Определение № 4432 от 03.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4432 гр. Варна, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501775 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 58968/22.07.2026г., подадена от Б.

Б. Б., чрез младши адв. Х. С., срещу определение № 9105/07.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2504/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага довод, че обжалваното определение е неправилно, тъй като преди постановяването му ищецът е депозирал молба с вх. № 54405/07.07.2026 г., подадена чрез ЕПЕП на 07.07.2026 г. в 09:41 ч., с която, на основание чл. 228, ал. 3 ГПК, е насочил предявения иск срещу нов ответник - ********** О.а, съпруга на първоначално посочения ответник Д.

А. О., като е заявил, че запазва основанието и петитума на първоначално предявения иск. Поддържа се, че районният съд е постановил прекратителното определение на 07.07.2026 г. в 15:29 ч., без да съобрази вече постъпилата по делото молба за насочване на иска срещу нов ответник. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 2504/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, е образувано по искова молба с вх. № 19010/28.02.2025 г., подадена от Б. Б. Б. срещу Д. А. О. – роден на 07.02.1964г. в Република Казахстан, с посочен адрес в гр. Москва, Руска федерация с цена на иска 4 253,72 лв.

С исковата молба е предявен осъдителен иск с претенция за възстановяване на разноски, направени от ищеца във връзка с изпълнение на неформален договор за поръчка /поддръжката на недвижим имот, находящ се 1 в гр. Несебър, ул. „Христо Ботев“ **********, с идентификатор ***./ В условията на евентуалност ищецът претендира сумите като обезщетение в резултат на водене на чужда работа без пълномощие.

С разпореждане от 04.03.2025г., исковата молба е оставена без движение, поради констатирани нередовности, наред с това съдът е изискал информация от АВ - регистър БУЛСТАТ, ОД на МВР – Варна и Бургас, с оглед установяване адрес за призоваване на ответника Д. А. О..

С оглед събраните данни, че ответникът има вписан адрес за кореспонденция в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, жилищна сграда „Ривър парк“, ет.3, студио 302, на осн. чл.131 от ГПК, исковата молба е изпратена на посочения адрес. В съобщението за връчване призовкарят е събрал данни от управителя на комплекса А.А, че ответникът Д. А. О. е починал преди около 34 години, поради което и съобщението е върнато в цялост.

С разпореждане от 14.04.2025г. ВРС отново е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца да посочи дали към завеждане на исковата молба в съда ответникът е бил жив, както и да представи доказателства за гражданското му състояние.

С молба от 02.05.2025г. ищецът е заявил, че въпросното обстоятелство не му е известно, като е поискал от съда да задължи А.А, който твърдял, че има информация за настъпилата смърт на ответника О., да представи доказателства за това. С молбата е представено и фотокопие от свидетелство за наследници на ответника, като в молбата се твърди, че същото не е издадено по надлежния ред, представена е и кореспонденция от вайбър чат с нотариус **********, която заявява, че това свидетелство не съдържа съответен QR код и съветва г-н Б. да се обърне към правоохранителните органи.

С разпореждане от 08.07.2025г. ВРС е постановил да се изготви съдебна поръчка до органите на Руската федерация с оглед установяване на обстоятелството дали към 28.02.2025г. Д. А. О. е бил жив.

С писмо с изх.№ 06-51915/26 от 28.05.2026 г. от Министерството на правосъдието на Руската федерация са постъпили документи от компетентните органи, включително заверено копие от наследствено дело № 40/2022 г. на нотариус ********** от Московска градска нотариална палата, от които районният съд е приел, че Д. А. О. е починал на 13.01.2022 г.

С молба от 07.07.2026г. ищецът е насочил иска си срещу ********** О.а, с твърдение, че същата - като преживяла съпруга - е единствен наследник на починалия преди завеждането на иска Д. А. О.. Твърди се също и че е узнал за настъпилата смърт в хода на процеса.

С обжалваното определение № 9105/07.07.2026 г. Районен съд – Варна е прекратил производството, като е приел, че искът е предявен срещу лице, което е починало преди датата на завеждане на делото (28.02.2025 г.), поради което липсва процесуално правоспособна ответна страна, с която да възникне валидно процесуално правоотношение.

Настоящият въззивен състав намира този извод за правилен.

Процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство.

Когато искът е предявен срещу физическо лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда вече е починало, валидно процесуално 2 правоотношение не възниква, тъй като починалото лице не е правен субект и не може да има качеството на страна в процеса. Този въпрос е разискан в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че в тази хипотеза не се касае за нередовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК, а за липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Поради това процесът не може да продължи по реда на чл. 227 ГПК с участието на наследниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на вече валидно възникнало производство.

В случая Д. А. О. е починал на 13.01.2022 г., а исковата молба срещу него е подадена на 28.02.2025 г. Следователно към момента на сезиране на съда посоченият ответник вече не е съществувал като правен субект и не е притежавал процесуална правоспособност. Без правно значение за допустимостта на производството е обстоятелството дали ищецът е знаел или не е знаел за смъртта на ответника към датата на подаване на исковата молба, тъй като релевантна е обективната липса на процесуално правоспособна страна.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че подадената на 07.07.2026 г. молба по чл. 228, ал. 3 ГПК е санирала констатирания порок и е препятствала прекратяването на производството.

Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК предвижда възможност ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като в този случай искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

Тази процесуална възможност обаче предполага наличие на висящо и допустимо производство, в рамките на което може да се извърши изменение на иска чрез замяна на страна. Когато още при подаване на исковата молба липсва процесуално правоспособен ответник, процесуално правоотношение изобщо не е възникнало. При липса на валидно възникнало процесуално правоотношение не е налице висящ процес, който да бъде продължен чрез замяна на страна или процесуално правоприемство.

Следователно молбата с вх. № 54405/07.07.2026 г., дори да е постъпила преди постановяване на обжалваното определение, не може да произведе действие на замяна на страна в настоящото производство, тъй като в него не е възникнало валидно процесуално правоотношение с първоначално посочения ответник. Тя не може да придаде с обратно действие процесуална правоспособност на починалото лице, нито да санира началната недопустимост на предявения срещу него иск.

Също така настоящата хипотеза следва да се разграничи от случаите на смърт на ответник в хода на вече висящо производство, при които ищецът е длъжен да посочи правоприемниците и адресите им в предвидения от закона срок, като при неизпълнение делото се прекратява. Този режим предполага първоначално валидно възникнало производство срещу процесуално правоспособна страна, каквото в настоящия случай липсва.

3

При тези данни районният съд правилно е приел, че предявеният срещу Д. А. О. иск е процесуално недопустим поради начална липса на правоспособна ответна страна. Правилно е прието и че производството по делото подлежи на прекратяване.

Обстоятелството, че ищецът може да предяви претенцията си срещу наследниците или други надлежно легитимирани лица по самостоятелен ред, не обуславя допустимост на вече образуваното производство срещу починал ответник. Евентуална нова претенция срещу правосубектен ответник би имала действие от датата на надлежното предявяване срещу това лице, но не може да трансформира първоначално недопустимото производство в допустимо.

По гореизложените съображения се налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което обжалваното определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9105/07.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2504/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав.

Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4