Решение № 584 от 22.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Росица Т. Славова като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200616 по описа за 2024 година Настоящото, трето касационно производство, е образувано по постъпили жалба от подсъдимия С. Д., чрез защитника адв.Д. М., от а. А., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия К. С. и от частния обвинител А. В., чрез повереника а. А., против въззивно решение № 33/04.04.2024 г., постановено по внохд № 23/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

В жалбата на адв.М., която е напълно идентична с предходната и в саморъчното допълнение към нея от подсъдимия С. Д. са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че са нарушени изискванията относно оценката на доказателствата и правилата за формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, тъй като не е направен пълноценен анализ на фактическата обстановка и не е даден отговор на възраженията на защитата, като атакуваното решение не отговаря включително и на зададените указания за правилното приложение на закона от страна на предходните състави на ВКС, разгледали делото. Твърди се, че е изопачено съдържанието на основните доказателствени източници, не е извършена обективна и всестранна оценка на релевентните факти, следствие на което незаконосъобразно подсъдимият е признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение. От мотивите към въззивното решение не ставало ясно от къде е извлечена констатацията, че Д. е знаел, че 1 процесната пушка е огнестрелно оръжие, при това преработено, а и двамата със С. да са се уговорили именно с тази пушка да бъде възпроизведен изстрел, който да нарани таксиметровия шофьор с цел същият да бъде лишен от живот, при условие, че цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след деянието говорело за незнание на това обстоятелство. Според защитника безспорно доказателствата сочат наличието на една уговорка за извършване на грабеж, но не и за недвусмислено и категорично намерение за увреждане на друго лице чрез огнестрелно нараняване, при това насочено към лишаването му от живот, както и че другото лице е целяло именно такъв резултат, като простреля смъртоносно пострадалия. Съставът на апелативния съд неправилно не констатирал множеството противоречия в обясненията на другия подсъдим, както и данните от приетата по делото СППЕ, в която вещите лица го обозначават като личност склонна към лъжа. На тази основа неправилно е прието, че Д. е действал с пряк умисъл за причиняване на смърт, като той би могъл да отговаря единствено за действията, които припокриват осъществяването на грабеж чрез сила и заплашване. Акцентира се за наличието на ексцес, тъй като доказателствата по делото сочат, че Д. нито е знаел, че процесното оръжие е огнестрелно, нито се е уговарял по някакъв начин с другия подсъдим да причинят огнестрелно нараняване на пострадалия, а възпроизведеният изстрел се дължал на непохватността или на паниката обзела С., или на взето от него решение, което категорично надхвърляло това, за което между двамата е имало предварителна уговорка, а именно за извършване само на грабеж, поради което правилната правна квалификация на извършеното деяние е по чл.198, ал.1 вр. с чл.18 от НК.

Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е изключително завишено, не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на смекчаващите вината обстоятелства, които макар и да са правилно изведени, са сериозно подценени, още повече че срокът на наказателното производство определено е неразумен. При условията на алтернативност се претендира да се преквалифицира извършеното деяние, като се определи наказание под минималния, предвиден в закона размер или да се измени решението, като се приложи разпоредбата на 55 от НК, като и в двата случая, изпълнението на лишаването от свобода се отложи при условията на чл.66 от НК в подходящ изпитателен срок.

В жалбата на служебния защитник на подсъдимия К. С. са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Според адв. А. при постановяване на въззивното решение са повторени допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на закона, относно отказа да се приложи института на условното осъждане. При предвиденото наказание до пет години лишаване от свобода, неправилно е отказано да се приложи чл.66, ал.1 от НК по отношение на индивидуализираното при условията на чл.54 от НК наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, въпреки че са налице всички изисквания за това. В този смисъл, не е отчетена продължителността на наказателното производство, която не може да се обвърже само с недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимите или 2 на техните защитници, като е придадена по-голяма тежест на негативните характеристични данни на С.. Отправена е претенция за изменение на решението, като се отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода дори и в максималния изпитателен срок, който щял да обезпечи законосъобразното поведение на подсъдимия за в бъдеще, като се отмени решението и в частта относно присъдените разноски.

В жалбата на частния обвинител А. В., конституиран в посоченото процесуално качество, съобразно разпоредбата на чл.392, ал.4 от НПК единствено по отношение на пълнолетния подсъдим, е изразено недоволството му само от намаленото наказание на С. Д. от шестнадесет на петнадесет години лишаване от свобода, което е минималното предвидено в закона и е явно несправедливо, тъй като е налице очевидно несъответствие с обществената опасност на самото деяние и на дееца. Претендира да се увеличи размера на наказанието на този подсъдим в максимално предвидения такъв в закона, като се присъдят и направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимият С. Д. и преупълномощеният защитник адв.Е.Б. поддържат изцяло подадените жалби и молят те да се уважат по подробно изложените в тях съображения.

