжен да декларира трудовата злополука на основание чл.57 от КСО, но не го е направил. Съдебната практика, на която се бил позовал Пещерският районен съд, не била относима към настоящия случай, тъй като инцидентът, представляващ трудова злополука, бил настъпил извън територията на Република България, поради което според жалбоподателя не се прилагали правилата на КСО и Наредбата. Поради това отпадала и необходимостта да се извърши производство по реда на чл.57-60 от КСО, което да приключи с издаването на административен акт, с който злополуката да бъде определена като трудова.

В последния раздел на въззивната жалба се пресъздават установените според жалбоподателя факти от събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания, анализира се и възражението за съпричиняване с краен извод, че не е налице такова.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с присъждане на разноските за две инстанции.

Във въззивната частна жалба на М. К. се твърди, че неправилно районният съд го е осъдил да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 3000 лв., тъй като по делото не били налице доказателства за реално заплащане на тази сума.Самият договор за процесуална защита и съдействие не представлявал такова доказателство, а други доказателства за плащане не били представени. Искането е обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор само на частната жалба с искане тя да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във 2 въззивната жалба и частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в с.с.з. и писмените защити и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против „К.Л.“ЕООД с ЕИК ********* ищецът М. Д.

К. е твърдял, че по силата на трудов договор № 26/15.06.2018 година заемал в ответното дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/ над 12 тона“. Договорът бил безсрочен, при пълно 8часово работно време и с място на работа: гр.П., ул.„Д.Г.“ № 16. На 28.11.2019 г. К. се връщал от Италия към България след извършен курс до град Флоренция. В този ден той управлявал тежкотоварен автомобил собственост на ответното дружество, а именно: Влекач марка „ДАФ“, модел „X 105“, жълт на цвят с рег.№РА **** (ищецът не си спомнял последните две букви от регистрационния му номер). Влекачът бил съчленен с полуремарке.

Преди обяд К. вече бил преминал границата между Република Италия и Република Словения и пътувал в посока Република България. На пътя между населените места Сезана и Връхника, при движение на камиона, водачът чул силен шум като гръм от задната част на ПС. Помислил, че е спукал гума и отбил в аварийната лента за движение. При опит да завърти ключа на стартера, за да изгаси двигателя, установил, че това не може да се случи.

Стрелките на таблото започнали да се движат неконтролируемо напред-назад.

Кабината на влекача започнала да се тресе, а в нея - да навлиза дим. Тогава в нея избухнал и огън, който засегнал корема, двете предмишници и части от лицето на К.. Той силно се изплашил и излязъл от кабината, като се отдалечил към пътната мантинела. В този момент камион с хърватска регистрация, движещ се по същия път, спрял и водачът му предоставил на ищеца пожарогасител, с който да се опита да потуши възникналия пожар. К. взел пожарогасителя и тръгнал към камиона, но в този момент се чул втори гръм, в следствие на което пожарът се засилил, а потушаването му станало невъзможно. На място пристигнала полицейска кола и полицейските служители разпоредили всички да се отдалечат от горящия камион.

Пристигнал и екип от пожарната, който се заел с потушаването на пожара.

Водачът на хърватския камион услужил с мобилния си телефон на К., който набрал свой колега, за да съобщи за случилото се, но той не му вдигнал телефона. В интернет ищецът открил телефон на „К.Л.“ ЕООД и позвънил, но се оказало, че се е свързал с лице от счетоводството на фирмата, а не с управителя или друго отговорно лице. Съобщил накратко какво се е случило и предоставил телефонния номер на намиращия се в близост полицейски служител с молба лице от ръководството на фирмата да се свърже с него в последствие и по този начин да разбере къде е отведен К.. След това дошла 3 линейка, която го откарала в болница, и там на К. била оказана медицинска помощ.

На следващия ден синът на управителя К.С., а именно К.С., който в „К.Л.“ ЕООД всички знаели като фактическия собственик на дружеството, открил ищеца в болницата и го приканил да си тръгват, за да го откара в България с автомобила си. К. се съгласил, но първо се обадил по телефон на майка си, на която разказал за случилото се. Когато напуснали болницата, обаче, вместо да поемат към България, К.С. настоял първо да открият камиона и да разберат какво се е случило с него. Това наложило двамата да останат още един ден в Словения. Камионът бил открит в гр.Връхника, напълно унищожен от пожара.

