Решение № 27 от 28.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20215000500283 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 260149/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 698/2020г. по описа на ОС Пазарджик, се осъжда П.Р.Б./ПРБ да заплати на ЦВ. П. Н., ЕГН **********, сума в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за репариране на неимуществени вреди, настъпили в резултат от воденото срещу него ДП № 84/2009г. по описа на ОД на МВР - П. и прокурорска преписка № 719/2009г. по описа на ОП Пазарджик, поради прекратяването му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2016г. до окончателното й изплащане, за разликата над присъдения размер от 10 000лв. до претендирания размер 30 000лв. искът се отхвърля, както и се осъжда ПРБ да заплати разноски на ищеца в размер на 510лв., а по сметка на съда - разноски за експертиза в размер на 200лв.

Срещу Решение № 260149/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 698/2020г. по описа на ОС Пазарджик, са постъпили въззивна жалба, вх.№ 264611/28.04.2021г. от ищеца ЦВ. П. Н., ЕГН **********, чрез адв.П.Ш., и въззивна жалба, вх.№ 264630/29.04.2021г., подадена от ответника ПРБ, представлявана от Гл.Прокурор Иван Гешев, чрез Ст.Янев - прокурор от ОП - Пазарджик.

Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване на решението в 1 съответните неблагоприятни за тях части, в законния срок, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор на насрещната въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Производството пред съда е образувано по искова молба/ИМ, вх.№ 142795/19.11.2019г. по описа на Регистратурата на СГС, подадена от ищец ЦВ. П. Н., ЕГН **********, против ответник Прокуратура на РБ/ПРБ (процесуален субституент на Държавата).

Въведени са били от ищеца следните твърдения: През 2009г., а и сега ищецът и съпругата му били собственици и управители както следва:ищецът бил собственик и управител на ЕТ „Ц.Н.“, „Й.Д.“ ЕООД и „Й. д.“ ЕООД, а съпругата му Д. Н.а била собственик и управител на ЕТ „Д. Н.а“, „Й.“ ЕООД и „Й. Д.“ ЕООД, като през 2009г. и сега офисите на тези дружества и ЕТ били на едно и също място.На 06.04.2009г., към 10 часа, на ищеца било съобщено по телефона, че в сградата, където се намират офисите на дружествата и ЕТ, внезапно са се появили петнайсет полицаи, които са затворили персонала в една стая, поставили са охрана на двата входа и започват претърсване на помещенията. Ищецът опишъл веднага на място, заедно със съпругата си.Там им било заявено, че ще бъде иззета цялата документация, намираща се в помещенията, и двата компютъра.В продължение на повече от пет часа представителите на полицията изземвали всички документи, които поставяли в черни чували, без да правят описи. Ищецът и съпругата му не получили отговори на въпросите си на какво законово основание се извършва претърсването, както и защо е необходимо изземването на всички документи, при условие, че биха могли да представят на полицията само онези документи, които са им нужни.По-късно ищецът и съпругата му разбрали, че претърсването и изземването са били осъществени от звеното за Борба с организираната престъпност (БОП) към ОД на МВР - П., под ръководството на П. на РБ. Претърсването и изземването били медийно отразени, вкл. с публикуване на снимка на първа страница в публикация в местния местник „Знаме“ от 09.04.2009г., като информацията могла да изтече само от институциите, които са знаели – П. и Полицията, тъй като извършените процесуално - следствени действия не били публични. Чрез медийната публикация се правели внушения за тежестта на извършените престъпления, с оглед на това, че с тях се занимават „антимафиоти“, а по този начин - че ищецът и съпругата му са свързани с незаконна дейност в областта на организираната престъпност. С протоколи за претърсване и изземване били иззети два компютъра/компютърни конфигурации/ и папки с документи, без да бъдат описани, които били поставени в чували.По същото време били извършени претърсвания и изземвания на документация в базите на едно от дружествата на гара С. и гара П., като изземването също било осъществено в чували, без опис.Претърсване било извършено и в семейното жилище на ищеца в гр. П., ул. „Ц. А.“ № 46, откъдето нищо не било иззето, тъй като нямало какво. Било образувано ДП № 84/2009г. по описа на ОД на 2

