Решение № 59 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500868 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 7210 от 31.12.2024 г. по гр. д. № 886/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-21 състав, съдът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на Н. Ц. С., ЕГН ********** , с адрес: ***, сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3445/2021 г. по описа на СГС-СНС/закрит/, 6-ти състав, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане, като с това съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 35 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева.

С решението си, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Н. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 10 (десет) лева. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с 1 адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. К. Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 13А, ет. 1, сумата от 3 125 (три хиляди сто двадесет и пет) лева, представляваща следващото се адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала Прокуратурата на Република България, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в осъдителната му част изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. По-конкретно се излагат съображения, че по делото не били представени годни и достоверни доказателства, които да установяват действително претърпени от ищеца неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Поддържа се, че доказателствената тежест за вида, характера, интензитета и причинната връзка на твърдените вреди е на ищеца, а той не е установил по пътя на пълното и главно доказване твърдените негативни последици, респективно не е доказал и причинната връзка между тях и действията на прокуратурата. Не само това, но се релевира възражение в посока, че първоинстанционният съд е изложил фактически констатации, но не е посочил ясно въз основа на кои конкретни доказателства прави решаващите си правни изводи относно настъпването на вредите и причинната връзка. Поддържа се, че липсва конкретен, задълбочен и индивидуализиран анализ на обстоятелствата, които по принцип имат значение за размера на обезщетението, като се твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, броя и интензитета на процесуалните действия с участието на ищеца, начина, по който обвинението се е отразило върху него, както и обществените критерии за справедливост и икономическите условия в страната. Все в тази връзка, ответникът оспорва изводите на Софийски градски съд за степента на засягане на психическото и физическото състояние на ищеца и излага, че по делото не са установени трайни увреждания или необратими негативни последици, които да са резултат от обвинението. В тази насока се акцентира върху приетото заключение по съдебномедицинската експертиза, според което при ищеца са налице заболявания с давност отпреди инкриминирания период, като категорична причинно-следствена връзка между стреса от процеса и установените оплаквания не може да се направи, а след 2017 г. не е представена медицинска документация за последващи оплаквания. Оттук въззивникът прави извод, че съдът неправилно е приел за доказани позначими вреди и е присъдил обезщетение, което надхвърля обичайните, житейски оправдани негативни преживявания. Въззивната жалба съдържа и оплакване за неправилна оценка на гласните доказателства, като се твърди, че съдът е кредитирал безкритично показанията на двама свидетели – съпругата на ищеца и негов близък приятел и колега, без да приложи изискванията на чл.

172 от ГПК и без да изложи съображения защо приема показанията им за достоверни въпреки възможната им заинтересованост. Поддържа се, че липсва задълбочен анализ на показанията в съпоставка с останалите доказателства, 2 както и че не са обсъдени възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, което се квалифицира като съществено процесуално нарушение по чл.236, ал.2 от ГПК. По отношение на размера на обезщетението ответникът твърди, че е налице нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като поддържа, че присъдените 35 000 лева не съответстват на принципа на справедливостта, на интензитета на доказаните вреди, на общественоикономическите условия в страната и на ориентира, формиран в съдебната практика. Излага се и довод, че от мотивите на обжалваното решение не ставало ясно защо справедливостта в конкретния случай намира именно количествен израз от 35 000 лева, нито как са оценени отделните компоненти на твърдените вреди. Допълнително се поддържа, че според практика на ВКС в сходни случаи се очертавал среден размер на обезщетение, приблизително съотнесен към времетраенето на производството, което според въззивника налага редукция на присъдения размер. Жалбоподателят обжалва решението и в частта за разноските, като твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази връзка се позовава и на решение на Съда на ЕС по дело C-438/22, като излага доводи, че минималните размери по Наредба № 1/09.01.2004 г. не следва да бъдат прилагани като задължителни и че съдът е следвало да съобрази реалната фактическа и правна сложност на делото при преценката за размера на дължимия хонорар.

На това основание се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно. При това положение, Прокуратурата на Република България моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност и при приемане на частична основателност на претенцията, се иска намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и редуциране на присъдените разноски, включително за адвокатския хонорар. Претендират се разноски.

