Решение № 1137 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4410/2025
- Вид
- Решение № 1137
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60а, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 24, т. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 60а, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.147, ал.1, т.14 · Закон за устройство на територията
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1137 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330204410 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № **, представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., против наказателно постановление № 19 от 02.07.2025г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 лева. Същият счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява юрисконсулт С., която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна-Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрисконсулт Н., който оспорва подадената жалба. Представя писмено становище. Моли съда 1 да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Хр. Г. Д.“ № **, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството не е съгласувало в срок до 13.12.2023 г. на адрес: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № **, представените от Т. И. Т. проекти към Заявка № 1036-9378-7301 от 29.11.2023 г. по процедура за проучване условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа с № 4592945 от 26.10.2023 г. за обект фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ *** в гр. Ч., общ. Ч..
От доказателствата по делото се установява, че на 29.11.2023 г. Т. И. Т. е подал Заявка № 1036-9378-7301 за съгласуване на работните проекти по процедура за проучване условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа с № 4592945 от 26.10.2023 г. за обект ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ *** в гр. Ч., общ. Ч.
Според чл. 59. ал. 2 от Наредба № 6, отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г. когато представените работни проекти отговарят по обхват и съдържание на определените в предварителния договор технически условия на присъединяване и действащите нормативни документи, мрежовият оператор съгласува представените части от работните проекти в 14 - дневен срок от тяхното представяне.
2
С писмо с изх. № 10789169 от 01.02.2024 г., изпратено на адрес: гр. Ч., ул. „И.
Д.“ № ** „Електроразпределение Юг“ ЕАД е съгласувало представените проекти.
В хода на планова проверка по документи на дружеството-жалбоподател проверяващите от КЕВР, сред които М. С. А. - главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” в КЕВР приели, че като в срок до 13.12.2023 г. в гр. Пловдив „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е съгласувало представените от Т. И. Т. проекти, на 14.12.2023 г. дружеството е нарушило чл.
59, ал. 2 от Наредба № 6. отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г., с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.
За извършеното административно нарушение от свидетеля А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № ЕКРС-16 от
25.03.2025 г., с който било образувано административнонаказателното производство. АУАН № Е-КРС-16 от 25.03.2025 г. бил съставен, предявен и връчен на „Електроразпределение Юг” ЕАД, чрез А. П. Г.-Н. - ****.
Срещу така съставения акт „Електроразпределение Юг“ ЕАД подало възражение с вх. № Е-13-262-99 от 01.04.2025 г., което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.
От показанията на свид. М. А. се установява, че проверката на дружеството е била планова и е била извършена по документи. Същата сочи, че лично е съставилс АУАН, в присъствието на нарушителя и е предявила акта за запознаване със съдържанието му и за подпис. Изрично сочи, че поддържа констатациите в АУАН. По отношение на това как е определила датата на нарушението, актосъставителят не дава конкретен отговор, а единствено сочи, че е констатирала така или иначе голям интервал между момента на подаване на заявлението и доста късното издаване на становището. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията й са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото и се подкрепят изцяло, и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното й качество - служител на 3 въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
Компетентността на административно наказващия орган се извлича от разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за дейността на КЕВР.
Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства – Заявка № 1036-9378-7301 от 29.11.2023 г., Писмо с изх. № 10789169 от 01.02.2024 г.; Становище № 4592945 от 26.10.2023г.;
Заповед № 3-Е-291 от 11.10.2024 г. на председателя на КЕВР; Работна програма за осъществяване на планова проверка на „Електроразпределенне Юг“ АД; Заповед № 3-Е-378 от 19.12.2024 г., Заповед № 3-Е-28 от 20.01.2025 г. на председателя на КЕВР; Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022 г. на председателя на КЕВР (лист 14—15); Заповед № З-Е-45 от 23.02.2024 г. на председателя на КЕВР (лист 16); Констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г. за извършена планова проверка на „Електроразпределенне Юг" АД; пълномощни.
С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда 4 на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди, отразената в АУАН фактическа обстановка.
Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен, спиращ изпълнението и деволутативен, сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Противно на възраженията в жалбата в АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват правната квалификация на вмененото деяние като такова по чл. 59, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Нарушената норма вменява на мрежовия оператор да съгласува представените части от работните проекти в 14-дневен срок от тяхното представяне когато представените работни проекти отговарят по обхват и съдържание на определените в предварителния договор технически условия на присъединяване и действащите нормативни документи. В случая представеното по делото Становище № 4592945 от 26.10.2023г. свидетелства за спазени изисквания по отношение на техническите условия от страна на възложителя на ФЕЦ, но въпреки това съгласуването на представените прокети не е станало в нормативноопределения срок. Неспазването на посочения срок се установява по безспорен начин от представените по делото доказателства. Видно от представената на лист 28 от административната 5 преписка заявка за услуга същата е изпратена до „Електроразпределение Юг“ ЕАД на 19.12.2023 г. Срокът по чл. 59, ал. 2 от Наредба № 6, отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г. изтича на 04.01.2024 г. От представеното на лист 31 от административната преписка Писмо с изх. № 10789169 от 01.02.2024 г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД до заявителя се установява, че дружеството не е съгласувало проекта в този срок, за което и е ангажирана административионаказателната му отговорност.
Настоящият състав споделя доводите в представеното от въззиваемата страна становище, и също не приема тезата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че по отношение на разглежданата процедура за присъединяване няма законово задължение и срок за електроразпределителното дружество да съгласува проектите за изграждане на енергийния обект. Според съда няма логика от една страна за производителя на електрическа енергия да съществува изискване задължително да съгласува работния си проект предварително с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както е посочено в т. 2.1.3. на стр. 2 от Становище № 4592945 от 26.10.2023 г., а за мрежовият оператор да не съществува никакъв срок, в който той да трябва да изпълни своето задължение. Така по този начин би се предоставила възможност на дружествата за разпределяне на електрическа енергия да присъединяват производители на такава в срокове определени единствено по тяхно усмотрение, което е в пълно противоречие с нормативната база регламентираща обществените отношения, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, той като както в законите, така и в подзаконовите нормативни актове са набляга преимуществено именно на стриктното спазване на точно определени срокове.