Решение № 24 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина М.а

Анелия Щерева в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605249 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 229 от 15.04.2024 г. по НОХД № 4360/2022 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 94-ти състав, е признал подсъдимия Н. Т. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“, в размер на 2 000 (две хиляди) лева, както и, на основание чл. 78а, ал. 4 от НК и чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от една година, като на основание чл. 304 от НПК го е признал за невинен за това да е избягал от местопроизшествието, поради което го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 от НК. Осъдил е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 390 (триста и деветдесет) лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на СРС – сумата от 210 (двеста и десет) лева – разноски в съдебната фаза на производството.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н. Т. С., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба, чрез служебно назначения си защитник – адв. В. М., САК. С жалбата се отправя искане наложеното на подс. С. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от една година, да бъде отменено. Сочи се, че това наказание е наложено без да бъде взета предвид степента 1 на обществена опасност на деянието и на дееца, както и практиката на съдилищата.

С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 01.10.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В откритото съдебно заседание, служебно назначеният защитник на подсъдимия Н. Т.

С. – адв. В. М., САК, поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията, изложени в нея. Изтъква, че установената по делото фактическа обстановка не води до изложените правни изводи на първия съд. Застъпва се, че заключението на СРС, че подсъдимото лице е избягало от местопрестъплението, е неправилен. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени наложното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Прокурорът при СГП намира присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна. Пледира за потвърждаването .

Подсъдимият Н. Т. С., в правото си на лична защита, не се възползва от правото си да наведе собствени доводи и да изложи различни то тези на служебно назначения му защитник аргументи. В правото си на последна дума изразява желание да се уважи въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства и заключения на способ на доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ц.М.С. (л. 103/гръб – л.

105 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т.

2, пр. 2 от НПК (л. 24 – л. 25 от досъдебното производство), Р.Д. М.а (л. 141 – л. 42 от съдебното производство пред СРС), Е. А.Г. (л. 142 – л. 142/гръб от съдебното производство пред СРС) и Б.Д. М. (л. 142/гръб – л. 143 от съдебното производство пред СРС) и обясненията на подсъдимия Н. Т. С. (л. 176/гръб – л. 177 от досъдебното производство); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – констативен протокол № К – 395/20.08.2021 г. (л. 8 и л. 9 от досъдебното производство); протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.08.2021 г. (л. 10 – л. 12 и л. 15 – л. 16 от досъдебното 2 производство); писмо от Дирекция „Национална система 112“ – РЦ 112 – София, рег. № 10581р-2850/01.09.2021 г. (л. 27 от досъдебното производство); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 4332р-53616/22.10.2021 г. до СДВР, ведно с приложение – справка – картон на водача С. (л. 32 – л. 35 от досъдебното производство); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 4332р-2835/13.01.2022 г. до СДВР, ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на наказателно постановление № 21-4332017998/02.09.2021 г., издадено от Г.В.Б. – началник група към О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С. и акт за установяване на административно нарушение бл. № 415398/20.08.2021 г., съставен от Б.Д. М. – мл. инспектор при О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С., и справка – картон на водача С. (л. 61 – л. 68 от досъдебното производство); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на епикриза, издадена на Ц.М.С. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Втора клиника по ортопедия и травматология (л. 39 – л. 41 от досъдебното производство); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 433200-49025/12.05.2022 г. до СРС, ведно с приложение – справка – картон на водача С. (л. 31 – л. 34 от съдебното производство пред СРС); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 433200-36088/01.04.2024 г. до СРС, ведно с приложение – справка – картон на водача С. (л. 165 – л. 168 от съдебното производство пред СРС); писмо от О „ПП“ – СДВР, рег. № 433200-10033/30.01.2024 г. до СРС (л. 138 от съдебното производство пред СРС); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наказателно постановление № 21-4332-017998/02.09.2021 г., издадено от Г.В.Б. – началник група към О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С. (л. 66 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 287/1/12.01.2024 г. до СРС (л. 119 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 2538/1/07.03.2024 г. до СРС (л.

156 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 3484/1/05.04.2024 г. (л. 170 – л. 172 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, изх. № 137-1/19.01.2024 г. до СРС (л. 132 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, изх. № 494/12.04.2024 г., ведно с незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на свидетелство за регистрация на автобус с рег. № ******* – част І (л. 174 – л. 175 от съдебното производство пред СРС) и справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 28, л. 64, л. 99, л. 131, л. 152 и л.

183 от съдебното производство пред СРС); веществените доказателствени средства – скица на местопроизшествие и фотоалбуми към протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.08.2021 г. (л. 11, л. 13 – л. 14 и л. 17 – л. 18 от досъдебното производство); веществени доказателства - оптичен носител на информация – DVD-R „Maxell“ – приложение към писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство), и способи на доказване – експертизи – съдебномедицинска експертиза (л. 37 – л. 38 от досъдебното производство) и комплексна видео – и автотехническа експертиза (л. 43 – л. 55 от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното производство, които намери за достатъчни по обем и категоричност, за да позволят еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимото лице, показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателствени средства и използвания способ за доказване – експертизи. Първостепенният съд е дискредитирал обясненията на подсъдимия в насока, че все още не е бил потеглил с управлявания от него автобус, когато св. С. е паднала от пътното 3 превозно средство, както и обясненията на подсъдимия и показанията на св. Гришевска по отношение на поведението му след деянието, като е преценил, че същите се оборват от показанията на св. С., записите от камери, монтирани в превозното средство, обективирани на приобщения, в качеството му на веществено доказателство оптичен носител на информация – DVD-R „Maxell“ – приложение към писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР, и заключението на комплексната видео – и автотехническа експертиза, в каквато насока е изложил обстойни съображения. Не е кредитирал с доверие и отговор от „Център градска мобилност“ ЕАД (л. 156 от съдебното производство), че на процесната дата, в 12.03 часа, автобус по линия № 26 е бил на спирка „Софарма“ АД, като е преценил, че информацията касае не автобуса, управляван от подсъдимия, а следващия автобус, обслужващ линия № 26. Съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели С., М.а и М., като е приел, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, като в съвкупност със заключенията на приетите експертиза и посочените по-горе писмени и веществени доказателствени средства и способи за доказване е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до установяване на различна фактическа обстановка, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното: