Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1304 от 15.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2322/2024
Вид
Решение № 1304
Подписан
15.10.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.117, ал.1 · Закон за туризма
  • чл.132, ал.1 · Закон за туризма
  • чл.211 · Закон за туризма
  • чл.214 · Закон за туризма
  • чл.214, ал.1 · Закон за туризма

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330202322 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 005276/22.03.2024г. на в.и.д. Директор на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „ВГ-ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК:200480996, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл.61, вх.Б, ет.7, ап.32, представлявано от управителя В. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.211 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.117, ал.1 от ЗТ и на основание чл.214 от ЗТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ.

Жалбоподателят, в жалбата си пледира за отмяна на наказателното постановление /НП/, като излага съображения за това. Претендира разноски. В съдебно заседание, нередовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Директор на РД на КЗП - Пловдив се 1 представлява от упълномощен процесуален представител – адв. К., който излага становище за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за потвърждаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 05.03.2024г. с начален час 11,42 часа от служители на РД КЗП – Пловдив, сред които св.В. И. Г., на длъжност „**.*********“ била извършена проверка на обект – заведение за хранене и развлечения „Роустъри № 5“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Драва“ № 1 /помещение на партера на жилищна сграда/, стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че обектът разполага със закрита търговска зала на две нива с капацитет 11 маси с общо 26 стола, като отвън пред заведението били разположени още 4 маси с 15 места, предназначени за сезонно ползване на открито. В търговската зала бил монтиран бар, оборудван с три кафе машини, цитропреса, уред за разбиване на фрапе и хладилници. Зад бара и отстрани на него имало монтирани рафтове с изложени за продажба алкохолни, безалкохолни напитки и бира. В момента на проверката персоналът се състоял от една сервитьорка, която съвместявала функциите и на барман, като обслужвала 7 клиента, които консумирали фрешове, кафе, безалкохолни напитки и принцеси. В заведението се предлагали за продажба сандвичи, принцеси, кроасани, алкохолни напитки – уиски, водка, джин, ром, коняк, ликьори, вино и др., бира, топли напитки, студени кафе напитки, газирани напитки на „Кока-кола“, минерална, газирана вода и др.

Проверяващите констатирали, че дружеството, извършващо ресторантьорство в провереното заведение не било съставило ценоразписи – лист меню за кухненската продукция /принцеси/ и карт-меню за алкохолните и безалкохолните напитки /с изключение на топлите и студените кафе напитки/ и не било обозначило предварително продажните им цени за съответните грамажи, като цените им били съобщавани на потребителите устно по време на покупко-продажбата. Констатирано било, че освен чрез ценоразпис, цените на установените от св.Г. стоки, описани от нея в съставения АУАН, не били обявени писмено и чрез ценови етикети, ценова листа или по друг, какъвто и 2 да е начин. По време на проверката било поискано удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на заведението, но такова не било представено, нито било поставено на видно място в обекта.

За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № К2745686/05.03.2024г.

Констатираното по време на проверката било квалифицирано от св.Г. като нарушения на чл.117, ал.1 и чл.132, ал.1 от ЗТ, за което съставила срещу „ВГ-ЕКСПОРТ“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 005276/07.03.2024г. в присъствието на управителя на дружеството, който отбелязал, че има възражения, които ще изложи в законоустановения срок.

Писмени възражения срещу акта били депозирани по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени доказателства, както и от събраните доказателствени средства – показанията на разпитаната в качеството на свидетел В. И. Г.

/актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, последователни, без индиция на заинтересованост и без противоречия с кредитирания доказателствен материал.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При тази фактическа установеност съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от дружеството жалбоподател „ВГ-ЕКСПОРТ“ ЕООД визираните в акта и НП нарушения на чл.117, ал.1 и чл.132, ал.1 от Закона за туризма.

Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗТ задължава лицата, извършващи ресторантьорство, да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Безспорно дружеството жалбоподател към момента на проверката е осъществявал дейност по 3 ресторантьорство и е стопанисвало проверения обект за хранене и развлечения. Не се спори, че проверения обект е имал валидна категоризация, потвърдено и от показанията на актосъставителя. От събрания по делото доказателствен материал и в частност от свидетелските показания на актосъставителя по категоричен начин се установява, че на процесната дата и място, жалбоподателят не е съставил ценоразписи и не е обозначил предварително продажните цени за съответните грамажи на конкретно изброените в акта и НП кухненска продукция и алкохолни и безалкохолни напитки. На описаните стоки в обекта са липсвали каквито и да било ценови етикети, ценови листи или обявяване на цената им по някакъв друг начин.

Твърдението на жалбоподателя за съставено меню на всички продукти, предлагани в заведението остана недоказано и не успя да изведе друга фактическа обстановка от описаната в акта и НП, както и да формира извод, различен от достигнатия от актосъставителя и наказващия орган за нарушение на горецитираната разпоредба. Изтъкнатото в жалбата наличие на меню с цени и снимки, намиращо се над бара „на асортимента, който най-много се продава“, не представлява изпълнение на задължението по чл.117, ал.1 от ЗТ на лицето, извършващо ресторантьорство.

Ето защо съдът приема за правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя, за което правилно и законосъобразно същият е санкциониран на основание чл.211 от ЗТ, който предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. на ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин. В случая на нарушителя е наложено наказание в минимално предвидения от закона размер, поради което нито АНО, нито съда могат да ревизират неговия размер. Така индивидуализирано, наложеното административно наказание е съобразено с обстоятелствата по извършеното нарушение и според съда ще спомогне в найпълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

Несъмнено дружеството жалбоподател е нарушило и нормата на чл.132, ал.1 от ЗТ, която въвежда задължение в категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, на 4 които е издадена категорийна символика, включваща удостоверение и табела, същите да се поставят на видно място в обекта. Макар в хода на проверката от инспекторите от КЗП да е било установено, че процесното заведение за хранене и развлечения е било категоризирано, констатирано и от самия актосъставител, то удостоверението за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, не е било поставено на видно място на територията на обекта. Възможността категоризацията на даден обект да бъде проверена в сайта на Националния туристически регистър, какъвто мотив изтъква жалбоподателя, в опита си да подкрепи своята защитна теза, не го освобождава от задължението му, издаденото удостоверение и табела, представляващи категорийната символика за туристическия обект, да бъдат поставени на видно място в обекта, което в случая не е било сторено. Изложеното категорично формира извод за извършено от обективна страна и второто вменено на санкционираното дружество нарушение, за което административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и е наложил имуществена санкция в минимално предвидения в чл.214, ал.1 от ЗТ размер от 1000 лв.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на имуществените санкции на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Изложените в акта и НП обстоятелства очертават всички елементи от съставомерността на установените и доказани за извършени административни нарушения и дават яснота на нарушителя за какво следва да носи административна отговорност и спрямо какво обвинение следва да организира своята защита. Не се установява нарушение на процесуалните правила относно сроковете при издаване на АУАН и НП.

Според настоящият съдебен състав по делото не се установяват обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на санкционираните деяния от останалите нарушения с подобна правна квалификация и да налагат приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително по делото няма данни жалбоподателят да е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за други административни нарушения от същия 5 вид. Това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава квалифициране на случая като маловажен. Същото е било взето предвид от наказващия орган при определяне размера на наложените наказания, в случая в минимално предвидения в закона размер. Отделно от това, в процесния случай от жалбоподателя нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства, деянията му да разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с тази правна квалификация.

Касае се за две административни нарушения по Закона за туризма, за които липсват данни жалбоподателят да е предприел действия и да е отстранил констатираните нарушения. Предвид посочените мотиви, настоящият съдебен състав е на мнение, че разглеждания казус не попада в приложното поле на чл.

28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Гореизложеното мотивира потвърждаването на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна и недоказана, предвид потвърждаването на обжалваното НП и липсата на представени доказателства за сторени разноски и техния размер.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005276/22.03.2024г. на в.и.д. Директор на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „ВГ-ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК:200480996, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл.61, вх.Б, ет.7, ап.32, представлявано от 6 управителя В. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.211 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.117, ал.1 от ЗТ и на основание чл.214 от ЗТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ.