Решение № 1305 от 20.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330100371 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. В. Г., ЕГН ********** против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

След подаване на ОИМ, ответникът е заличен като търговец, като на негово място, на осн. чл. 227 ГПК, е конституиран правоприемникът му „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 /с Определение № 6964/18.06.2023 г. – л. 100-101/.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз основа на издаден в полза на първоначален кредитор /банка/, чийто правоприемник по цесия е ответникът, изпълнителен лист от 08.07.2011 г. по ч.гр.д. № 12731/11 г. на ПРС, за вземания по договор за кредит и поръчителство, ведно с разноски. Не било подавано възражение за недължимост. Първоначално образуваното изп. дело било перемирано, поради липса на поискани и извършвани действия от взискателя в двугодишен срок, като било прекратено от ЧСИ, но впоследствие – образувано ново. С оглед извършени плащания и събрани суми в хода на изпълнението, се претендира за установяване недължимостта на сумите по ИЛ от: 20554,89 лева – главница по договор за кредит и поръчителство от 10.04.2008 г. и 734,87 лева – непогасено обезщетение за забава за периода 07.11.2010 г. – 07.07.2011 г.

Твърди да не дължи изпълнение, поради настъпила перемпция и изтекла погасителна давност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. В хода на първоначалното изпълнение били извършени множество действия, прекъсващи давността. Приложима била петгодишната такава и предвид влизане в сила на 1 заповедта, съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В последващо образуваното ИД също били извършвани множество действия по изпълнението, при което нито перемпция, нито давност били настъпили. Позовава се на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, както и на чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на адв. възн. на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на първоначален кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден процесният изпълнителен лист, въз основа на заповед по чл. 417 ГПК за сочените суми, срещу която не е подавано възражение за недължимост; вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е уведомен /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 6964/18.06.2023 г. – л. 100-101/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.07.2011 г. по ч. гр. д. № 12731/2011 г. на ПРС са били издадени в полза на „Банка ДСК“ АД срещу С. Г., В Г. и П. Н. /при условията на солидарност/. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № ....... срещу С. Г. и В. Г.. Ищецът признава връчването на заповедта на 12.12.2011 г., когато е връчена ПДИ /л. 185/, както и неподаването на възражение за недължимост, поради което заповедта е влязла в сила на 27.12.2011 г. ПДИ, ведно със заповед за изпълнение, е връчена и на В. Г. на 21.11.2011 г. /л. 174/, като няма данни същата да е подала възражение, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила и спрямо нея.

Не е спорно и от приложеното копие на изпълнително дело № ......на..... се установява, че производството се е прекратило по силата на закона поради наличие на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е прогласено с постановление на ЧСИ от 16.01.2018 г. /л. 336/, което от своя страна има единствено декларативен характер, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, доколкото изп. дело е било образувано срещу двама от солидарните длъжници по изп. лист, за определяне момента на изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато производството се е прекратило по силата на закона, от значение са поисканите, респ. предприетите изпълнителни действия спрямо двамата длъжници по изпълнението, а не само спрямо ищеца С. Г.. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, съобр. т. 1 от което – в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки 2 от солидарните длъжници в производството.

Изпълнително дело ........... е образувано по молба на първоначалния кредитор от 01.08.2011 г., с която е поискано да се извърши проучване на имуществото на длъжниците и при установяването на такова - да се възбранят притежаваните от тях недвижими имоти, респ. запорират движимите им вещи, вземания и банкови сметки /л.

116/. С разпореждане от 18.10.2011 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на В.Г., получавано от „Си Ейч Груп“ ООД и на вземанията на С. Г. по откритите на негово име банкови сметки в четири банки /л. 153/. Въз основа на наложените запори са постъпили следните суми – 554,38 лева от запора на банкова сметка на С. Г. в „Банка ДСК“ ЕАД на 21.11.2011 г. /л. 167/; ежемесечно за периода от м. 01.2012 г. до м. 03.2015 г. вкл. суми от по 39,90 лева от запора на трудовото възнаграждение на В Г.

/л. 192 – първата постъпила сума на 03.01.2012 г.; л. 273 – постъпила сума на 07.01.2013 г.; л. 289 – постъпила сума на 17.01.2014 г.; л. 305 – последната постъпила от запора сума на 10.03.2015 г./. С разпореждане от 29.12.2011 г. е наложен запор на пенсията на С. Г. и на собствените му две МПС /л. 191/. Въз основа на запора на пенсията на С. Г. са постъпили суми от по 69,54 лева на 28.02.2012 г. /л. 226/, 12.03.2012 г. /л. 231,232/, 09.04.2012 г. /л. 243,244/, след което е постъпило писмо от НОИ, че от 01.05.2012 г. спират удръжката от пенсията на лицето, т.к. същата е под МРЗ /л. 254/. След това, по отношение на С. Г., не са били искани или извършвани изпълнителни действия до 02.07.2015 г., когато по делото е постъпила молба с искане за налагане на възбрана на конкретно посочен имот на длъжника и за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжниците /л. 309/.

