Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 989 от 31.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2230/2024
Вид
Решение № 989
Подписан
31.07.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Асен Валериев Велев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Пазарджик, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220102230 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „П.“ № 16, чрез пълномощника му адвокат П. Г., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 39, срещу А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „Ш.“ № 3.

Ищецът твърди, че на 18.03.2020 г. е сключил договор за прехвърляне на недвижим имот с ответницата, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 84, том I, нот. дело 79/2020 г. на нотариус Н.Х., с район на действие Районен съд – Пазарджик, по силата на който й е прехвърлил Поземлен имот с пл. № 447, за който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., общ. С., обл.

Пазарджик, ул. „П.“ № 16, целият с площ от 823 кв.м., като имотът участва в УПИ IV-447 с 823 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и всички подобрения и приращения, с неприложена регулация, при съседи на имота УПИ III-446, УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55, срещу поетото от ответницата задължение да го гледа и издържа до края на живота му. С договора ищецът запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота.

Сочи, че е придобил имота по давност, наследство и делба. Въпреки поетото от ответницата задължение да го гледа и издържа до края на живота му, тя не полагала грижи за него – не му осигурявала храна, отопление, почистване на жилището, както и финансовата му издръжка. Твърди, че от края на м. април 2024 г. е напуснала дома му и не е полагала грижи за него и не го издържала.

Излага, че докато живеели заедно той я издържал финансово. Ищецът навежда твърдения, че от раждането си е с луксация на двете тазобедрени стави, тежка коксартроза и захарен диабет с неврологични усложнения, поради което бил 1 трудно подвижен и не трябвало да натоварва долните си крайници. Сочи, че бил освидетелстван от ТЕЛК и бил с 66% трайно намалена работоспособност.

Поради влошеното си здравословно състояние имал нужда от допълнителни грижи и издръжка – водене на прегледи, ежемесечно закупуване на лекарства, които грижи и издръжка ответницата не полагала. Отправя искане съдът да развали, поради неизпълнение от страна на ответницата, сключения на 18.03.2020 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 84, том I, нот. дело 79/2020 г. на нотариус Н.Х., с район на действие Районен съд – Пазарджик, по силата на който е прехвърлил посочения по-горе недвижим имот на ответницата срещу поетото от нея задължение да го гледа и издържа до края на живота му, по отношение на който имот е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Претендира присъждане на разноски В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата А. Г. Т., чрез назначения й по делото особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че задължението на ответницата да полага грижи за ищеца е възникнало на 18.03.2020 г., а с оглед твърденията на ищеца, същата е живяла при него – в дома му, до края на м. април 2024 г. когато го е напуснала. Сочи, че било логично да се приеме, че ответницата е осъществявала грижи за него за период от 4 години и 1 месец, доколкото са живели заедно в едно домакинство, който период намира за сравнително дълъг. Сочи, че исковата молба е предявена един месец след като ответницата била напуснала дома на ищеца, като ищецът не бил посочил причини за това. Намира, че периода от един месец, за който се твърди, че ответницата не е полага грижи за ищеца, е твърде кратък, за да се приеме, че е налице неизпълнение на договора. Сочи, че задължението за издръжка и гледане на ищеца, поето от ответницата е за доста дълъг период – до края на живота на ищеца. Посочва, че доколкото ищецът е роден на 22.08.1969 г. се предполагало, че краят на живота му нямало да настъпи скоро, поради което ответницата следвало да изпълнява задължението си за един сравнително дълъг период от време. Като се вземел предвид периода от 4 години и 1 месец, в който ответницата изпълнявала задължението си, то твърдяното неизпълнение на задължението за 1 месец се явявало незначителна част, в сравнение с поетото задължение да гледа и издържа ищеца до края на живота му. Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, съобразно която разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна, в сравнение с интереса на кредитора. Поради това намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на иск, с присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, поддържа подадения отговор и оспорва иска като неоснователен, съответно моли за неговото отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа 2 страна:

По делото не е спорно, а и от приложения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 84, том I, рег.

№ 1033, нот. дело 79/2020 г. на нотариус Н.Х., с район на действие Районен съд – Пазарджик, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик с вх. рег. № 1745/18.03.2020 г., дв. вх. рег. № 1742/18.03.2020 г., акт № 133, том 6, дело № 1662, се установява, че на 18.03.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка между А. А. С. от една страна, като прехвърлител, и А. Г. Т. от друга, в качеството й на приобретател, съгласно който на последната е прехвърлен недвижим имот, а именно - Поземлен имот с пл. № 447, за който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., общ. С., обл. Пазарджик, ул. „П.“ № 16, целият с площ от 823 кв.м., който имот участва в УПИ IV-447 с 823 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и всички подобрения и приращения, с неприложена регулация, при съседи на имота: УПИ III-446, УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55, срещу задължението приобретателят Т. да гледа и издържа прехвърлителя С. до края на живота му, а последният си запазил правото да ползва недвижими имот за личните си нужди и безвъзмездно до края на живота си.

