Определение № 258 от 21.10.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 21.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600241 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Т. Р. от АК-Сливен в качеството й на назначен служебен защитник на лишената от свобода К. С. Х., против определение № 439 /24.09.2025 г., постановено по ЧНД № 496/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на Х. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното й с присъда по нохд № 482/2021г. по описа на ОС-Шумен наказание лишаване от свобода.

В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Поддържа се, че осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание лишаване от свобода, поради което и същата е придобила правото на условно предсрочно освобождаване. Сочи се, че посоченото в становището на началника на затвора цифрово изражение на риска от рецидив и вреди налага извод за постигнат значителен резултат в процеса на поправяне и превъзпитание на осъдената, каквато е и целта на наложеното наказание. Във връзка с горното се изтъква, че осъдената е преосмислила поведението си и изразява съжаление за стореното, като отсъствието на трудова ангажираност при нея не се дължи на личния й избор, а е резултат от неуважаване на молбите й да започне работа. Твърди се, че към настоящия момент Х. проявява емоционална устойчивост и нагласа да акцентира върху семейството и децата си. Описват се дейностите, мероприятията и специализираните програми, в които Х. е включвана по време на престоя й в затвора, като се застъпва разбиране, че това е довело до промяна в поведението й – насърчена и мотивирана е да приема нови отговорности и ангажименти, подобрила е уменията си за самоконтрол и формиране на нагласи за по-голяма активност от показаната преди това, а също и да приема други гледни точки, съобразявайки се не само със собствените си виждания и стандарти, но и с тези на останалите. Поддържа се, че Х. е осъзнала важните фактори в живота, идентифицирала е грешките си от миналото и е готова за нов живот, с ясни 1 цели и желания за личностна реализация и успех, с готовност да се подчинява на обществения интерес, както и да бъде отговорен родител. Заявява се желанието й да бъде при семейството си. С горните съображения се претендира отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата на осъдената Х. за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Срещу депозираната от защитника жалба е постъпило писмено възражение от началника на Затвора – гр.Сливен, в което се поддържа позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното й наказание, осъдената Х. не е дала доказателства за своето поправяне. Сочи се, че през периода на поправително въздействие рискът от рецидив при Х. е останал непроменен, като същият е запазен във високите стойности на средния. Изтъква се, че осъдената няма осъзната регистрирана промяна в нагласите, мотивацията за промяна, непостоянна е при полагането на доброволен труд, и липсва връзка с децата й. Направената от съда преценка за отсъствие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване на Х. се счита за правилна и съобразена с приложените по делото доказателства.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че при извършения пълен анализ на наличните доказателства по делото, съдът правилно е приел отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдената Х.. Поведението й се сочи, че не показва настъпила положителна промяна, доколкото се установява, че тя все още не изпитва потребност от структуриране на времето и придобиване на нови умения и стратегии за справяне. Преодоляването на личностните дефицити на Х. се изтъква, че изисква системно наблюдение и мониторинг на поведението й, предвид че все още се наблюдава привнасяне от последната на модели на поведение от живота й на свобода. Аргументира се необходимост от продължаване на възпитателно-корекционната дейност спрямо лишената от свобода, с оглед постигане на целите по чл.36 от НК. Предлага се актът на първата инстанция да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.

440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК , вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от свобода К. С. Х. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с присъда по нохд № 482/2021г. по описа на ОС-Шумен.

В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, както и формулирал правни изводи, които настоящият състав на съда споделя изцяло. Решавайки въпроса за наличие или 2 не на основанията по чл.70, ал.1 от НК, обуславящи условното предсрочно освобождаване на осъдената Х., първостепенният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., като е извършил необходимия анализ на комплекса доказателства, свидетелстващи за поведението на осъдената и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на изтърпяване на присъдата, отношението на последната към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността, като формираните на тази основа изводи се явяват обосновани и в съответствие със закона.

Доводите в жалбата за изводимост от материалите по делото на убедителни доказателства, свидетелстващи за настъпила положителна промяна в съзнанието и поведението на осъдената, предпоставящи условното й предсрочно освобождаване, не почиват на техния обективен прочит, поради което и не могат да бъдат приети за основателни.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъдената К.

С. Х. формално е придобила правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с присъда №2 от 04.03.2022г., постановена по нохд № 482/ 2021г по описа на ОС-Шумен, Х. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на същата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим.

При зачетено начало на наказанието 11.07.2023г., до датата на произнасяне от първата инстанция по искането на осъдената Х. за условно предсрочно освобождаване – 24.09.2025г., същата се установява да е изтърпяла 2 години, 6 месеца и 8 дни, от които фактически – 2 години, 2 месеца и 13 дни, от арест – 3 дни и от работа – 3 месеца и 22 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 11 месеца и 22 дни /спр. л.26 от ЧНД № 496/25г. на СлОС/. Горните констатации, до които е достигнал и първоинстанционният съд, правилно са дали основание на последния да приеме, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице.

Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишената от свобода Х., ОС-Сливен е извършил задълбочен анализ на комплекса доказателства от кръга по чл. 439а ал.1-2 от ППК /надлежно приобщени по делото/, свидетелстващи за поведението на последната и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на изтърпяване на присъдата. При съобразяване с обективираните в затворническото досие сведения и отразените такива в докладите, касаещи оценката на осъдената по чл. 155 от ЗИНЗС, както и постигнатите при изпълнение на индивидуалния план на присъдата резултати, съдът е достигнал до правилното заключение, че в комплексната си насоченост те не способстват извода за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода Х..

Съобразявайки наличните данни за съдимостта на Х., първата инстанция коректно е констатирала, че осъждането на последната, във връзка с което се иска условно предсрочно освобождаване, не е първо такова, а се явява поредна, предприета спрямо нея наказателна репресия за осъществена престъпна деятелност. Предходното осъждане на Х. за извършено 3 престъпление против собствеността на гражданите /квалифицирана кражба/ е показател за степента на криминализация на личността й, която не може да бъде пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за нейното поправяне в рамките на периода на изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода.

Проведената в периода на престоя в затвора корекционна работа с Х. видно от представените в докладите резултати, не е довела до промяна в цифровото изражение на риска от рецидив, като в актуален план, към дата 12.08.2025г. същият е запазен в стойности от 88 точки /среден риск/, какъвто е констатиран и при първоначалното й атестиране на 13.03.2023г.

Идентифицираните при нея проблемни зони, свързани с начин на живот и обкръжение и мисловни умения и поведение от гледна точка на изведените показатели в оценката на риска от вреди и рецидив, се установява, че са претърпели незначителна промяна в положителен аспект, като е отчетено отсъствие на импулсивни прояви и агресия в поведението на Х.. В същото време в раздел „взаимоотношения“ диагностиката сочи на повишение в стойностите, основано на липсваща връзка на осъдената с децата й и съществуващи данни, че някой от тях са с наложена мярка „насТ.ване в приемно семейство“, а в раздел „нагласи“ – стойностите са без промяна, като се отчита липса на мотивация у Х. за промяна. Горните данни от скрининга, свидетелстващи за запазен среден риск от ново осъждане на Х., както и за неблагоприятна прогноза относно възможностите за ресоциализация на последната, категорично не позволяват да се направи извод за настъпила позитивна личностна промяна при нея, изключваща необходимостта от престоя й в местата за лишаване от свобода, каквито доводи се развиват от защитника в жалбата.

Анализът по-нататък на данните от представените доклади сочи, че при осъдената Х. се наблюдават определени личностови дефицити като слаба автономност, социална и педагогическа занемареност, емоционалната лабилност и опредметено мислене, които в обективен план са преценени като затрудняващи ефективното й вграждане в затворническата общност. По отношение на същата се установява, че привнасяне модели на поведение от живота на свобода, допуска нарушения в групата, водещи до напрежение – дребни кражби на вещи; неправомерно притежание на чужди вещи; въвличане в интриги, водещи до словесни конфликти; импулсивни реакции в отговор на възникнали проблеми; включване във формирани субкултурални общности.

Отчитат се също трудности при Х. в съвместното й съжителство с останалите лишени от свобода, проявени под формата на въвличане в конфликти; предприемане на чести премествания в други стаи, налагащо разместване и на останалите осъдени; проява на трайно изграден статут на аутсайдер, както и лесна податливост на отрицателни манипулации. Горните изяви на осъдената Х. се сочи в докладите, че налагат чести професионални интервенции от служителите, а преодоляването им изисква системно наблюдение и мониторинг над нейното поведение.

Правилно по-нататък съдът е взел предвид и описаните в докладите констатации относно колебливото отношение на Х. към трудовата дейност, както и отсъствието на инициатива у последната за включване в реализираните конструктивни дейности. Изведените в горната насока 4 заключения са основани на наблюдаваното при нея дистанциране от труда като общоприета форма на смислена и значима дейност, слабо изградени трудови навици и отсъствие на мотивация за изграждане на такива, епизодичното й участие в дейностите по осмисляне на свободното време. Така активността на последната се свежда до подаване на заявление за доброволен неплатен труд, в който обаче се установява, че взема епизодично участие, както и до присъствието й само като зрител и слушател в клубна дейност, и до няколко участия в спортни дейности: четири пъти в „Открит урок по табата“ през 2024г. и веднъж в модул „Спорт“ по програмата „Лято 2023“. Според становището на ресорната администрация проявеното в горната насока поведение на Х. свидетелства за това, че същата все още не изпитва потребност от структуриране на времето и придобиване на нови умения и стратегии за справяне.