Определение № 14762 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14762 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100502772 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, срещу Определение №49664/02.12.2025 г., постановено по гр. д. №54086/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, с което е оставена без уважение подадената от настоящия жалбоподател молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановено по делото Решение №13342/08.07.2025 г.

Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на съдебния акт, като моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов, с който първоинстанционното решение да бъде изменено, така щото да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и сторените от ищеца разноски в хода на първоинстанционното производство да останат в негова тежест. Излага, че още с отговора на исковата молба е признал иска за основателен и е отправил искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Сочи, че като кредитор не е предприемал действия, с които да накърни правната и имуществената сфера на насрещната страна, ищец в производството. Поддържа, че изпълнителното дело, по повод което е бил предявен искът по чл. 439 ГПК е било прекратено по право, като последното изпълнително действие е извършено на 08.06.2017 г. Счита, че отговорността му за сторените от ищеца разноски би следвало да се ангажира, в случай, че е оспорил иска или се е снабдил с изпълнителен титул за вземането си, което в настоящия случай не било налице. Излага, че вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено задължението е ограничена само до доброволното му изпълнение, поради което отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и погасено по давност. Сочи, че в настоящата 1 хипотеза не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не предприел никакви действия по събиране на вземането, поради което и с признанието на иска следва да бъде освободен от отговорността за разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от А.Л.Б., представлявана от адв. Х.Р., с който жалбата се оспорва като недопустима, в условията на евентуалност като неоснователна. Поддържа, че жалбоподателят не е представил списък по чл. 80 ГПК в хода на първоинстанционното производство, поради което молбата му, подадена по реда на чл. 248 ГПК, респ. и настоящата частна жалба са недопустими. По същество излага, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и е оспорил иска по неговата допустимост. По отношение на възраженията, касаещи фактическата сложност на делото излага, че макар делото да е приключило в едно съдебно заседание, то преди завеждането на иска са проведени консултации с клиента, казусът е проучван, което само по себе си увеличава броя часове работа. Изтъква, че адвокатското възнаграждение вече е било намалено от първоинстанционния съд, с оглед на което повторно намаляване би било недопустимо.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК от А.Л.Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: 19 928,21 лв., представляваща главница, 1259,53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.10.2008 г. до 24.03.2009 г., 12,19 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 24.03.2009 г. и 861 лв., представляваща разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е оспорил иска като недопустим поради липса на правен интерес за предявяването му.

Изложил е, че образуваното изпълнително дело е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като той не е предприемал действия за принудително или доброволно събиране на вземането, не е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, не е канил длъжникът да изплати задължението си.

С постановеното по делото Решение №13342/08.07.2025 г. първоинстанционният съд е уважил предявената претенция, като по отношение на разноските е намирал, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е 2 неприложима, тъй като, от една страна, ответникът оспорва искът като недопустим, а от друга, е инициирал действия по принудително събиране на вземанията. Уважил е релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е намалил същото до размера от 2000 лв.

С обжалваното Определение №49664/02.12.2025 г. е оставена без уважение подадената молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за измененое на решението в частта за разноските.

При това развитие на производството, съдът достига до следните изводи относно приложимостта на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Около това тълкуване на разпоредбата е ориентирана и последователната съдебна практика на ВКС /така определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч.гр. д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о.; определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч.т.д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о.; определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр. д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.; определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч.гр. д. № 3618/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч.т.д. № 1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., сочените от ответника определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр. д. 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.гр. д. № 3063/2019 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./

Отговорност за разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане възниква за кредитора- ответник, в случай, че той е предприел действия за принудително събиране на вземането, респ. оспори предявения основателен иск. По настоящото дело безспорно се установява, в полза на ответника съществува изпълнителен титул, срещу ищеца е налице висящо изпълнително производство за процесните вземания, по което ответникът е конституиран като взискател, поради което следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. Ответникът, макар да е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, същевременно поискал прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, с оглед на което признанието не би могло да се приеме за единствено защитно действие на същия. Съгласно практиката на ВКС по сходни случаи, обективирана в определение № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на ВКС, II т. о. и определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, I т. о., извод, че ответникът не следва да отговаря за разноски по иск с правно основание чл. 439 ГПК, може да се основе на обстоятелството, че той като взискател не е предприел никакви 3 действия за принудително събиране на вземането, като настоящият случай не е такъв, тъй като по делото се установява съществуването на изпълнителен титул и образувано изпълнително производство срещу ищеца- длъжник, по което ответникът не е отправил искане за прекратяване по реда на чл. 433, ал.

1, т. 2 ГПК.

Ето защо, настоящият състав споделя в изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на което правилно разноските, сторени от ищеца са възложени в тежест на ответника.

Предвид гореизложеното обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийски градски съд, I I - ж въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №49664/02.12.2025 г., постановено по гр. д. №54086/2024 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4