По делото е представен и Нотариален акт № 185, том 4, дело № 2468/1992 г., издаден на 31.08.1992 г. от нотариус П.М. при Районен съд - Пазарджик, по силата на който ищецът А. С. е признат за собственик на основание придобивна давност, делба и наследство на следния недвижим имот – Дворно място в с. В., съставляващо парцел IV-447, в кв. 49 по плана на селото, състоящ се от 823 кв.м., при неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него жилищна сграда на 80 кв.м., при съседи: улица, парцели III-446 и V-448

Видно от представеното по делото Удостоверение № 271/24.06.2024 г. за установяване на факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, издадено от кмета на кметство с. В., община С., по отношение на недвижим имот УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., с административен адрес: с. В., общ. С., обл. Пазарджик, ул. „П.“ № 16, е установено, че по разписната книга, приложена към действащия план, имотът е записан на А. Г.

Т., като поземлен имот с пл. № 447, за който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49 при съседи: УПИ III-446, УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55.

Посочено е, че УПИ IV-447 е с площ от 823 кв. м., с неприложена регулация, както и че участва в УПИ IV-447, с площ от 823 кв. м. По делото е представена и скица на имота, издадена на 24.06.2024 г., както и данъчна оценка.

Видно от представеното по делото Експертно решение № 2310 от 08.07.2021г., издадено от състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, ищецът А. С. е преосвидетелстван с 66% трайно намалена работоспособност, за срок от 3 години, без чужда помощ. Отразена е водещата диагноза - Дисплазична коксатроза – тежка степен. Като противопоказани условия на труд е посочено – натоварване на долни крайници. Посочено е още, че същият е работещ – пенсионер, с лична пенсия за инвалидност, като оператор на машини в завод Костал, както и че работата му е подходяща за здравословното му състояние, при спазване на противопоказанията в решението.

3

Видно от приетата по делото Епикриза, издадена от МБАЛ Пазарджик АД, в периода от 01.02.2023 г. до 05.02.2023 г. ищецът С. е хоспитализиран в болничното заведение, с окончателна диагноза Неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения. В епикризата е отразено, че същият има придружаващи заболявания – есенциална (първична) хипертония, увреждания на лумбо-сакралните коренчета, както и двустранна коксартроза при вродена луксация, съответно, че през 1980 г. му е извършена операция на лява тазобедрена става по повод анкилоза. Изписан е в добро общо състояние, с указания за проследяване и посещение на ендокринолог.

С Експертно решение № 92392 от 04.07.2024 г., издадено от състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, ищецът А. С. е преосвидетелстван с 80,4% трайно намалена работоспособност, за срок от 2 години, без чужда помощ.

Отразена е водещата диагноза - Дисплазична коксатроза – тежка степен. Като противопоказани условия на труд е посочено – натоварване на опорнодвигателния апарат. В решението са отразени и други налични заболявания на ищеца С. - пресилна катаракта на двете очи, увреждане на междупрешленни дискове, скъсен ляв крайник с 3-4 см. Посочено е още, че същият е работещ – пенсионер, с лична пенсия за инвалидност, като оператор, като работата му е подходяща за здравословното му състояние, при спазване на противопоказанията в решението.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан И.Б.К., който е съсед на ищеца. Познава отпреди 7-8 години ответницата А. Т., откакто е отишла да живее при С., заедно с дъщеря си Н.. С. и Т. живеели на семейни начала.

Ответницата живяла при ищеца в с. В. до началото на миналата година, откогато не я виждал в селото. Чул от съседи, че е заминала в Германия, с друг мъж, с когото започнала връзка през социалните мрежи. Семейството на ответницата също живеело в селото. През периода, в който ищецът и ответницата живеели заедно, същата не работела и не е имала странични доходи, а средствата за домакинството се осигурявали от ищеца С., който работел и получавал пенсия по здравословни причини. Същият заплащал режийните разходи - ток, вода и телевизия, като се случвало да дава пари на ответницата, за да ги плати. Гостувал в къщата на ищеца, като ответницата му поднА.ла почерпки. Понастоящем С. живеел сам и никой не се грижел за него.

Знае, че ищецът има проблеми с краката – ставането му било трудно, като му се е налагало да влиза и в болница. Свидетелят му ходел на свиждане, съответно му купувал и лекарства от гр. С., когато ищецът го помолел, тъй като нямал книжка. Не е бил свидетел на недоразумения и скандали между ищеца и ответницата. Сочи, че ищецът се грижил за нея и за детето й. Не е знаел, че С. е прехвърлил жилището си на ответницата срещу гледане и издръжка. Предполага, че го е направил, за да си подсигури старините.

Разбрал за прехвърлянето на имота от ищеца, след като ответницата го напуснала.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични, последователни и базирани на лични впечатления, доколкото не са ангажирани други доказателства, които да ги опровергават.

В обяснения по реда на чл. 176 от ГПК ищецът А. С. заявява, че заживял с ответницата като семейство от 2010 г. Имотът й прехвърлил през 2020 г., 4 защото му казала, че няма имоти и не знае какво ще стане с нея, ако се случи нещо с него. Казал й, че ще й прехвърли къщата срещу гледане и издръжка и една отишли при нотариус. Обсъждали прехвърлянето дни преди да настъпи Ковид – кризата, когато вече се говорило за нея. Прехвърлил й имота за нейна сигурност. Сочи, че прекарал тежък Ковид.