Решение № 980 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330205999 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалваното е Наказателно постановление № 23-0438-000095 от 16.02.2023г. издадено от Началник сектор в 03 РУ на ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Х. Ч.

В., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контолни точки.

Жалбоподателят Х. Ч. В. лично и чрез процесуалния си представител адв. С. П., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Оспорва се по същество извършването на административно нарушение, като се изтъкват и допуснати нарушения в хода на административното производство.

Въззиваемата страна, Началник сектор в 03 РУ на ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно призована не изпраща представител. В изпратена по делото молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли при евентуално 1 уважаване на жалбата, размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален до минимума предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2023г., около 13.50 часа, в град Пловдив, бул. „България“ жалбоподателя Х. Ч. В., управлявал лек автомобил "БМВ 320 Д Х Драйв" с рег. № ****, лична собственост. В автомобила се возил свидетеля И.К. – приятел на жалбоподателя. На посочения булевард автомобила управляван от В. бил спрян за проверка от св. Д. М. – *** на отделение в 03 РУ на ОДМВР Пловдив и неговия колега П.П.. При извършената проверка било установено че водач на автомобила бил именно жалбоподателя Х. В.. В. бил изпробван за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух, като пробата била отрицателна. Полицейските служители казали на жалбоподателя че ще му бъде извършена проверка и с техническо средство Drugtest 5000 с фабричен номер АRKF-0023 и касета Drugtest 5000 ARPL-0911 за употреба на наркотични вещества. За целта водача бил отведен в сградата на 03 РУ където било позиционирано техническото средство. Автомобила на жалбоподателя бил предвижен до районното управление от полицейски служител. В сградата на 03 РУ В. отказал да му бъде извършена проверка с посоченото по-горе техническо средство в 14.10ч. Свидетелят К. останал пред районното управление и не бил свидетел на това. Тъй като жалбоподателя отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drugtest 5000 с фабричен номер АRKF-0023 и касета Drugtest 5000 ARPL-0911, от св. М. на същия бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за възражения жалбоподателя не отразил че има такива. Той подписал акта и разписката с която удостоверявал че му е даден екземпляр от издадения АУАН. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № 119494 в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Св. Георги“ или УМБАЛ „Пловдив“ и да даде кръв в срок от 45 мин., от връчването на талона. Талона бил връчен в 16.00ч. на 02.01.2023г., а в талона било отразено че водача отказва да му бъде извършена проба за наркотични вещества с техническо средство, като срещу изявлението „искам да дам кръв за медицинско и химическо изследване“ жалбоподателя не написал нищо а само се подписал. Жалбоподателя В. не отишъл до лечебното заведение, и не дал кръв за анализ за наличие на наркотични вещества. Поради това кръв за наркотична проба не била взета.

Въз основа на издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в издадения АУАН.

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – Д. М. *** на отделение в 03 РУ на ОДМВР Пловдив и частично от показанията на И.К. – разпитани по молба от страна на жалбоподателя, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал, писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № 15051 от 08.02.2024г. по описа на РС Пловдив и приложен към него писмен отговор на д-р А.М., писмото от УМБАЛ „Св.

Георги“ с вх. № 16391 от 13.02.2024г. по описа на РС Пловдив, писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № 45855 от 26.04.2024г. и приложен към него становище от доц. д-р К.А., талон за медицинско изследване № 119494.

По отношение на свидетелските показания на св. М., следва да се отбележи че съдът ги кредитира изцяло, тъй като изхождат от незаинтересован от изхода на делото източник, съответни са на събраните по делото и кредитирани от съда доказателства и не се установи каквато и да е причина този свидетел да иска да влоши положението на жалбоподателя. Що се отнася до показанията на св. К. обаче следва да се отбележи че съдът ги кредитира частично, в частта в която не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра на заявеното от този свидетел че е водил жалбоподателя В. до УМБАЛ „Св. Георги“ както той го нарича „на пещерско хирургиите“, където на жалбоподателя било отказано да му вземат кръв и урина, защото показанията му в тази част противоречат на писмата от УМБАЛ „Св. Георги“ и приложените към тях становища, на които съдът се доверява изцяло. А това е така тъй като длъжностните лица в лечебното заведение нямат никакъв интерес да навредят на жалбоподателя.

По същество жалбоподателя В. не отрича че е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП, като това обстоятелство се потвърджава от показанията на св. М. и св. К., съставения АУАН, талон за медицинско изследване.

Няма спор и по отношение на обстоятелството че жалб. В. бил тестван за алкохол и резултата бил отрицателен, за което свидетелства К., както и за това че бил отведен в сградата на 03 РУ където му било предложено да му бъде извършена проверка и с техническо средство Drugtest 5000 с фабричен номер АRKF-0023 и касета Drugtest 5000 ARPL-0911 за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателя В. не отрича и обстоятелството че отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества с посоченото техническо средство, че му бил съставен АУАН за отказа и му бил издаден талон за медицинско изследване, който му бил връчен, като това се потвърждава и от показанията на св. М. и съставения АУАН и талон за медицинско изследване. Твърдят се допуснати процесуални нарушения.

3

От приложените по делото писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № 15051 от 08.02.2024г. по описа на РС Пловдив и приложен към него писмен отговор на д-р А.М., писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № 16391 от 13.02.2024г. по описа на РС Пловдив, писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх.

№ 45855 от 26.04.2024г. и приложен към него становище от доц. д-р К.А. се установи че жалб. В. изобщо не е ходил до лечебното заведение и не е дал кръв и урина за изследване.

Тази фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. е била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с техническо средство Drugtest 5000 с фабричен номер АRKF-0023 и касета Drugtest 5000 ARPL-0911 за установяване на употерба на наркотични вещества. Жалбоподателят не отрича да е управлявал процесния автомобил в гр. Пловдив, на бул.

„България“ както и да е отказал да му бъде извършена проверка с посоченото техническо средство.

В този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на водача жалбоподател да бъде тестван за наркотични вещества /какъвто е настоящия случай/ - поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно поканен от надлежен орган (в случая полицейски служител – св. М.) да извърши това. В случая се установява с категоричност (от показанията на свид. М., на св. К., както и от отразеното в АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана), че жалбоподателя В. изрично е отказала да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, нещо което не се отрича и от него.

На следващо място обаче за да е извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, освен отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство, водачът трябва и да не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, и това обстоятелство безспорно се установи по делото. За да се приеме че водача е изпълнил предписанието за медицинско изследване, той трябва да се е явил в посоченото в талона 4 медицинско заведение в срока определен от полицейските служители и да са му взети проби от кръв и урина. Само и единствено тогава ще е изпълнил задължението си и няма да е налице нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ става ясно че жалбоподателя В. не е минал през спешно отделение и съответно не е дал кръв за анализ. Нещо повече в съставения АУАН жалбоподателя не отразил в графата за възражения че има такива, а в издадения Талон за изследване поставил само подпис и не отразил желание да даде кръв и урина.

Спорен по делото е въпросът дали жалб. В. е направил изобщо опит да даде кръв или изобщо не е ходил до УМБАЛ „Св. Георги“. От приложените по делото писмени доказателства - писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № 15051 от 08.02.2024г. по описа на РС Пловдив и приложен към него писмен отговор на д-р А.М., писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № 16391 от 13.02.2024г. по описа на РС Пловдив, писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ с вх.

№ 45855 от 26.04.2024г. и приложен към него становище от доц. д-р К.А., безспорно се установява че жалбоподателя В. изобщо не е посещавал лечебното заведение на 02.01.2023г. във връзка с взимане на кръв и урина за проверка наличие на наркотични вещества. Същия изобщо не е бил регистриран в регистратурата и не е отразено да е посетил кабинет № 9 в който се вземат кръвните проби. От Становището на доц. д-р А. се установява че дори и лицето да е закъсняло и да се е явило след като е изтекло времето посочено в талона за медицинско изследване, то посещението му задължително се отразява както в триажния лист от спешната регистратура, така и в амбулаторния журнал, като задължително се уведомава дежурния по КАТ и часовете се отбелязват в амбулаторния лист. Поради изложеното и съдът не даде вяра на показанията на св. К. в тази насока които според съда са неистински и целят единствено оневиняване на жалб. В. и избягване на административно-наказателната му отговорност, макар че както беше отбелязано по-горе явяването в лечебното заведение след срока посочен в талона за медицинско изследване е ирелевантно и не оневинява нарушителя.