Решение № 1166 от 15.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. Пловдив, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330115586 по описа за 2022 година

С исковата молба ищцата К. Х. С. е предявила против ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ищцата при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.06.2021 г., ведно със законната мораторна лихва от 30.06.2021 г. до окончателното й заплащане.

Ищцата твърди, че на 30.06.2021 г., около 15:30 часа при движение на лек автомобил „Субару Трибека“ с рег. № *** на заден ход, водачът Е. Д. И. не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и удря пресичащият пешеходец в посока юг - ищцата К. Х. С., вследствие на което причинява пътно-транспортно произшествие, за което е издадено Наказателно постановление № *** г., влязло в законна сила на 15.09.2022 г.

Сочи, че вследствие на нанесения удар от автомобила в областта на стъпалото на крака ищцата пада, при което удря главата си в тротоара и получава повърхностна открита рана с кръвотечение и изпада в кратка загуба на 1 съзнание. Твърди, че е подаден сигнал на спешен телефон 112, като е повикана спешна медицинска помощ и органите на полицията. Твърди, че в следствие на инцидента е получила открита рана на главата, глезена, стъпалото и левия лакът. Сочи, че инцидентът се е отразил негативно на физическото и психическото състояние на ищцата, като е променил начинът и на живот, който е бил свързан с ежедневно спортуване. Твърди, че периодът на възстановяване бил продължителен, в рамките на няколко месеца било необходимо да посещава терапевтични и рехабилитационни процедури, като до настоящия момент при голямо натоварване усещала болка в областта на глезена. Моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв. Твърди, че застрахователната отговорност на лек автомобил „Субару Трибека“ с рег.№ ***, собственост на Е. Д. И. е застрахована при ответника ЗК „Лев Инс“ АД по силата на застрахователна полица № ***, валидна до 26.01.2021 г. Сочи, че до застрахователното дружество е изпратена на 17.12.2021 г. покана за заплащане на застрахователно обезщетение, като ответникът определил застрахователно обезщетение от 1 500 лв., с размера на който пострадалата не е съгласна. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че при ответника е предявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на произшествие от 30.06.2021 г., по което е образувана застрахователна щета № *** г. Оспорва изложения в исковата молба механизъм за осъществяване на процесното пътно-транспортно произшествие, както и обстоятелството е настъпило единствено по вина на водача на лекия автомобил. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като поведението на ищцата – в качеството й на пешеходец, не е съобразено с правилата, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, ал. 1 ЗДвП. Твърди, че ищцата като пешеходец е създала предпоставки за настъпване на произшествието и е станала в равна степен причина за осъществяването му.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между травмите, посочени от ищцата и произшествието. Поддържа, че при постъпване в лечебното заведение е установена травма на главата, лявото стъпало и охлузни рани по левите крайници, като не е установено мозъчно сътресение, 2 не са дадени указания за възстановителен режим и не е предписано медикаментозно лечение. Оспорва твърденията на ищцата, че към настоящия момент е затруднен нормалният начин на живот на ищцата, като твърди, че с оглед на представената медицинска документация следва да е настъпило пълно възстановяване за около 25 дни. Оспорва твърдението за настъпили психични последици от инцидента. Счита, че претендирания размер на обезщетението е прекомерно завишен. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва за забава, като твърди, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на 496, ал. 1 КЗ. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в 3 разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.

В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента с молба от 16.12.2021 г., с представяне на всички необходими документи.

По делото не са представени доказателства за датата на получаване на претенцията на пострадалия от страна на застрахователя, но видно от приложеното по делото извлечение от електронната поща на ищцата е, че последната е получила отговор от ответното застрахователно дружество от 01.03.2022 г., с който последното е определило обезщетение от 1 500 лв.

Като взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, доколкото във връзка с предявената застрахователна претенция ответното застрахователно дружество е определило обезщетение с размера, на който ищцата не е съгласна.

Възникването на спорното материално право за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2. наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

В производството по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството, че гражданската отговорност на лек автомобил „Субару 4

Трибека“ с рег.№ ***, собственост на Е. Д. И., е застрахована при ответника ЗК „Лев Инс“ АД по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG***, в срока на която е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие.

По делото е представено Наказателно постановление № *** г., с което по отношение на Е. Д. И. е наложено наказание глоба в размер от 20 лв. за това, че на 30.06.2021 г., около 15:40 часа в гр. П., ул. "С. В." като водач на лек автомобил „Субару Б 9 Трибека“ с рег.№ ***, управлява личния си автомобил „Субару“ с рег.№ *** като при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и удря пресичащия пешеходец К. С., с което допуска пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец. С наказателното постановление е наложено наказание на основание чл. 53 ЗАНН за следното допуснато административно нарушение: движи се на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението – чл. 40 ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 15.09.2021 г., доколкото е представената преписка се установява, че последното е връчено на наказания водач на 07.09.2021 г. и не е обжалвано, което обстоятелство е видно от представената справка за нарушител с отбелязване, че наказателното постановление е влязло в законна сила.

Наказателното постановление представлява административен акт, съставен по установения за това ред от длъжностно лице в кръга на службата му, с което е установено извършено административно-наказателно нарушение и е наложено административно наказание. Съответно така съставеното наказателно постановление се ползва с доказателствена стойност по отношение на установения механизъм на деянието и установените административни нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът съобрази, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по наказателни дела, се приема, че влязлото в сила наказателно постановление се ползва с последиците на наказателна присъда по отношение на наказаното лице, ако административното нарушение съставлява и престъпление, поради което последващо образувано наказателно производство за същото деяние подлежи на прекратяване при съобразяване на принципа „ne bis in idem“. В този смисъл са задължителните за съдилищата 5 разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които се приема, че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧОС, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

От показанията на свидетелката С. Х. С. – *** на ищцата, се установява, че на 30.06.2021 г. свидетелката и ищцата били на работа, като около 15:30 часа имали почивка и слезли, за да си вземат едно кафе. На връщане към офиса преминали през една глуха улица, като вървели по тротоара, който се намира от дясната страна, като свидетелката се движела от вътрешната страна на тротоара, а *** й от външната страна, като както се движели изведнъж *** й рязко изхвърчала напред, като свидетелката се обърнала и видяла задницата на колата. Това се случило пред гаражите, където тротоарът е съединен с пътя, за да влизат по-лесно коли в гаражите. Видяла, че *** й изхвърчала доста напред и имала кръв по главата. Автомобилът се движел на заден ход преди удара и според свидетелката се движил доста бързо за тази глуха улица на заден ход. Автомобилът бил като джип. Това се случило в кв.