Решение № 262176 от 30.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1549/2020
- Вид
- Решение № 262176
- Подписан
- 30.06.2022
- В сила
- 30.06.2022
- Състав
- ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, …06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско дело № 1549 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение от 26.05.2019г. по гр.д. № 18103/2016г. на
СРС, 57 с-в е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответницата М.А.
Н.– Д.дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79 ЗЗД - сумата 596. 56 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2015г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 98. 74 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2012г.
– 10.12.2015г., като са отхвърлени исковете до пълните предявени размери – съответно до 630. 28 лв. за главницата за незаплатена топлинна енергия и до сумата 110. 85 лв. за лихвата, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата 60. 73 лв. – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.11.2012г. -30.04.2015г. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1. 87 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 31.12.2012г. – 10.12.2015г.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете за сумите 60. 73 лв. – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.11.2012г. -30.04.2015г. и 1. 87 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 31.12.2012г. – 10.12.2015г. Поддържа, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, поради което е налице основание за присъждане на претендираните суми. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемата – ответник, чрез назначения особен представител, е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата на ищеца.
Въззивницата М.А. Н.– Д., чрез назначения особен представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете. Поддържа, че по делото не е доказано, че наследодателят й Д.П.Н.– Т.има качеството битов клиент на топлинна енергия. Сочи, че по делото не е доказано, че именно упълномощени представители на ЕС са сключили договор с третото лице – помагач за предоставяне на услугата топлинно счетоводство. Отделно поддържа, че по делото не е доказано наличие на валидно сключен договор между ЕС и третото лице – помагач. В писмени бележки се оспорва и наличие на забава по отношение на иска за мораторна лихва при действието на ОУ от 2014г. В хода на устните прения въззивницата лично излага подробни доводи за неоснователност на исковете и моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба на ответницата.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете за главница и лихва за незаплатена топлинна енергия е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваните части.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.
№ 78953/2015 г. по описа на
СРС,57 състав.
СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на иска за главницата е кредитирал заключението на приетата ССчЕ и е уважил частично направеното възражение за давност. По отношение на иска за лихва за забава е приел наличие на забава за целия претендиран период, съобразно приложимите Общи условия от 2008г., а по отношение на иска за услугата дялово разпределение е приел, че ищецът не е доказал основание и размер на претендираното вземане.
Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Не е спорно по делото и установено от представения нот. акт № 52/2000г. на нотариус А., че ответницата е придобила по дарение правото на собственост върху процесния имот от майка си Д.П.Н.– Терзиева, като последната е запазила правото на ползване върху същия. Д.П.Н.–Терзиева, първоначален ответник по исковете, е починала в хода на процеса, поради което, ответницата М.А. е неин процесуален правоприемник, конституиран на основание чл. 227 ГПК. С оглед изложеното, учреденото в полза на дарителя право на ползване е погасено със смъртта му и ответницата е пасивно материалноправно легитимирана по исковете. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи и от приетото от СРС заключение на СТЕ.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за процесния период в имота е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно разпределители, като е начислена ТЕ за отопление, сградна инсталация и за БГВ, съгласно реален отчет на един узаконен водомер, съответно на 13.05.2013г., 13.05.2014г. и 10.05.2015г.
Присъдената от СРС сума от 596. 56 лв. съгласно заключението на приетата ССчЕ представлява дължимата топлинна енергия за процесния период, след изравнение за периода.
От изложеното следва изводът, че ответницата, в качеството й на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия за претендирания период. Ето защо искът за главницата е доказан по основание и до присъдения от СРС размер.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, поддържани и в хода на първоинстанционното производство, за липса на представени доказателства за договор между етажните собственици и третото –лице помагач. В тази връзка въззивният съд изцяло препраща към мотивите на СРС, че задължението за заплащане на потребената топлинна енергия на потребителя не е обвързано от обстоятелството дали договора за дялово разпределение, сключен между етажните собственици и ТЛП, е продължен след изтичане на срока на действието му, тъй като във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия в ЗЕ и Наредба № 16-334/2007г.
Доводите на жалбоподателката
– ответник, направени за първи път във въззивното производство, за плащане на процесните суми, са изцяло неоснователни и недоказани. По делото не са представени и приети доказателства за плащане на исковите суми за релевантния по делото период както към момента на изготвяне на заключението на ССчЕ, така и към момента на приключване на устните състезания.
Твърденията на въззивницата
– ответник, че не е пасивно легитимирана по исковете, поради наличие на други наследници по закон на починалия наследодател – първоначален ответник Д.П.Н.– Т.,са ирелевантни, с оглед изложеното по –горе за пасивна легитимация по исковете в качеството й на надарен собственик и погасяване на първоначално учреденото право на ползване върху имота, а не в качеството й на наследник по закон. Предвид изложеното, наличието на други наследници по закон на починалия дарител е без значение за изхода на спора, с оглед пасивната материалноправна легитимация.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По делото е доказана забава на ответницата при действието на ОУ от 2008г., както е приел СРС, с оглед уговорения в тях падеж на изпълнение на месечните вземания в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Основателно е оплакването в жалбата на ответницата за липса на доказана забава при действието на ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми /по чл. 32, ал. 1/ за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По делото не са представени доказателства за подобно публикуване, поради което за част от процесния период не е доказана забава на ответницата, а именно за претендираните суми по фактури № *********/м.07.2014г. и № **********/м.07.2015г., по отношение на които е налице начислена лихва в общ размер на сумата 29.89 лв., съгласно заключението на приетата ССчЕ. Ето защо искът за мораторна лихва досежно главницата за незаплатена топлинна енергия е основателен и доказан до размера на сумата 68. 85 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2012г. – м.01.2014г., а за разликата до пълния предявен размер и период е неоснователен.
По изложените съображения, жалбата на ответницата е частично основателна в посочената част.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение, жалбата на ищеца е основателна.
По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал.
2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността ѝ се формира от:
1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. По делото е безспорно установено извършването на услугата дялово разпределение от третото лице - помагач, поради което искът е доказан по основание. Съгласно заключението на приетата ССчЕ, искът е доказан до пълния предявен размер от 60. 73 лв. – такса дялово разпределение съгласно фактури от м. юни 2013г., 2014г. и 2015г.
Разпечатката съдържа 47 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3ec1ec5-a6b5-4548-a090-3d12c6559a97