Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 5867 от 20.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40908/2021
Вид
Протокол № 5867
Подписан
20.03.2023
В сила
20.03.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.224 · Кодекс на труда
  • чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 5867 гр. София, 15.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110140908 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:48 часа се явиха:

При спазване разпоредбите на чл.142 ГПК.

ИЩЕЦЪТ – З. В. С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ – /фирма/, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от адв.Н., с пълномощно по делото.

Страните /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО адв.Н. – Само да заяви, че в протокола от предходното съдебно заседание съм записана като адв.Н., а всъщност съм адв.Н.. Водя допуснатите на наша страна свидетели. Моля, да ги разпитате днес.

1

В залата влезе първият от доведените от ответната страна свидетели.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит явилия се свидетел.

СНЕМА самоличността на същия, както следва:

Р.А.К. - 62 години, без дела, родство със страните по делото и техните представители, неосъждана. Работи към момента за /фирма/.

Самоличността снета по лична карта № .....

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, която носи в случай на лъжесвидетелстване.

Свидетелят обеща да каже истината.

Разпит на свидетеля К.: адв.Н. – Кажете каква длъжност заемате в /фирма/? свидетелят К. – „...“ съм на /фирма/. адв.Н. – От кога? свидетелят К. – От 1998 година, първоначално „...“, „главен“ не помня от кога. адв.Н. – Познавате ли З. С.? свидетелят К. – Да, познавам го. адв.Н. – Какво работи той? свидетелят К. – Беше „...“ в програма „....“ на /фирма/. адв.Н. – Знаете ли дали трудовият му договор е прекратен? свидетелят К. – Да, трудовият му договор е прекратен от 08.04.2021 година. адв.Н. – Защо беше прекратен, по каква причина. Питам Ви, защото сте „...“. свидетелят К. – Беше дисциплинарно уволнен, поради това, че 2 по време на пандемията отказваше да води учебни занятия. Всички преподаватели ги водеха съгласно заповедите на Министъра, заповедите на Ректора на /фирма/, в електронна среда онлайн, водеха ги от домовете си, от избрано от тях място или пък бяхме осигурили зали в /фирма/. адв.Н. – Бяхте ли осигурили техника? свидетелят К. – Да, бяхме осигурили техника. З. С. отказа да си я получи. Даже имаме една връчена със залепване нотариална покана.

Канихме го да дойде, да получи техника, която да му позволи да води от където иска онлайн занятия. адв.Н. – По време на пандемията всички ли занятия се водеха онлайн от другите преподаватели? свидетелят К. – Всички преподаватели водеха. Нямахме друг случай, като този на ... С., да отказва води занятия. адв.Н. – Когато изготвихте заповедта, успяхте ли да я връчите?

Как я връчихте ми е по-скоро въпросът? свидетелят К. – Връчихме я по няколко начина. Не лично срещу подпис, защото с него нямаше двустранна комуникация, тоест не можехме да го намерим. Пращахме я по имейл, който се намира в кориците на неговото трудово досие и е предоставен с автобиографията му, в самата автобиография. Връчвахме го по пощата – самата заповед и искането за обяснения преди това, по пощата и с две куриерски фирми, едната беше „Еконт“, другата съм забравила вече каква беше „Експрес“ някакъв. адв.Н. – Успяхте ли да връчите? свидетелят К. – Да. адв.Н. – Успяха ли да го намерят? свидетелят К. – Не, всички – и пощата, и фирмите, връщаха известие, че не е намерен на адреса след нееднократно търсене.

3 адв.Н. – И беше прекратен договора, вписано ли беше прекратяването в системата на НАП? свидетелят К. – Да, вписано в НОИ, в трудовата книжка. ... С. имаше доста дни неползван платен годишен отпуск, изплатен му беше с априлската заплата, заедно с обезщетението чл.224 от КТ, заедно със заплата за няколко дни, които са отработен, как да кажа, не реално отработени, а които се полагат преди прекратяването на трудовия договор. адв.Н. – След 08 април 2021 година той явяваше ли се на работа, искаше ли да провежда занятия? свидетелят К. – Аз не зная. Не, не се е явявал. ищецът С. – Момент, не знае или…

Съдът към ищеца С. – Ще я питате, когато Ви дам думата. свидетелят К. – При мен не се е явявал в „....“. Зная, че не се е явявал в отдел „....“, нито при Ректора на /фирма/ при секретарите. Но /фирма/ е отворено пространство, ако някъде другаде се е явявал, нямам представа. адв.Н. – Преди 08 април заповедта, освен чрез куриерски фирми и по пощата, беше ли оставена някъде за връчване, ако се появи? свидетелят К. – Да, беше при секретариата на Ректората, на Ректора, беше в отдел „....“, естествено, беше и в Магистърски факултет, беше и при нас естествено, но той не се появи. адв.Н. – Докато е бил на работа до месец април, изцяло е изплатено трудовото му възнаграждение? свидетелят К. – Да, изцяло е платено и е плащано трудовото възнаграждение. адв.Н. – Някога имали ли сте комуникация с него по телефона или по някакъв друг начин? свидетелят К. – Да, имала съм. Той много често идваше в стаята 4 на „....“. Издаваше много книги, издава много книги, има издадени много книги и всеки път идваше, поне до преди няколко години, идваше да ни покаже какво е издал. Но аз може да допълня, аз никога не съм го търсила, нямала съм контакт с него, за да го търся аз. адв.Н. – Телефон? Не сте разполагала с телефон? свидетелят К. – Не, нито телефон, нито мейл. Когато трябваше да му връчваме заповедта, тогава потърсихме в досието и тогава видяхме мейл в трудовото досие. адв.Н. – Знаете ли дали е имал достъп до платформата, която е на студенти и преподаватели – „....“? свидетелят К. – Естествено, всички преподаватели имат достъп до тази платформа, които са на трудов договор към университета или съответно имат отношения с университета. „....“ е международна обучителна платформа, която не се ползва само от нас, но и от други. адв.Н. – Знаете ли дали студентите са се оплаквали, че не са се провеждали занятия? свидетелят К. – Да, зная, че са се оплаквали, то всъщност заради оплакванията на студентите започна цялата работа, инициирана от ръководителя на департамента, от ръководителя на програмния съвет.

Намерен беше друг човек, който да води занятията през това време, както и след прекратяването, неговите лекции се поеха от друг човек, друг преподавател. адв.Н.

– Знаете ли дали университетът е преподавателите и служителите със служебни имейли? снабдявал свидетелят К. – Да, всички в университета имаме служебен имейл, но трябва да си го вземеш и да го ползваш. адв.Н. – Знаете ли дали З. С. е имал служебен имейл? свидетелят К. – Знам, че нямаше служебен имейл. ищецът С. – Преди да задам въпроси, искам да уточня, че 5 предметът на настоящия спор е, че аз съм се явявал и съм на разположение на работодателя, а не начинът, по който е прекратено трудовото отношение, което е предмет на спор по друго дело.

Свидетелят тук въобще не казва за това, за което е поканен да свидетелства.

Съдът към ищецът С. – Нали затова Ви давам възможност да задавате въпроси? ищецът С. – Тук, в момента се отклоняват нещата. Предметът на спора се съдържа в исковата молба.

Съдът към ищецът С. – Нали затова Ви давам възможност да задавате въпроси? ищецът С. – Добре, но казвам, че до момента нямаше нищо, което касае предмета на настоящия спор.

Съдът към ищецът С. – Сега задайте въпрос, който според Вас касае предметът на настоящия спор. ищецът С. – Знае ли свидетелят къде е моето работно място в /фирма/? свидетелят К. – Да. ищецът С. – Кажете го кое е? свидетелят К. – Офисът на департамент „....“. ищецът С. – Не е вярно.

Съдът към ищецът С. – Не Ви позволявам по този начин. Ако искате ще прекратя разпита на свидетеля и ще прекратя изобщо съдебното заседание. В момента разпитваме свидетел, не разпитваме Вас. Други въпроси? свидетелят К. – Не е само това. Може да допълня.