От изложеното следва, че действително след постъпилата сума от запор на пенсия на 09.04.2012 г. е изтекъл период от две години, в който спрямо ищеца не са били искани, респ. предприети изпълнителни действия, но това не е довело до прекратяване на производството спрямо него на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.к. както бе посочено, съобразно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. В този времеви период са били предприемани изпълнителни действия спрямо другия длъжник по изпълнението – ежемесечно за периода от м. 01.2012 г. до м. 03.2015 г. са постъпвали суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на В. Г.а, последната на 10.03.2015 г. Поради изложеното, не се споделя твърдението на ищеца за настъпила перемпция на 09.04.2014 г.

След молбата от 02.07.2015 г. за налагане на възбрана на конкретно посочен имот на длъжника С. Г. и за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжниците, по делото са били извършени справки, от които е било установено, че имотът е продаден на публична продан, а по отношение на описите – няма данни да са били предприети от съдебния изпълнител. Съдът приема, че постъпилата молба е довела до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.к. обективира желанието на взискателя за предприемане на принудително изпълнение, въпреки че не е довела до желания резултат /последното не може да се приеме, че се дължи на поведението на кредитора/. Ето защо, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 02.07.2017 г. и производството се е прекратило по силата на закона.

Дори да не се приеме изложеното становище относно молбата от 02.07.2015 г., последното изп. действие в този случай би било постъпилата от запор на трудовото възнаграждение на В Г. сума на 10.03.2015 г., съответно двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ще е изтекъл на 10.03.2017 г.

3

И в двата случая, прекратяването не води до изтичането на давностния срок спрямо ищеца С. Г.. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тъй като спирането на давността е свързано с висящността на изпълнителния процес, в настоящия случай тя е започнала да тече от приемането на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., след като към този момент с категоричност не е бил изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок /било то същият да е започнал да тече на 10.03.2015 г., или на 02.07.2015 г./.

От приложеното копие на изпълнително дело № .......... се установява, че на 16.01.2018 г. ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнително производство по същия изпълнителен лист срещу С. Г. и В Г., като е направено искане за налагането на запори на банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците /л. 387/. С разпореждане от 26.01.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД /л. 417/, от която е постъпило писмо, че върху банковата сметка на длъжника има и други наложени запори /л.461/. След това периодично по делото са постъпвали молби от взискателя за предприемането на изпълнителни действия. Така на 02.12.2019 г. е постъпила молба с искане за налагане на възбрана на имот, съгл. приложена справка, запор на банкова сметка с посочване на изрична банка, запор на трудово възнаграждение и на МПС /л. 480, том II/. В изпълнение на молбата е наложен запор на банковите сметки на ищеца в „ПИБ“ АД с разпореждане от 02.01.2020 г. /л. 490/ и на собствените му две МПС с разпореждане от 07.04.2020 г. /л. 545/, като по делото е постъпило уведомление от ОД на МВР – Пловдив, сектор ПП, че запорът е наложен на 10.04.2020 г. /л. 557/. Нова молба за запор на новооткрити банкови сметки, трудови възнаграждения и опис на движими вещи е постъпила на 01.02.2021 г. /л. 573/. В изпълнение, с разпореждане от 10.06.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „Креди йес“ ООД /л. 580/, като по делото е постъпило писмо от работодателя за наличието на предходен запор, въз основа на който правят ежемесечни удръжки /л. 588/. Молба с искане за налагане на запори е постъпила и на 01.07.2022 г. /л. 599/. Такъв е наложен върху пенсията на ищеца с разпореждане от 16.11.2022 г. /л. 613/, като въз основа на него по делото е постъпилата сумата от 50,07 лева на 12.12.2022 г. /л. 627/.

При тези факти и доказателства искът е неоснователен. Няма изтекъл период на погасителна давност – 5 и 3 годишна. По изложените мотиви, същата е започнала да тече от 26.06.2015 г., като с молбата от 02.07.2015 г. е била прекъсната, след което първоначално образуваното изпълнително производство се е прекратило по силата на закона с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При наличие на тези обстоятелства, съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая, съдът приема, че това е посочената вече дата – 02.07.2015 г., т.к. молбата на взискателя до съдебния изпълнител обективира желанието му за предприемане на принудително изпълнение с посочване на конкретно имущество и способ за изпълнение. От този момент до молбата за образуване на новото изпълнително производство – 16.01.2018 г., която е 4 изпълнително действие и прекъсва давността, не е изтекъл период от три, респ. пет години. За пълнота – такъв не е изтекъл и от 26.06.2015 г., ако се приеме, че молбата от 02.07.2015 г. не е действие, прекъсващо погасителната давност. Впоследствие, по новообразуваното изп. дело, предвид описаните по-горе искания за предприемане на принудително изпълнение, предприетото такова от съдебния изпълнител, както и постъпилата вследствие на принудителното изпълнение сума – всички те периодично са прекъсвали давностния срок и към момента не е изтекъл дори краткият 3-годишен такъв. За пълнота следва да се посочи, че по второто изп. производство няма период на бездействие от две години, т.к. взискателят ежегодно е подавал молби с конкретни искания, съответно по делото не е настъпила и перемпция. Дори такава да е налице, съобр. приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.