Н. Ц. С. не взема становище по депозираната въззивна жалба от страна на Прокуратурата на Република България в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба и от ищеца в първоинстанционното производство Н. Ц. С., чрез адв. К. Н., срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.

Релевирани са оплаквания за неправилност, противоречие на материалния закон, явно несъответствие между установената фактическа обстановка и събраните доказателства от една страна, и изводите на първоинстанционния съд от друга страна. Ищецът изрично заявява, че споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поддържа, че Софийски 3 градски съд е събрал в пълнота релевантните доказателства, правилно е установил хронологията и продължителността на наказателното производство, характера на повдигнатото обвинение, приложените мерки за процесуална принуда и факта на влизане в сила на оправдателната присъда, като тези обстоятелства не са били спорни между страните. Ето защо и въззивната жалба е насочена единствено срещу определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, като се поддържа, че същият е несправедливо занижен и не съответства на действителния интензитет и обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка се релевира възражение в посока, че макар и първоинстанционният съд да е цитирал приложимата съдебна практика и да е посочил част от релевантните критерии по чл. 52 от ЗЗД, то анализът на конкретните, индивидуални страдания на ищеца е останал формален и непълен, като значителна част от доказаните по делото обстоятелства изобщо не са били отчетени при формиране на размера на обезщетението. Така и се излага, че първоинстанционният съд не е придал необходимата тежест на изключително продължителния срок на наказателното производство, който е продължил шест години, три месеца и пет дни, като същественото забавяне е настъпило в досъдебната фаза, ръководена изцяло от ответника, без какъвто и да е принос за това от страна на ищеца. Поддържа се, че този срок не може да бъде квалифициран като разумен и сам по себе си е източник на значителен и продължителен психически тормоз. Въззивната жалба акцентира и върху масираното медийно отразяване на полицейската акция и наказателното производство, при което лицето и името на ищеца са били публично оповестявани, включително в централните новини, както и върху направени публични изявления от висши представители на Прокуратурата, в които обвиняемите са били представяни като заплаха за националната сигурност. Поддържа се, че този обществен и медиен натиск е довел до тежко накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца и е засилил значително интензитета на претърпените неимуществени вреди.

Излага се и, че след отказа на наказателния съд да го отстрани от длъжност по реда на чл. 69 от НПК, условията на труд са се влошили драстично, като той е бил изолиран от колектива, натоварван с несвойствени задачи и изпращан на чести и продължителни командировки, което е представлявало допълнителен източник на стрес и унижение, намиращ се в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. В жалбата се подчертава също, 4 че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил лице с чисто съдебно минало, утвърден държавен служител, ползващ се с доверие и авторитет както сред колегите си, така и в личния си и социален кръг.

Поддържа се, че наказателното преследване е довело до негативни последици във всички аспекти на живота му – личен, семеен, социален и професионален, като тези последици надхвърлят обичайните негативни преживявания, присъщи на всяко наказателно производство. На следващо място ищецът сочи, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен кумулативния ефект на приложените мерки за процесуална принуда, включително задържането за 24 часа по ЗМВР, последващото 72-часово задържане с прокурорско постановление, полицейската регистрация с дактилоскопиране и фотографиране, домашния арест и високия размер на паричната гаранция, които в съвкупност са представлявали сериозна и продължителна намеса в личната сфера на ищеца. Отделно се поддържа, че съдът неправилно е омаловажил отражението на наказателното производство върху здравословното състояние на ищеца, като не е взел предвид обстоятелството, че макар част от заболяванията му да са били с давност, стресът от наказателното преследване е довел до тяхното обостряне, което се установява както от медицинските данни, така и от свидетелските показания. Въззивната жалба акцентира и върху факта, че спрямо ищеца са били прилагани специални разузнавателни средства, включително подслушване, което представлява сериозна и неправомерна намеса в личния му живот и самостоятелно основание за по-висок размер на обезщетението. Подчертава се и специфичното му качество на държавен служител, по отношение на когото обществените очаквания за почтеност са завишени, поради което накърняването на репутацията му следва да бъде възмездено в по-висок размер. При всички тези доводи, ищецът моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да уважи претенцията му за разликата над 35 000 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева.