Решение № 3558 от 30.07.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Варна,

30.07.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЕЛЕНА НИКОЛОВА при секретаря Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1675 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „М.Т.” ООД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в TP при АВ, ЕИК *********, представлявано от управителя д.м.я., ЕГН ********** срещу ответника „Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в TP при АВ, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Н.Д. съединени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:

С правно основание чл.327, ал.1, във вр. с чл. 318 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 428.23 лв., представляваща цена за предоставени стоки и услуги на основание Договор №34/08.10.2012 г., за която е издадена фактура №**********/04.02.2013 г.

С правно основание чл.92 ЗЗД, във вр. с чл. 309 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сума 10 323.91 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 06.02.2015 г. до 04.02.2018 г., в размер на 0,1% от дължимата на основание Договор №34/08.10.2012 г. цена за предоставени стоки и услуги в размер на 9 428.23 лв., за която сума е издадена фактура №**********/04.02.2013 г.

С правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на иска до окончателно им заплащане.

Моли за присъждане и на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 08.10.2012 г. между „МИРАЖ ТРЕЙД”, ЕИК *********, като изпълнител и „Д.” ЕООД, ЕИК *********, като възложител е сключен Договор №34/08.10.2012 г. за доставка на изделия, с предмет на договора продажба на стоки, описани подробно в Приложение №1, неразделна част от договора за цена от 13 570.03 лв. с ДДС и в Приложение №2, неразделна част от договора за цена от 15 352.52 лв. с ДДС.

Изпълнителят – „М.Т.” ООД твърди, че е изпълнил поръчката по договора в срок, като стоката по Приложение 1 е предадена на възложителя с приемо-предавателен протокол за получени стоково-материални ценности №1436/05.11.2012 г., без забележки, а изделията по Приложение 2 са получени с приемо-предавателен протокол за получени стоково-материални ценности №1438/16.11.2012 г., отново без забележки, лично от управителя на „Д.” ЕООД. Твърди, че за получените по двете приложения стоки, ответникът е заплатил на ищеца следните суми:

•

По Приложение 2 – 15 352.52 лв., или 100 % от стойността по Приложение 2, е изплатена на 2 части, съответно съгласно Фактура №**********/09.10.2012 г. – 7 718.62 лв. на 09.10.2012 г. и съгласно Фактура№**********/23.11.2012 г. - 7 633.90 лв. на 23.11.2012 г.;

•

По Приложение 1 – 4 071 лв. - 30 % от стойността по Приложение I, съгласно Фактура №**********/23.11.2012 г., като сумата е изплатена на 2 части по банков път - съответно 2 000 лв. на 12.12.2012 г. и 2 071 лв. на 28.12.2012 г.

Твърди, че останалите 70 % от сумата по Приложение 1 с краен падеж 17.04.2013 г., за които е издадена Фактура №**********/04.02.2013 г., в размер на 9 428.23 лв. и която фактура е получена от ответното дружество, не са платени от него до настоящия момент.

Излага, че съгласно чл.9, т.1 от процесния договор, при забава в изплащанията на цената от страна на възложителя, последният дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.1% за всеки просрочен ден от стойността на неиздължената сума до пълното и издължаване, която изчислена върху размера на неизплатените суми по приложение 1 от договора в размер на 9 428.23 лв. за периода от 3 години преди завеждане на исковата молба в съда, или от 6.02.2015 г. до 04.02.2018 г., т.е. за общо 1 095 дни, възлиза в размер на 10 323.91 лв.

Ответникът в представения по делото писмен отговор признава, че действително на 08.10.2012 г. между страните по делото е подписан приложеният по делото договор № 34. Не оспорва, че описаните в приложение 1 от процесния договор стоки са доставени и монтирани в обекта. Не оспорва дължимостта на сумата по процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната неустойка. Сочи, че през 2013 г. двете дружества са имали трайни договорни отношения, като ответникът е поръчвал на ищеца обзавеждане и за други, находящи се в същия комплекс апартаменти, като винаги е плащал задълженията си точно и в срок. Твърди, че никога не е бил уведомяван или поканван да плати и не му е била предавана фактура № **********/04.02.2013 г., същата не е заведена в счетоводството на дружеството, поради и което не е настъпила изискуемост на фактурираното вземане. Поради тази причина, сочи, че не дължи и неустойка, тъй като не е изпаднал в забава относно плащането на договорената цена, тъй като не се е осъществил фактическият състав, посочен в договора за начална дата на изискуемостта на последното плащане по договора, а именно нито е получавана покана за плащане, нито е връчена процесната фактура. Твърди, че размерът на уговорената мораторна неустойка не е съобразен с възможните вреди за „М.Т.” ООД от неспазването на срока за плащане, като твърди, че в следствие на договора ищецът не само не е претърпял вреди, но е получил от ответника петнадесет поръчки за обзавеждане, подобно на мостреното /изпълнено въз основа на договор № 34/ 2012 г/ на други апартаменти от Курортен комплекс с апартаменти „Бийч Лонг” на обща стойност 80 674, 53 лв. /осемдесет хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/. Сочи се, че неустойката има подчертано санкционен характер и присъждането й би довело до несправедливия правен резултат „М.Т.” ООД да получи още веднъж сумата от 9 428, 23 лв. по фактура № **********/04.02.2013 г., въпреки че по аргумент на чл. 3, ал. 5 от двустранно подписания договор № 34/ 2012 г. доставеното мострено обзавеждане до момента на окончателното плащане по чл. 2 и чл. 9, т. 1 остават собственост на „М.Т.” ООД. Навежда, че при съобразяване на всички горепосочени критерии и с оглед указанията на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съдържащата се в първо изречение на чл. 9, т.1 на договора № 34/ 08.10.2012 г. неустойка в нарушение на чл.9

ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал.