Подсъдимият К. С. и служебният защитник не се явяват, редовно призовани, като в постъпилата писмена молба от 23.10.2024 г. от адв. А. е изрично отбелязано, че поддържа касационната жалба.

Частният обвинител А. В. лично и чрез повереника а. В. поддържат касационната си жалба, като акцентират жалбите на подсъдимите да се оставят без уважение, тъй като в тях е залегнало превратно представяне и пропускане на основни доказателства, още повече, че спрямо С. не е повдигнато и обвинение по чл.339 от НК.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че липсват основания за изменение или отмяна на въззивното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество всяка една от тях е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 61/31.05.2019 г. по нохд № 24/2019 г. по описа на ОС 3 Ямбол подсъдимите С. М. Д. /роден на ............ г./ и К. М. С. /роден на ............../. - като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, са признати за виновни в това, че на 11.12.2017 г., около 20,30 ч. в с.Дражево, обл.Ямбол, в съучастие по между си като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - сумата в размер на 52 лв. от владението на таксиметровия шофьор А.

В. /роден на ............../, управлявал лек таксиметров автомобил „Форд Ексмакс“, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила и заплашване - като С. е възпроизвел изстрел в областта на гърба на пострадалия с преработена в огнестрелно оръжие пневматична пушка, при който е причинил огнестрелно нараняване в гръдния кош вляво с увреждане на белия дроб, кръвоизлив в гръдната кухина и навлизане на свободен въздух в нея, като нараняването е в област, където се намират жизненоважни органи и системи, а Д. е възпроизвел изстрели с газов пистолет ZORAKI, копие на пистолет Глок, като деянието е придружено с опит за убийство на В., но е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, предл.2 вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК и вр. с чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от НК за С. и при условията на чл.54 от НК са осъдени:

С. Д. на шестнадесет години лишаване от свобода

К. С. на шест години лишаване от свобода, които наказания е постановено да се изтърпят при първоначален строг режим.

На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на всеки един от двамата, считано от 12.12.2017 г. до 29.06.2018 г. за Д. и до 21.12.2017 г. за С..

На основание чл.53, ал.1, б. „А“ от НК са отнети в полза на държавата газовият пистолет и преработената пневматична пушка, а по отношение на останалите веществени доказателства е постановено да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила, като подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски, включително и по 1 200 лв. всеки един от двамата на частния обвинител.

По въззивни жалби на подсъдимите и на частния обвинител, в частта относно наложеното единствено на С. Д. наказание, е образувано внохд № 161/2019 г. по описа на Апелативния съд - Бургас. С решение № 185/23.01.2020 г. на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е намален размера на наложеното на подсъдимия К. С. наказание от шест на четири годни и шест месеца лишаване от свобода и е заменен първоначалния режим на неговото изтърпяване от „строг“ на „общ“.

По касационни жалби на подсъдимите и на частния обвинител, в частта относно наложеното единствено на С. Д. наказание, е образувано н.д. № 394/2020 г. по описа на ВКС, III н.о. С решение № 119/01.03.2021 г., поради констатирана липса на мотиви, по смисъла на чл.348, ал.3 т.2, пр.1 от НПК, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от 4 друг състав на апелативния съд.

С второто въззивно решение № 17/02.03.2022 г. по внохд № 41/2021 г. на Апелативен съд- Бургас на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е преквалифицирано извършеното от подсъдимите Д. и С. деяние, за което са признати за виновни по чл.199, ал.2, т.2, предл.2 от НК в такова по чл.199, ал.1, т.3, предл.2 от НК и е намален размерът на наложените наказания - от шестнадесет на осем години лишаване от свобода на Д., а на С. от шест на две години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

При отсъствието на протест, а само по жалби на подсъдимите и на частния обвинител, но само по отношение наказанието на Д., е образувано н.д.

№ 472/2022 г. по описа на ВКС, II н.о. С решение № 50149/23.01.2023 г., поради констатираните фрапантни пропуски в аналитичната дейност на втория въззивен състав, рефлектирали пряко и върху правилното приложение на материалния закон, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново - трето по ред, разглеждане от апелативния съд.

С решение № 33/04.04.2024 г. по внохд № 23/2023 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия, залегнала в разпоредбата на чл.335, ал.2 и ал.3, чл.336, ал.2 и чл.337, ал.2 от НПК, е изменена първоинстанционната присъда:

- в частта, с която подсъдимият К. С. е осъден за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 от НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като извършеното деяние е преквалифицирано в такова по чл.199, ал.1, т.3, предл.2 вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр . с чл.63, ал.1, т.2 от НК и е намален размерът на наложеното наказание на две години и четири месеца лишаване от свобода, което съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.