Определение № 682 от 11.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Стара Загора, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500399 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.278, ал.1 и 2 и чл.417- чл.418 от ГПК във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.33, ал.2 от ЗПК.

Делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частната жалба вх.№ 18355/26.06.2024г. от „Б.Д.“АД, гр.С. против Разпореждане № 4097/10.06.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 2534/2024г. по описа на РС- Ст.Загора в частта му, с която се отхвърля част от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу 2 бр. длъжници- пълнолетните български граждани Р. В. М. и В. М. М. /и двамата от гр.С.З./ само за сумата 25, 39 лв., представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 05.09.2023г. до 15.05.2024г., като неоснователно. Частният жалбоподател /заявителят/ е останал недоволен от тази част от обжалваното Разпореждане, поради което го обжалва в срока, като го счита за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробно своите фактически и правни съображения, че обезщетението/лихвена надбавка/ било изчислено съобразно размера на законната лихва, че РС бил приел, че били нарушени нормите на чл.33, ал.1 и 2 от ГПК, че неправилно бил сумирал договорения лихвен процент и наказателна надбавка 10 %, която била предварително определен размер на имуществените вреди, поради което не попадала в ограничителния режим на чл.10а от ЗПК. Моли да се отмени в обжалваната му част това Разпореждане, да се издаде от ОС- Ст.Загора Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимата сума от 25, 39 лв., ведно със законните последици- лихви върху главницата и разноски пред двете инстанции, съобразно евентуално уважената част от искането. Претендира за разноски по частната жалба, вкл. ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

1

Ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в законния 1- седмичен срока за обжалване, в официалната писмена форма, срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт, и внесена е дължимата Държавна такса за въззивното производство.

Съдът констатира, че с обжалваната част от първоинстанционното Разпореждане, РС е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“- АД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу двамата длъжници Р. В. М. и В. М. М. /и двамата от гр.С.З./ само за сумата 25, 39 лв., представляваща сама по себе си парично обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 05.09.2023г. до 15.05.2024г., като неоснователно. За да постанови това свое Разпореждане, РС е изложил много подробни фактически и правни съображения, че Заявлението в обжалваната му част за обезщетение /лихвена надбавка за забава/ по правната си същност е в пряко противоречие с императивните норми на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, според които при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а съгласно клаузите на договора за кредит, наказателната лихва за забава се определя от уговорен променлив лихвен процент в договора плюс надбавка за забава 10 %.

В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост е настъпила на основание чл.16, т.1 и т.2 от ОУ към Договора за кредит за текущо потребление на „Б.Д.“- АД от 14.07.2023г. с двамата кредитополучатели- длъжниците. РС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1308/10.06.2024г. за останалите първоначално претендирани и впоследствие необжалвани суми, като е отказал само за процесната сума на посоченото процесно фактическо и правнно основание.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.

Съгласно нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 от ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично 2 задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение- тоест при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при изрично поискване от кредитодателя- заявител съгласно константната практика по аналогични казуси, например Р-111/2009г. на І Т.О. на ВКС- С.. Обезщетението за забава (идентично с обезщетителна лихва и с мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му, каквато е законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение.

Видно от приложеното към Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т.12 от същото са посочени претендираните размери на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода до настъпване на предсрочната изискуемост и след този период до датата на подаване на заявлението в съда. Съгласно чл.

16.1 и .2 от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, за разлика от разпоредбата на чл.16.3 от ОУ за олихвяване на непогасения остатък от главницата от датата на изискуемост на кредита, където изрично се сочи законна лихва. Безспорно договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита е променлив, което води до извода, че обезщетението за забава по чл.16.1 от ОУ също е променливо, като съответно е невъзможно да съвпада по размер със законна лихва, която е постоянна величина. Съгласно чл.8 от Договора за кредит за текущо потребление от 14.07.2023 г. договорения лихвен процент към датата на сключване на договора е в размер на 7.530 % годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е във видимо противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя /двамата длъжници/, кредиторът /заявител/ има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Общият размер на обезщетението за забава при всички случаи е очевидно и безспорно в по- голям размер от законната лихва, тъй като неговия размер включва договорната лихва плюс законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл.417 от ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено писмено съдържание. От съдържанието на приложеното Извлечение от 3 сметки, не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения писмен Договор за кредит и Общите условия /ОУ/ към него е посочен механизъм на изчисляване на наказателната лихва и тя очевидно е по- висока от законно определената такава. Поради тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя /ч.жалбоподател/ се явява неоснователна и недоказана, че същата е противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел и първоинстанционния РС.

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че ч.жалба е изцяло неоснователна и недоказана, че в атакуваната му част първоинстанционното Разпореждане, с което е отхвърлено част от Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част, като изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо, водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 и чл.417чл.418 от ГПК във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.33, ал.2 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА в атакуваната му част Разпореждане № 4097/10.06.2024г. по ч.гр.д.№ 2534/2024г. по описа на РС- Ст.Загора относно отхвърлената част от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Б.Д.“- АД, гр.С. срещу двамата длъжници Р. В. М. и В. М. М. /и двамата от гр.С.З./ само за сумата 25, 39 лв., представляваща обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 05.09.2023г. до 15.05.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4