Определение № 613 от 09.02.2017, Районен съд - Плевен

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр.Плевен,

09.02.2017г.

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VIIгр. състав в закрито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия БАНКОВА гр.дело

№854 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от В.Н. *** против Д.Д. и Х.Т. – съдии при ПлРС.

Според изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията на ищеца е видно, че са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебен акт, постановени от сочените ответници в производствя по заповедни производства по подадени заявления на ТЕЦ-Плевен.

Когато са налице настъпили вреди при неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но само при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца, за да може да се приеме, че съдът е сезиран с иск, намиращ правното си основание в този закон.

След като в случая твърдените действия не попадат в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, съдът приема, че искът е предявен по общия ред на непозволеното увреждане по ЗЗД и следва да намери правното си основание в чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира, че така предявената искова претенция се явява недопустима, като съображенията за това са следните :

Ищецът е изложил твърдения, че правопораждащите факти за правото му на обезщетение произтичат от вреди, причинени от съдия при Плевенски районен съд във връзка със заеманата от него длъжност и са свързани с изпълнението на служебните му задължения. Съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 132, ал.1 от Конституцията, изложените от ищеца факти са обхванати от функционалния имунитет, което е пречка за развитие на допустимо производство. Съгласно сочената Конституционна разпоредба съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда.

Гражданската неотговорност по чл. 132, ал.

1 от КРБ за магистратите, прави сочените ответници, процесуално ненадлежна страна да отговоря по предявената срещу тях искова претенция, а принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.

Защитата срещу незаконосъобразни съдебни актове се осъществява по реда на инстанционния контрол, иницииран с подадена в законоустановения срок жалба.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се прекрати производството по гр.д.№854/2017г. по описа на ПлРС, поради недопустимост на исковата претенция.

Воден от горното, съдът

О П Р Е

Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№854/2017г. по описа на ПлРС, поради недопустимост на предявеният от В.Н. *** против против Д.Д. и Х.Т. – съдии при ПлРС иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: