Определение № 206 от 05.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Стара Загора, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500085 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, против разпореждане № 3250/30.12.2025 г. по ч. гр. д. № 1663/2025 г. на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника А. С. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.

410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД срещу А. С. Т. за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 1/ 500 лева – главница; 2/ 53,80 лева – договорна лихва;

32,20 лева – мораторна лихва.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен с длъжника А. С. Т. договор за потребителски кредит №100820213 от 18.06.2024 г. По силата на договора за кредит А. С. Т. се задължила да върне получената сумата в срок до 18.12.2024 г., на 6 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 92,30 лева. Срокът на договора 1 е изтекъл на 18.12.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, то било изпълнено от дружеството-поръчител - "К.Г." ЕООД. Кредитополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител. Впоследствие вземането било прехвърлено в полза на дружеството-заявител с рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 10.06.2025 г. и приложение № 1 към него от 10.06.2025 г. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо от дата 13.06.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С разпореждане от 12.12.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя: да представи договор за цесия от 10.06.2025 г., ведно с приложенията към него; да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията; да представи документ за платена държавна такса.

На 15.12.2025 г. е постъпила молба с приложен платежен документ за внесена ДТ.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявителят не е отстранил в цялост нередовностите на заявлението си, поради което същото следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Съгласно чл.

419, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал. 2 на чл. 127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в 2 субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.

410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Т. 4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е неприложима в този случай, тъй като даденото разрешение е постановено във връзка с приложението на чл. 417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника, защото в противен случай вземането не е подлежащо на изпълнение.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на останалите основания, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3250/30.12.2025 г. по ч. гр. д. № 1663/2025 г. на Районен съд – Чирпан.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Чирпан за продължаване на съдопроизводствените действия и за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,А.с.в.“ ЕАД, ако не са налице основанията, предвидени в чл.

411, ал. 2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3