1, пр.3 ЗЗД. Сочи се, че тъй като този порок е налице още при сключването му, то обосновано следва законосъобразният извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част.

Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното с иска по чл.92 ЗЗД вземане за неустойка и обуславя неоснователност на исковата претенция в пълния й размер.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношение по повод на сключен на 08.10.2012 г. между „МИРАЖ ТРЕЙД”, ЕИК *********, като изпълнител и „Д.” ЕООД, ЕИК *********, като възложител Договор №34/08.10.2012 г. за цялостно обзавеждане на мострена зала, описано подробно в Приложение №1, неразделна част от договора за цена от 13 570.03 лв. с ДДС и в Приложение №2, неразделна част от договора за цена от 15 352.52 лв. с ДДС; че Изпълнителят "М.Т." ООД е изпълнил поръчката по договора в срок, като стоката по Приложение 1 е предадена на възложителя с приемо-предавателен протокол за получени стоково-материални ценности №1436/05.11.2012 г., без забележки, а изделията по Приложение 2 са получени с приемо-предавателен протокол за получени стоково-материални ценности №1438/16.11.2012 г., отново без забележки, лично от управителя на „Д.” ЕООД; че за получените по двете приложения стоки, ответникът е заплатил на ищеца следните суми:

По Приложение 2 – 15 352.52 лв, или 100 % от стойността по Приложение 2, е изплатена на 2 части, съответно съгласно Фактура №**********/09.10.2012 г. – 7 718.62 лв. на 09.10.2012 г. и съгласно Фактура№**********/23.11.2012 г. - 7 633.90 лв. на 23.11.2012 г.; По Приложение 1 – 4 071 лв. - 30 % от стойността по Приложение I, съгласно Фактура №**********/23.11.2012 г., като сумата е изплатена на 2 части по банков път - съответно 2 000 лв. на 12.12.2012 г. и 2 071 лв. на 28.12.2012 г.; че останалите 70 % от сумата по Приложение 1 в размер на 9 428.23 лв., за които е издадена Фактура №**********/04.02.2013 г. не са платени от ответника.

В съдебно заседание, проведено на 10.05.2018г. ответното дружество е представило доказателство за извършено на 09.05.2018 г. плащане по сметка на ТД на НАП – Варна в размер на 9428,23 лв. (л. 135), въз основа на получено от публичен държавен изпълнител запорно съобщение за вземането на „М.Т.” ООД към „Д.” ЕООД по фактура № **********/04.02.2013 г. (л.148).

От свидетелските показания на свидетеля П. Д. Д. се установява, че същата рабити в „М.Т.“

ООД от десет години като офис-сътрудник, който се занимава с клиенти, доставчици, което включва обслужване на клиента, подготвяне на оферти, заявки, договори, поръчки към доставчици, следене на осъществяването на сделката, подготвяне на всички документи свързани с поръчките. Клиентът „Д.“ ЕООД и е познат. В продължение на година или две правили обзавеждане на апартаменти в комплекс „Лонг Бийч“,

Шкорпиловци, цялостно обзавеждане, мебели и интериорен текстил. Тя била човекът, който изготвял офертите към клиента, след това договора, протоколите. Първо направили два мострени апартаменти. Клиентът бил доволен от обзавеждането на мострените апартамента, по които клиентът да вижда двата типа обзавеждане и да си избира и в продължение на година направили около десет и повече апартамента в комплекса. Тези два първи мострени апартамента били изпълнили в срок, без забележки по договора и изпълнението. По договора било направено едно авансово плащане, не било направено доплащането по едното приложение, на стойност 9000 и нещо. По всички сделки с „Декада“ имали посредник - И.В., с който заедно изготвяли спецификациите и на него предавали всички документи: първо оферта, после договор, след това приемо-предавателните протоколи за стоката, по същия начин, както и фактурите и той ги предавал към „Декада“.

Фактурата за процесната сума лично я предала на И.В., след изпълнението на договора. Фактура се издавала за всеки отделен договор, съобразно клаузите на договора, за авансово плащане, за доплащане, за всеки отделен апартамент.

От свидетелските показания на свидетеля И.В., се установява, че е запознат с фирмите „Декада“ и „Мираж Трейд“ от времето, когато строили Гранд хотел „Ермитаж“.

Бил връзката между тях за обекта в Шкорпиловци.

Добромир Добрев в лицето на „Декада“ работил в „Лонг Бийч“ Шкорпиловци довършителни работи и се указало, че има клиенти, които искат да им се обзаведат апартаментите и той го свързал с „Мираж Трейд“, като практиката била да се изготвя оферта, която се предава на клиента, в случая „Декада“, монтират се определен брой артикули в един апартамент и когато се приема поръчката се изготвяли приемо-предавателни протоколи, които той носил за подпис на управителя на „Декада“ и после ги връщал на „Мираж Трейд“. Носил е и фактури, но всеки път. Документите се предавали също и по електронна поща.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи: