Решение № 750 от 07.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 54168/03.07.2024 г. на Г. Д. С. против Решение № 1730/16.05.2024 г. по гр.д. № 8218/2023 г. по описа на ВРС, LI състав, с което е осъдена, както следва: 1/ да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. С. С. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот гр. Варна, ***** и на С. С. Д. с ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот гр. Варна, *****, като извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на жилището си, намиращо се в гр. Варна, *****, на основание чл. 109 от ЗС; 2/ да заплати на В. С. С. сумата от 1426,36 лева, представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 3/ да заплати на В. С. С. сумата от 500 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 4/ да заплати на С. С. Д. сумата от 1322,20 лева, представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 5/ да заплати на С. С. Д. сумата от 500 лева представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба бланкетно се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Въззиваемите В. С. С. и С. С. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е 2 постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.

109 от ЗС е допустим, тъй като се касае за защита правото на собственост, като процесните имоти /ап. 12 и ап. 17/ се намират във владение на ищците.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на В. С. С. и С. С. Д. против Г. Д. С. с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответницата, както следва: 1/ да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. С. С. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот гр. Варна, ***** и на С. С. Д. с ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот гр. Варна, *****, като извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на жилището си, намиращо се в гр. Варна, *****, на основание чл. 109 от ЗС; 2/ да заплати на В. С. С. сумата от 1426,36 лева, представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 3/ да заплати на В. С.

С. сумата от 500 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 4/ да заплати на С. С. Д. сумата от 1322,20 лева, представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 5/ да заплати на С. С. Д. сумата от 500 лева представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес 3 и страдания причинени от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ответницата Г. Д. С. депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който е изразено становище за неоснователност на иска.

От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Пред настоящата инстанция е представен заверен препис от Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***** от 10.06.2024 г., от който е видно, че по т. 5.3 е взето решение за упълномощаване Управителя да възложи от името и за сметка на ЕС смяна на тръбите по вертикала за мръсен канал на средните апартаменти от ет. 4 до ет. 1 вкл., както и да бъде направен оглед от техническо лице поради оплаквания от влага в ап. 62 и ап. 67. Представени са и приложенията към горния Протокол.

Пред настоящата въззивна инстанция е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, от което се установява следното: огледът на пода, стени и тавани не установява разкачване между скрития в стената вертикален канализационен клон № 1 PVCф110 и покритите тръбопроводи PVCф50 в хоризонталното отклонение към санитарните уреди в банята и килера на ап. 22, ет. 5, вх. А в бл. 122. Такова разкачване би могло да се получи при ремонтирането на клон № 1. Подменен е участък от тръба с пукнатини и следи от теч към долните етажи. Клон № 1 не е укрепен съгласно нормите със скоби към стената или замонолитен в пода, както е замонолитено отклонението от PVCф50. Теч от хоризонталните тръби PVCф50 може да се получи и при включване на нов консуматор /пералня/ от килера в съществуващите тънкостенни тръби ф50. Присъединяването на пералнята към съществуващата хоризонтална „разводка“ е рисково и лошо решение, при наличие на близък вертикален клон № 1 PVCф110. Водата от пералнята е 4 гореща, под налягане и изсква подходящи тръби за висока температура, изградени с нормативен наклон от 2 %. От разясненията на вещото лице в с.з. се установява, че през 2008 г. в ап. 22 е правен ремонт на хоризонталната канализация, като е сложена пералнята, поради което е и възникнала щетата.

Този ремонт не е удачно извършен.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу всяко неоснователно действие или бездействие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства е видно, че В. С. С. е собственик на ап. 17, находящ се в гр. Варна, *****, ет.4, С. С. Д. е собственик на ап. 12, находящ се в гр. Варна, *****, ет.3, а Г. Д. С. е собственик на ап. 22, находящ се в гр. Варна, *****, ет.4.

Съгласно т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при проверката на правилността на решението въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата – чл. 269, изр. 2 от ГПК. Действително, бланкетната въззивна жалба - без изложени конкретни съображения за неправилност на решението, е допустима и има деволутивен ефект, но същата е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен за валидността, допустимостта на обжалвания акт и спазването на императивни материалноправни норми. Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Ако във въззивната жалба не са посочени конкретните пороци, обуславящи неправилността на решението, какъвто е конкретния случай, въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл. 272 от ГПК/ - така решение № 670/27.12.2010 г. по гр. д. № 1728/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО и др.

5

В жалбата на Г. Д. С. не са релевирани никакви конкретни оплаквания за неправилност на атакуваното решение, и предвид извода, че същото е валидно, допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, съобразно чл. 269 от ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността на решението, а следва да го потвърди.

Още повече, че и от събраните пред настоящата инстанция доказателства /СТЕ/ се установява, че присъединяването на пералнята на въззивницата /поставена в килера на ап. 22/ към съществуващата хоризонтална „разводка“ е рисково и лошо решение, при наличие на близък вертикален клон № 1 PVCф110, което е и причината за понесените от въззиваемите щети.

С оглед изложеното, бланкетната въззивна жалба, чийто полезен ефект по отношение на разрешаване на спора по същество, съответно косвено преценка относно правилността на обжалваното решение, е твърде ограничен, е неоснователна. Въззивният съдебен състав намира, че при липсата на оплаквания в подадената въззивна жалба, и доколкото при извършената служебна проверка относно правилността на решението в обжалваната част, се установи, че решението на ВРС е постановено при правилно приложение на материалния закон, то следва да бъде потвърдено чрез препращане към мотивите му, на основание чл. 272 от ГПК, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.