МВР - П. срещу неизвестен извършител по чл. 255, ал. 1 от НК и прокурорска преписка № 719/2009г. По описа на ОП - Пазарджик.Вследствие на тези действия на П. и полицията дейността на всички дружества била парализирана. Ищецът и съпругата му били лишени от цялата първична и аналитична счетоводна информация, от договорите, от документите, от всичко, необходимо за дейността.Били иззети досиетата на служителите, трудови книжки, разплащателни ведомости, цялата документация, необходима за дейността на дружествата.По-късно се оказало, че досъдебното производство било свързано с дейността на „Й. Д.“ ЕООД и ЕТ „Ц.Н.“, но документацията на другите дружества не била върната.За воденото в продължение на една година било водено разследване ищецът не бил информиран.Едва една година след тези действия, на 28.04.2010г., ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство/ДП № 84/2009г. по описа на ОД на МВР - П. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26 от НК. След това, на два пъти обвинението било „уточнявано“, като окончателната правна квалификация на обвинението срещу ищеца била по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от НК. По неизвестни за ищеца причини разследването се осъществявало от разследващ полицай от звеното за борба с органицзираната престъпност, а по-късно от ДАНС, който факт бил сериозно огласен от медиите.Повече от 1 година била необходима на П. да бъде привлечен ищецът като обвиняем и 6 години не били достатъчни, за да внесе делото в съда.Ищецът, чрез защитника си, внесъл в съда молба с искане делото да бъде разгледано от съда на осн. чл.368 и чл.369 НПК (редакция 2013г.), тъй като П. не била събрала необходимите доказателства за внасяне на делото в съда 6 години след образуване на делото и 5 години след привличането на ищеца.Образувано било ЧНД № 104/2015г. по описа на ПзОС, в което с Определение № 619/20.12.2016г. в производство по реда на гл. 26 от НПК (ред. ДВ, бр. 71/2013г.) производството срещу ищеца било прекратено. Вследствие на така описаната фактическа обстановка, за периода от 28.04.2010г., когато ищецът бил привлечен като обвиняем, до 20.12.2016г., когато наказателното производство срещу него било прекратено, ищецът претърпял сериозни неимуществени вреди.Ищецът претърпял неимуществени вреди и преди това, в периода от изземването на 06.04.2009г. до повдигане на обвинението срещу ищеца на 28.04.2010г., в който период производството се водело срещу неизвестен извършител, тъй като всички последици били за ищеца и неговото семейство и ищецът не знаел нищо за извършваните процесуално-следствени действия.Нанесените на ищеца неимуществени вреди се изразявали в следното: От това, че е бил обвиняем в продължение на 6г. и 8м. и от това, че е било допуснатото от съда, по искане на КОНПИ, обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани и запори на имуществото на дружествата, в които ищецът имал участие, на имуществото на ищеца и неговата съпруга, ищецът бил сринат физически и психически:била му отнета възможността да работи нормално; банките отказвали да отпускат кредити, което продължило и сега; семейството му останало без средства и живеели в непрекъснат стрес; тъй като обвиняема била и съпругата на ищеца, той се притеснявал, освен за себе си, така и за нея; ищецът и съпругата му се грижели за голямо семейство – те имали 2 дъщери и трима внуци; били 3 сериозно засегнати доброто име и общественият авторитет на ищеца и семейството му, като в тази връзка е твърдяно, че са имали сериозен обществен авторитет и се ползвали в гр.П. с добро име, а ищецът бил член на сдружението на предприемачите и на „Л. к.“ в гр. П. и участвал в много обществени мероприятия и благотворителни кампании; действията на полицията и П. шокирали ищеца, съпругата му и цялото му семейство – децата, родителите, близките му; майката на ищеца изживяла много драматично станалото и починала на Коледа 2009г.; зравословното състояние на съпругата на ищеца се влошавало непрекъснато, тя претърпяла сериозна гинекологична операция, имала проблеми със сърцето, къръвното налягане и базедова болест; драматично било и отражението на посочените събития и на бизнеса на ищеца и неговата съпруга - контрагентите му отказали да работят с него; в електронните и печатни медии се появили публикации с отрицателни оценки, че ищецът и съпругата му са разследвани за данъчни престъпления, че са наложени обезпечения на имуществото на фирмите и на имуществото на ищеца и съпругата му и се правели внушения, че те са мошеници-милионери, като тези коментари се четяли не само в П. и региона, но и в цялата страна, техни близки се обаждали да питат дали всичко това се отнася за тях вследствие на стреса ищецът сериозно се променил, като тогава и сега чувствал непрекъснато напрежение, ограничил се в контактите си, затворил се в себе си, не желаел да поддържа контактите, които имал дотогава. Била налице хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, тъй като прекратяването на наказателното производство е било на осн. чл. 369, ал.4 НПК (отм.), поради вневнасянето на обвиннителен акт в определения от съда срок, което следвало да се приравни на липсата на престъпление.Налице била причинна връзка между вредите на ищеца и незаконните действия на П., която била пасивно материалноправно легитимирана като централизирана и единна система.

Искането е за присъждане на обезщетение за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от прекратяванена наказателното производство на 20.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

В постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор, вх.№ 154974/13.12.2019г., от П. на РБ, чрез прокурор Куманов от СГП, искът се оспорва.Признава се наличието на една от кумулативно предпвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно повдигане и предявяване на незаконно обвинение срещу ищеца.Оспорва се настъпването на вредни последици за ищеца в периода 06.04.2009г.28.10.2010г., с доводи, че за този период делото се е водило срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуално качество, което би могло да му причини вреда, че действията по претърсване и изземване от офисите на дружествата не са били пряко насочени срещу ищеца и че в началото на производството правната квалификация на обвинението е била непрецизна.Оспорва се ПРБ да носи отговорност за вредните последици от медийните публикации за случая, с доводи, че част от тях са били за периода 06.04.2009г.-28.10.2010г., когато делото е водено срещу неизвестен извършител, че информирането на медиите не е извършено от ПРБ и с оглед презумпцията за невиновност. Оспорва се ПРБ да носи 4 отговорност за вредните последици и от отказа за кредитиране на ищеца.Оспорва се създаването на особени затруднения в ежедневния ритъм на ищеца, с доводи, че наложената мярка за неотклонение е била „гаранция в пари“, а по отношение на ищеца не е била определяна друга мярка за процесуална принуда. Оспорва се ПРБ да носи отговорност за вредните последици от действията на КУИППД(сега КПКОНПИ), в резултат на които са били наложени обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца.Оспорва се, като прекомерен, несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, претендираният размер на обезщетение.В тази връзка са въведени доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен и със следните правно-релевантни факти: с икономическия стандарт в страната и доходите от работна заплата за периода на водене на наказателното производство; с отражението на фактическата сложност на наказателното производство върху неговата продължителността; с вредите от воденото срещу ищеца по същото време друго наказателно производство и невъзможността за отграничаването им; със съдебното минало на ищеца, който, макар и реабилитиран, е осъждан.