Определение № 24379 от 02.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24379 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513383 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника М. С. Р. чрез нейния процесуален представител срещу разпореждане /с характер на определение/ № 116522 от 23.07.2025г., постановено по гр.д. № 29778/2023г. по описа на СРС, 24-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение в частта за разноските на решение № 10179/31.05.2025г., постановено по гр.д. № 29778/2023г. по описа на СРС, 24-ти състав.

Жалбоподателката сочи, че след като първоинстанционният съд не бил изпълнил задължението си служебно да информира страната, че не представя доказателства за разноските, то представянето на такива доказателства с молбата по чл. 248 ГПК не следвало да се счита за преклудирано. Счита, че представяне на банков документ, съдържащ лични данни, следвало да бъде извършено единствено при изрично поискване на съда. Счита, че насрещната страна могла да се защити във връзка с представеното доказателство в срока за подаване на отговор на молбата по чл. 248 ГПК. Сочи, че плащането било извършено преди приключване на съдебното дирене, както и се позовава на пасивно поведение на насрещната страна. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да допусне исканото изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Сдружение „Клуб по художествена гимнастика Левски“ не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – ответник в производството – срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Както е изяснено със задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от 1

Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретната хипотеза, с отговора на исковата молба жалбоподателката е представила договор за правна защита и съдействие от 28.11.2024г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като е отбелязано, че сумата е платима по банкова сметка. От съдържанието на първоинстанционното дело се установява, че жалбоподателката не е представила доказателство за извършено плащане на възнаграждението по банков път, поради което това обстоятелство е останало недоказано.

Релевираното в частната жалба оплакване, че следвало да бъде взето предвид преводното нареждане от 28.11.2024г., приложено към молбата за изменение на решението в частта за разноските, е неоснователно. В мотивите към т. 11 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.

Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса.

Ето защо крайният момент, до който могат да бъдат представени доказателства за сторените разноски, е приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство и представянето им за първи път с молбата по чл. 248 ГПК е недопустимо. За този извод е без значение обстоятелството, че плащането е извършено преди приключване на съдебното дирене, след като доказателството за него не е представено по делото. Без значение е и поведението на насрещната страна, тъй като представянето на доказателство за сторените разноски е процесуално задължение на страната, която ги претендира.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че представянето на доказателството с молбата по чл. 248 ГПК било допустимо, тъй като съдът не й бил дал указания за необходимостта от това. Уреденото в чл. 146, ал. 2 ГПК задължение на съда да указва на страните за кои факти не сочат доказателства, касае доказването на правнорелевантните факти, пораждащи спорното материално право и възраженията срещу него, т.е. основния предмет на исковото производство. Отговорността за разноски по делото не представлява част от предмета на спора, а последица от неговото разрешаване /чл. 81 2

ГПК/, поради което съдът не дължи указания на страните, че не сочат доказателства за сторените от тях разноски.

Оплакването на жалбоподателката, че доказателството за плащане следвало да бъде представено само след изрично поискване от съда предвид съдържащите се в него лични данни, не намира опора в закона. Видно от подадената от жалбоподателката молба за изменение на решението в частта за разноските, за нея не е била налице пречка да представи доказателството без поискване от съда.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. Р. срещу разпореждане /с характер на определение/ № 116522 от 23.07.2025г., постановено по гр.д. № 29778/2023г. по описа на СРС, 24-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3