Решение № 541 от 23.02.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 541

Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20267200700048 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. С. П. от гр. Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1085-000002/06.01.2026 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие на закона. Пледира се неизвършване на твърдяното нарушение. Направени са доказателствени искания за разпит на свидетели, приложени са писмени доказателства. От съда се иска да отмени оспорения административен акт и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение по представен списък на разноските.

Административен съд – Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На 05.01.2026 г. В. Н. П., мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Русе, в присъствието на П. И. С. – свидетел, служител в сектор „ПП“ на ОМДВР – Русе, съставя на Т. С. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4773814 от 05.01.2026 г. (л. 3 от преписката) за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. От фактическа страна в АУАН е отразено, че на 05.01.2026 г., около 17:18 часа, в гр. Русе, по бул. „Липник“ на кръстовището с ул. „Юндола“ по посока ул. „Петрохан“ управлява МПС – лек автомобил ПЕЖО 207, с рег.№ [рег. номер], след употреба на алкохол, видно от проба номер 1119, извършена в 21:04 часа с Алкотест Дрегер 7510 номер ARBB 0089, който отчел 0,70 промила. В АУАН изрично е посочено, че П. е изпробван в този час 21:04, тъй като е участник в ПТП с един тежко ранен пешеходец и е напуснал ПТП. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 269332.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 26-1085-000002 от 06.01.2026 г., С. П. Й. – началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, прилага спрямо Т. С. П. принудителна административна мярка "временно отнемане на Свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е мотивирана от фактическа страна изцяло с констатациите в съставения АУАН, както и резултата от проведеното медицинско изследване на кръвта на Т. П. и установените 0,83 промила алкохол. Като доказателства в ЗППАМ освен АУАН, използван на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, са посочени и докладна записка № 1085р-53/06.01.2026 г., талон за изследване № 269332, обяснение и ПХЕ (протокол за химическо изследване) №5/06.01.2026 г., които са представени по административната преписка към настоящото съдебно производство.

Заповедта е връчена на Т. С. П. незабавно на 06.01.2026 г., видно от собственоръчно положен подпис (л. 1 от преписката, гръб).

От съдържанието на докладна записка рег.№ 1085р-53/06.01.2026 г. (л. 2 от преписката) е видно, че полицейските служител В. П. и П. С. на 05.01.2026 г. са били изпратени от ОДЧ ОДМВР – Русе в УМБАЛ Канев за установяване състоянието на лице, пострадало при ПТП в гр. Русе на кръстовище между бул. „Липник“ и ул. „Юндола“. На място по данни от пострадалата С. А. Р. установили, че Р. е била блъсната от тъмен на цвят лек автомобил, който имал числото 78 в номера. Р. заявила, че на мястото на инцидента е била попитана от водача на автомобила как е, след което последният потеглил в посока ул. „Петрохан“. След като се прибрала в къщи Р. изпитала силни болки в областта на дясното рамо и потърсила медицинска помощ в спешното отделение на УМБАЛ – Канев. По данни от видеонаблюдение, осъществявано в район на сблъсъка, полицейските служители установили, че участник в ПТП-то е лек автомобил с рег.№ [рег. номер], собственост на Т. П., който при проведен разговор по телефона с полицейските служители потвърдил настъпилия сблъсък с пешеходката на указаното място. П. бил посетен от служителите на сектор „ПП“ в дома си, където бил изпробван за употреба на алкохол, след напускане на ПТП с пострадало лице и бил направен снимков материал на лекия му автомобил. В 21:04 часа с Алкотест Дрегер били отчетени 0,70 промила алкохол. На Т. П. били съставени и предявени два акта за установяване на административно нарушение – единият за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „е“ от ЗДвП, а другият – за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, въз основа на който била издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ.П. бил поканен да посети сектор „ПП“, където написал обяснения по случая (л. 7 от преписката). В обясненията си П. отново потвърдил, че на 05.01.2026 г. около 17:15 часа при извършване на десен завой по посока ул. „Юндола“ на самия завой пред автомобила му се озовава дама, пресичаща по диагонал кръстовището. Веднага спрял и със съпругата си, която се намирала в колата, оказали съдействие на пешеходката да се изправи като я запитали дали има нужда от съдействие. На въпроса жената отговорила, че е добре и продължила движението си по тротоара. П. посочил, че тъй като не е разбрал, че жената е пострадала, не се е обадил на тел. 112, за да информира за настъпилото произшествие.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитана съпругата на жалбоподателя Ц. А. П., която е пътувала с него в автомобила в процесния момент. В показанията си (л. 25-26) П. описва случилото се на 05.01.2026 г. по идентичен начин като твърди, че пешеходката въобще не е отговорила на въпроса на съпруга й дали има нужда от съдействие, а само е махнала с ръка и е продължила пътя си. Свидетелката обяснява, че след произшествието са се прибрали с жалбоподателя в къщи като по-късно са седнали да вечерят и тогава съпругът й е употребил алкохол – „една малка ракия и една чаша вино“. Едва към 21 часа са се обадили полицаите, които дошли пред дома им и взели проба за алкохол на съпруга й. П. посочва, че след прибирането си в къщи съпругът й повече не е управлявал семейният им автомобил.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 1, б. „б“, от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. На съда е служебно известна заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на МВР са определени като служби, които осъществяват контрол по ЗДвП.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган оправомощено от ръководителя служба за контрол по чл. 165, ал. 1 от ЗДвП длъжностно лице, т.е. в хипотезата на предл. второ на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Издателят на оспорената ЗППАМ С. П. Й., на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, е оправомощена да прилага с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. (л. 12) от директора на ОДМВР – Русе – ръководител на служба за контрол по ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2. т. 4, във вр. с ал. 1 от АПК, с фактическите и правни основания за издаването й, като има и изискуемото за издаваните в писмена форма административни актове съдържание, установено в чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3, 5, 7 и 8 от АПК.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Нарушението, за което е издадена оспорваната ЗППАМ е установено със съставяне на АУАН, който както и заповедта са връчени лично на нарушителя.

В случая Административния съд намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон.

Издадената заповед е с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на изложените в заповедта фактически обстоятелства е приложена хипотезата на предложение първо от цитираната разпоредба, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 а хиляда. Следователно за законосъобразното прилагане на ПАМ от вида на процесната, е необходимо да са налице в кумулация следните предпоставки: 1. управление на МПС и 2. установено по надлежния ред наличие на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда.

От установените по безспорен начин фактически обстоятелства, въз основа на които е съставен АУАН и е издадена ЗППАМ, които обстоятелства всъщност не се оспорват от страните, не може да се изведе обоснован извод за наличие едновременно всички изискуеми елементи от фактическия състав за налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

По делото не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП около 17:15 часа на 05.01.2026 г. жалбоподателят е управлявал МПС, с което е причинено произшествието. В същото време не се спори и относно факта, че на водача е извършена проверка за употреба на алкохол едва в 21:04 часа на същия ден, т.е. почти четири часа по-късно, към който момент пък не е установено той да е управлявал МПС. И двете обстоятелства са надлежно описани както в АУАН, така и в ЗППАМ и се потвърждават от всички събрани в хода на делото доказателства. Административният орган е посочил, че по-късното тестване на жалбоподателя за употреба на алкохол е по причина, че последният е напуснал местопроизшествието в разрез с правилото на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП като употребата на алкохол след настъпване на ПТП е забранена с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че при тези данни в хода на административното производство не се установява по безспорен начин наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Към 17:15 часа на 05.01.2026 г. е установено управление на МПС от жалбоподателя, но не е установена по надлежен ред употреба на алкохол над 0,5 промила. Към 21 часа пък е установена употреба на алкохол над 0,5 промила, но не е установено управление на МПС. Причината, поради която тестването за употреба на алкохол е извършено значително по-късно от момента, в който е установено управление на МПС, е без правно значение за съставомерността на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, при което се изисква едновременното наличие на двата елемента – управление на МПС и употреба на алкохол повече от 0,5 промила. Извън предмета на настоящото дело е въпросът дали установените обстоятелства съставляват нарушение на изискването по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ от ЗДвП водачите на МПС, участници в ПТП, да не употребят алкохол до пристигане на контролните органи. Това е така, тъй като издадената ЗППАМ, оспорена в настоящото производство не се основава на това нарушение, а е постановена за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – за управление на МПС с концентрация на алкохол повече от 0,5 промила.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3eb4c90-c301-4955-93ba-7df2e8c1c509