Решение № 222 от 08.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20261001000121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение рег. № 1532/30.10.2025 г., постановено по т.д. № 1558/2024 г., СГС, ТО, VІ- 23 състав е отхвърлил предявените от Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК: 130579102, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, бул.“Ботевградско шосе“ № 247, срещу „НСБП СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 175381915, със седалище и адрес на управление:– гр. София, район Лозенец, ул.“Златовръх“ № 67, вх.Б, офис 2, искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписаното по партидата на ответника в търговския регистър обстоятелство, заявено със заявление № 20210203151004, а именно като управител на дружеството лицето З. П. Ф., както и заявените със заявление № 20210426101027 обстоятелства, а именно: като съдружник З. П. Ф., увеличаване на капитала на 5100 лв., наименование на дружеството с латински букви и начина на представляване, са несъществуващи обстоятелства, както и обявяването на нов дружествен договор, с присъждане на разноски.

С определение рег. № 259/19.01.2026 г., постановено по т.д. № 1558/2024г., СГС, ТО, VІ 23 състав е оставил без уважение молбата на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ за изменение на решението в частта на разноските.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, с което се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че от вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър се установявало, че от 1

04.06.18 г. и към момента на вземане на процесните решения, са вписани като председател А. Ч., а като зам. председатели: К. Л., К. Б., Ж. Х. и В. М., а в поле „Начин на представляване“ е посочено- от председателя на УС или от всеки един от зам. председателите, което водело до извода, че всяко от посочените лица- членове на УС, можело да представлява сдружението поотделно. Този извод се базирал на устав от 04.06.2018г., който не е вписан, поради което било несъществуващо обстоятелство и не можело да породи правни последици. От представените писмени доказателства не се установявало, че лицето К. Б. е избран за зам. председател, поради което не можело да упражнява правата по чл.65, ал.3, вр. чл.147, ал.2 ТЗ. Дори да се приемело обратното, това не обосновавало валидност на неговите действия, поради липсата на приети от УС приел решения за процесните обстоятелства. Ето защо при липсата на приети от този орган решения, процесните обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, са несъществуващи. Съдът не бил обсъдил и приети по делото писмени доказателства, обективирани в т.ІV от исковата молба, сочещи хронологията на вписванията, от които се установявало, че от учредяването на сдружението- 14.08.2001г. и до настоящия момент, УС никога не е имал зам. председател, а ОС, респ. УС никога не са избирали лица за зам.- председател /и, като сдружението винаги е било представлявано единствено от председателя на УС- А. Ч., който само е имал и има правомощията да представлява сдружението. Предвид на изложеното, К. Б. нямал правото за взема еднолично решения от името на колективния орган на сдружението- УС, нямал право да представлява, да взема каквито и да е било решения и да подписва еднолично решения от името на сдружението. Ето защо и подписаните от К. Б., в качеството му на зам. председател, 4 бр. протокола били еднолични решения на лице, което не е оправомощено да взема еднолични решения от името на УС, решения на лице без представителна власт, поради което и всички тези решения са нищожни, а вписаните въз основа на тези протокола обстоятелства са несъществуващи. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „НСБП Сервиз“ ООД оспорва въззивната жалба. Твърди, че е недопустима, поради липсата на конкретизация в какво се изразява порочността на решението, както и че е „необоснована и неправилна“, поради което иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

В законноустановения срок по делото е постъпила и частна жалба от Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ срещу постановеното от СГС, ТО, VІ23 състав определение № 259 от 19.01.2026 г. Твърди, че определението е неправилно, по съображения изложени в частната жалба, и иска разноските за адв. възнаграждение да бъдат редуцирани до сумата от 639,11 евро.

„НСБП Сервиз“ ООД твърди, че частната жалба е нередовна и недопустима.

САС, ТО, 5 състав, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок, от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Предявени са искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.

2

С решение № 126 от 25.07.2024 г., постановено по т.д. № 14/2024 г., ВКС, І отд., по реда на чл.303, ал.1, т. 5 ГПК е отменил решение № 995 от 07.08.2023 г. по т. д. № 7/2023 г. на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

В исковата молба на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ се излага, че e съдружник в ответното дружество, по партидата на което по заявление 20210203151004 е вписана като управител на дружеството З. П. Ф., а по заявление № 20210426101027 посоченото физическо лице е вписано като съдружник, вписано е увеличаване на капитала на 5100 лв., наименование на дружеството с латински букви, начина на представляване и е обявен нов дружествен договор. Твърди, че преди извършване на процесните вписвания е дружеството е било едноличен собственик на капитала на ответника, а вписванията по партидата са извършени въз основа на решения от 03.02.2021 г. и от 12.03.2021 г., приети от лицето К. К. Б., в качеството му на заместник председател на УС и законен представител на сдружението, каквото той не притежава, съответно решенията не са взети от компетентния колективен орган на сдружението. Сочи, че ОС на сдружението никога не е избирало заместник - председатели на УС, а само председател, като към датата на процесните решения, в качеството на такъв, по партидата на сдружението, е вписано лицето А. Ч.. Лицето К. Б. е било избрано само за член на УС, като УС на сдружението никога не е приемало решения за разпределение на функциите на членовете на УС. Отделно от това твърди, че решенията не са приети в изискуемата от устава форма.

Предвид изложеното счита, че решенията са нищожни, поради което вписаните въз основа на тях обстоятелства, посочени по – горе, са несъществуващи, което иска съдът да установи.

В първоначалния отговор на исковата молба ответникът, оспорва иска с твърдения, че от справка в търговския регистьр се установявало, че кьм датите 05.02.2021 г. и 12.03.2021 г.

К. Б. е бил вписан като представител на сдружението и следователно е разполагал с представителна власт. Отделно от това твърди, че с решение от 14.03.2015 г. на общото събрание на сдружението това лице е избрано за член на УС, поради което притежава представителна власт, тъй като на основание чл. 16, ал. 1. т. 2 от устава, членовете на управителния съвет имат еднакви права и задължения. независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях. Съгласно чл. 11. ал, 1 от устава, управителният съвет се състои от пет члена, от които един председател и четири заместник-председателя, поради което с избирането му за член на управителния съвет, а А. Ч. за председател, Б. е придобил качеството на заместник председател на сдружението, по силата на устава на сдружението и от обстоятелството, че за председател е избран А. Ч. и следователно останалите членове са негови заместници, поради което решенията са валидно приети.

Оспорва твърдението, че решенията на едноличния собственик на капитала следва да се вземат от УС на сдружението. Сочи, че процесните решения не се отразяват върху правната сфера на сдружението, за да бъдат взети от ОС на сдружението, а върху правната сфера на ответника, поради което следва да се вземат от органа, който съгласно чл.15. ал.1, във връзка с чл. 14. ал. 1. т. 1 от учредителния акт има изключителни правомощия да вземе този вид решения. Предвид това счита, че разпоредбите на чл. 7 и чл. 12. т. I. т. 6. т. 7. т. 15. т. 22 от устава се отнасят за правомощията на УС, които той има като орган на управление на сдружение „НСБП", но не уреждат представителната власт на членовете на управителния съвет, която представителна власт има отношение към участието на сдружението в юридически лица. Така компетентността на управителния съвет на сдружение „НСБП” имала отношение към решенията, които следва да взима управителния съвет за сдружението, но не и за решенията, които се взимат в качеството на едноличен собственик на капитала на „НСБП СЕРВИЗ" ЕООД. Редът, начинът и компетентността на вземане на решения в „НСБП СЕРВИЗ” ЕООД се уреждали от учредителния акт на дружеството и от ТЗ.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва да е вписан в търговския регистър устав на сдружение "НСБП", който да регламентира, че УС на сдружението избира измежду своите членове заместник-председатели и че сдружението се представлява както от 3 председателя на УС, така също и от неговите заместници. Сочи, че действащият устав кьм 03.02,2021 г. и към 12.03.2021 г., е от 01.10.2007 г., а взетите решения са въз основа на невписан устав на дружеството от 04.06.2018 г., без нотариално заверени подписи и съдържание на взети решения от членовете на УС. Дори да се приемело, че К. Б. е избран за заместник председател, това не обосновавало валидност на действията му, тъй като УС на сдружението не бил взел решения за процесните обстоятелства, а представителят по закон не можел да изземва компетентността на УС и да приема еднолично решения по въпросите от тази компетентност, както било прието в постановеното по делото отменено решение.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си. По спора относно актуалния устав на дружеството твърди, че уставът от 04.06.2018 г., въз основа, на който са взети оспорените от ищеца решения, е приет от сдружението и заявен за вписване в ТР, но поради пропуск на Агенция по вписванията не е бил обявен, но въпреки това по партидата на дружеството в секция “дело” бил видим. Уставът бил заявен за вписване в ТР със заявление А4 с вх. per. № 20180718172924, по което е постановено вписване № 20180731145623, а причините, поради които уставът не е обявен своевременно от Агенция по вписванията не водели до липса на действие. Поддържа вече изложените в отговора твърдения, относно обосноваване качеството заместник председател на УС на сдружението на лицето Б. и относно спазване на изискуемата, съгласно устава форма на решенията като счита, че е недопустимо позоваването на решение, което е отменено.

САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото акт от 03.02.2021г. на едноличният собственик на капитала на „НСБП Сервиз“ ЕООД, К. К. Ч., в качеството си на зам. председател на УС на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, е приел решение за освобождаването на А. Е. Ч. като управител на дружеството и за избор на негово място на З.

П. Ф., която да представлява самостоятелно дружество.

На 12.03.2021г. К. К. Б., в качеството му за зам. председател на УС на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ е приел решение за приемане на З. П.

Ф. за нов съдружник в дружеството и за увеличаване на капитала.

С протокол от извънредно събрание на съдружниците на „НСБП Сервиз“ ЕООД от 12.03.2021 г., на което са присъствали съдружниците: Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ , представлявано от К. К. Б., в качеството му на зам. председател на УС и законен представител на сдружението, и З. П. Ф., е взето решение за поправка на допусната явна фактическа грешка при изписване наименованието на латиница на дружеството, дружеството да се представлява и управлява от З. Ф. и е приет проект за нов дружествен договор.