Преподавателите водят лекции в учебни зали, това също е работно място. Работно място е и библиотеката. ищецът С. – И Вие твърдите, че аз не съм се явявал в 6 библиотека, не съм се явявал в сградата на висшето училище, не съм бил на разположение на работодателя за процесния посочен в исковата молба период? Това ли твърдите? свидетелят К. – На така зададения въпрос, не зная как да отговоря, госпожо съдия. ищецът С. – Аз твърдя, че съм бил на разположение на работодателя, явявал съм се и за да няма недоразумения… Съдът към ищецът С. – Разпитваме свидетел, не въвеждаме Ваши нови твърдения. Само въпроси се задават, не твърдения нови. ищецът С. – Свидетелят категоричен ли е, че не съм бил в сградата на висшето училище, а това, че не съм провеждал занятия е благодарение на обстоятелството, както каза свидетеля … Съдът към ищецът С. – Само въпроси. ищецът С. – Свидетелят твърди ли, че не съм се явявал в сградата на висшето училище? свидетелят К. – Не, не твърдя такова нещо. Казах в предишните си отговори, че сградата на /фирма/ е отворена, всеки може да дойде. ищецът С. – Според свидетеля, след като аз работникът, съм бил в сградата на висшето училище и съм готов да изпълнявам задълженията си, това значи ли, че имам вина, обективно, че не мога да провеждам занятия? адв.Н. – Възразявам.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА този въпрос, това е правен извод, който съдът следва да направи, а не свидетелят. свидетелят К. – Аз зная само, че Вие не провеждахте лекциите и упражненията. ищецът С. – Според свидетеля единствено и само трябва да се 7 провеждат занятия или според свидетеля в професионалните задължения на преподавателя влизат и други – да се само подготви, да има научни разработки, да общува със студентите и така нататък. адв.Н. – Възразявам. свидетелят К. – Няма пречка да отговоря на този въпрос. Да, така е, има други задължения, но основните са му да води учебни занятия със студенти, това са лекции и упражнения. Ние сме висше училище, какво друго би било основно задължение на преподавателя. ищецът С. – Свидетелят каза, че са осигурени технически средства, а свидетелят може ли да потвърди, че техническо средство, с което аз да водя занятие ми е дадено? Не съм уведомен по никакъв начин, че ще ми се предостави средство. Същото го каза и свидетеля.

Съдът към ищецът С. – Задавайте въпроси, не твърдения, но не едни и същи, които са задавани до сега. ищецът С. – Свидетелят твърди ли, че имам вина, като казвам вина, имам предвид противоправно поведение във връзка с това, че не съм получил технически средства и не съм провеждал?

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА този въпрос, това са правни изводи, които съдът следва да направи. ищецът С. – Длъжен ли съм, като съм на територията на /фирма/, според свидетеля, всеки път да му се обаждам, че съм там. свидетелят К. – Не, не сте длъжен, но сте длъжен да се обадите в департамент, длъжен сте да се обадите на ректора. ищецът С. – Всеки път, когато идвам в сградата на висшето училище, трябва да се обаждам на ректорът? свидетелят К. – Как ректорът ще бъде наясно, че Вие, както казвате, сте готов да преподавате. Но Вие не преподавате.

8 ищецът С. характеристика?

– Свидетелят виждал ли е моята длъжностна свидетелят К. – Да, виждала съм я в трудовото досие. ищецът С. – Госпожо съдия, аз нямам трудова характеристика, не знам какво е видял свидетеля.

Съдът към ищецът С. – Пак напомням, задаваме въпроси към свидетеля в момента, не опровергаваме показанията на свидетеля и отговорите, не въвеждаме твърдения от Ваша страна. Само и единствено въпроси. свидетелят К. – Госпожо съдия, може ли да се поправя, с предишното твърдение. Може и да не съм виждала подписана от него длъжностна характеристика, защото той отказваше да подписва каквото и да било. Но преподавателите имат бланкови длъжностни характеристики, така че съм виждала по принцип длъжностна характеристика на преподавател в ....

Въпрос на съда – Имало ли е документ за това, че ищецът З. С. е отказвал да подпише? свидетелят К. – Не мога да кажа. ищецът С. – А защо свидетелят твърди, че съм отказал. Той присъствал ли е лично, когато твърди, че ми е дадена длъжностната характеристика? свидетелят К. – Не, не съм присъствала на връчването. Аз съм „...“, не съм от отдел „....“ или „Човешки ресурси“, но по принцип ...