На 31.11.2019 г. С. и К. потеглили към Република България и на 01.12.2019 г. пристигнали. По пътя ищецът усещал силни болки, а от обгарянията му започнал да тече секрет, което силно го обезпокоило. Казал на С., че има нужда от медицинска помощ. Когато пристигнали, обаче, вместо да го отведе в болница, С. откарал К. до автомобила му, и му казал като не се чувства добре да ходи в Бърза Помощ. К. веднага посетил спешното отделение при „МБАЛ Пазарджик“АД, но там преглеждащият го лекар изразил становище, че състоянието му е тежко и следва да постъпи за лечение в отделение по изгаряния, като го насочил към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.

Пловдив. Ищецът се обадил на племенника си, за да го откара в Пловдив и още същата вечер бил настанен в клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където престоял от 01.12.2019 г. до 06.12.2019 г. Била му поставена диагноза „Изгаряне на лицето, абдоминална област и двете предмишници 9% gr II AB“.

На 04.12.2019 г. била проведена операция, при която се извършили:

„ексцизионно почистване (дебридмен) на рана, инфекция или изгаряне;

Сваляне на превръзките при лежащо тръбно положение; Стерилно ограждане;

Трикратно почистване с антисептици“. Извършил се дебридман, при който раневите площи се обтрили с памучни марли с антисептици, отстранявайки девитализирани епидермални повлекла, налепи и крусти. Превръзка с лист нанокристално сребро. Бил лекуван медикаментозно с Аналгин и Перфалган.

След датата на инцидента ищецът К. бил във временна неработоспособност за период от 50 дни от 01.12.2019 г. до 15.01.2020 г. (На 20.01.2020 г. трудовият договор с К. бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.) В по-голямата част от това време, по лекарска препоръка, ищецът трябвало да стои неподвижно, легнал по гръб и с ръце над главата си, за да зарастват раните от изгарянията по-бързо и без съпътстващи ги инфекции.

Било му предписано и лечение с дефламол, което той стриктно спазвал.

Освен в деня на инцидента, в който болката от изгарянията била най4 силна, К. изпитвал болка и в целия посочен период на неработоспособност, продължил 50 дни. Към настоящия момент същият вече не усещал болка, но имал белези от изгарянията, които загрозяват тялото му и му напомнят постоянно за претърпения инцидент. Същият бил оставил и трайни психически травми в съзнанието на ищеца, който дълго време сънувал кошмари, изпитвал притеснение от огън и постоянно се страхувал да не възникне пожар.

В периода на неработоспособност ищецът бил принуден да търпи и ограничения в нормалното си придвижване, тъй като лечението му изисквало да стои в специфична статична поза, а освен това при движение изпитвал болки. В този период същият трудно обслужвал нуждите си и за него се грижела жената, с която живеел на семейни начала, както и близки и роднини.

Ищецът с нищо не бил предизвикал и допринесъл за настъпване на увреждането.

Моли да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца М. К. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (изразяващи се болки, страдания, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, ограничения в нормалния и обичаен начин на живот на пострадалия, които е бил принуден да понесе, загрозяване на тялото от останалите му белези и претърпян стрес от пожара и психически травми останали му след инцидента), претърпени от К. във връзка със станалото на 28.11.2019 г. увреждане на здравето му, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че между страните по делото е съществувал валиден трудов договор, като ищецът е заемал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. Не се оспорва и обстоятелството, че на посочената дата в исковата молба след като се връща от Италия към България, управлявайки композиция, включваща влекач, съчленен с полуремарке, по време на движението е възникнал пожар на МПС, при който напълно е изгорял влекачът и частично ремаркето с част от товара. Изгорели са и всички лични вещи и документи на шофьора, управлявал МПС-то, като К., който безспорно е водач на МПС, е откаран в болнично заведение, където му е била оказана медицинска помощ, като преди това същият е уведомил „счетоводителката на ответната фирма. Направено е възражение за погасяване на иска по давност. Ответникът е твърдял, че инцидентът е възникнал изцяло по вина на ищеца и неговите действия и бездействия, тъй като вероятната причина за пожара била оставената от водача газова бутилка в кабината. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира 5 присъждане на разноските.