Решение № 3891 от 04.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9668/2023
- Вид
- Решение № 3891
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 94 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3891 гр. Варна, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110109668 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от К. Л. Г., гражданин на К. В., роден на **.**.**** г., притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от Паспортен офис, срещу „К.
Х. И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., ап.
..., иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 евро, представляваща платен от заявителя на отпаднало основание депозит по Договор за депозит от 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2662/10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4615/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.
В исковата молба ищецът излага, че на 09.02.2023 г. страните са сключили Договор за депозит, по силата на който последните трябвало да се споразумеят по параметрите на предварителен договор за построяване на дървена къща в парцел, находящ се в с. З.. В изпълнение на Договора ищецът превел на ответника по банков път сумата в общ размер на 5000 евро на два пъти – 5 евро с един превод и 9995 евро с друг.
В § 3 от Договора било предвидено, че ако страните не могат да постигнат съгласие за 1 параметрите на предварителния договор за изработка и строеж на сглобяема дървена къща до 01.03.2023 г., депозитът следва да бъде върнат на ищеца. Въпреки проведените интензивни преговори относно параметрите на предварителния договор, страните не успели да постигнат съгласие и такъв не бил сключен в уговорения срок. Ищецът заявява, че ответното дружество не предприело нужната инициатива за уточняване на основни параметри като срок за изпълнение, отговорност при неизпълнение, гаранции и т. н. Сочи, че след изтичане на срока за сключване на предварителен договор ищецът многократно канил ответника да му върне платения депозит, което не било сторено от последния.
За дължимата сума ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 4615/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, и издадена Заповед № 2662 за изпълнение на парично задължение. Срещу посочената Заповед ответникът депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е завел в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК настоящия иск за установяване на вземането си.
Настоява за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К. Х. И.“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Не оспорва, че страните са сключили Договор за депозит на 09.02.2023 г. Заявява, че ответното дружество е изправна страна по Договора. Твърди, че ищецът е проявил недобросъвестно поведение, изразяващо се в отказ да се яви и да подпише договор за изработка на къща и покупка на парцела. Счита, че платеният депозит има характер на задатък или отменина, гарантиращ изпълнението на Договора.
Настоява се за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът К. Ли Г. не се явява лично, представлява се от адв. М. Х. от АК - София. Поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът „К. Х. И.“ ООД се представлява от адв. Р. Д. от АК Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В изпълнение на Разпореждане № 17313/10.05.2023 г. по ч. гр. д. № 4615/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 2662/10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът „К. Х. И.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на заявителя К. Л. Г., гражданин на К. В., роден на **.**.**** г., притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от Паспортен офис, сумата 5000 евро, представляваща подлежащ на връщане платен от заявителя по банков път депозит по Договор за депозит от 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 995,58 лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и платено по банков път адвокатско възнаграждение.
Срещу издадената заповед длъжникът „К. Х. И.“ ООД е депозирал възражение с вх.
№ 44512/13.06.2023 г. в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
2
В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал 1 от ГПК от ищцовото дружество.
За да възникне в полза на ищеца кондикционно право да иска връщане на даденото на ответника на отпаднало основание, в негова тежест е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата, твърдяна от ищеца, 2) отпадането на основанието, на което тази сума е дадена на ответника. Ответникът по делото следва да установи наличието на правно основание за задържане на получената сума.
В настоящия случай страните не спорят, че на 09.02.2023 г. са сключили Договор за депозит. Видно от същия, възложителят К. Л. Г. желае да възложи на изпълнителя „К. Х. И.“ ООД изграждането на фамилна къща в ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. З., общ. Варна, обл. Варна, м. Поляната, с площ по скица 711 кв. м, при цена и условия, които ще бъдат посочени в предварителен договор, подписан между страните най-късно до 01.03.2023 г. Посочено е, че след подписването на Договора за депозит възложителят ще преведе по банков път на изпълнителя сумата от 5000 евро, представляваща депозит за изграждане на посочената къща. Договорено е, че при обективна невъзможност на която и да е от страните да подпише предварителен договор до 01.03.2023 г. или ако страните не могат да постигнат съгласие относно параметрите на предварителния договор в този срок, включително и при невъзможност на възложителя да стане единствен собственик на парцела, върху който ще бъде изграден обектът, изпълнителят се задължава да върне на възложителя пълната сума на депозита най-късно до 02.03.2023 г.
Заплащането на сумата от 5000 евро от ищеца съобразно Договора за депозит от 09.02.2023 г. не е спорно между страните. Същото се установява и от Дебитно авизо от 08.02.2023 г. за сумата от 5,00 евро и Дебитно авизо от 10.02.2023 г. за сумата от 4995,00 евро, преведени от сметка на К. Л. Г. по сметка на „К. Х. И.“ ООД с основание: Г. парцел 49 Договор за депозит.
Спорно между страните е наличието на правно основание за задържането на тази сума от ответника.
Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
С оглед на цитираната основополагаща правна норма, съдът намира, че с процесния Договор за депозит, доколкото последният е даден като гаранция за действителния интерес на възложителя от сключване на сделката, както и като обезпечение, че тази сделка ще бъде сключена именно с възложителя, страните всъщност са договорили – макар това да не е изрично посочено - заплащането на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗЗД. Задатъкът е самостоятелна форма на договорна отговорност, подчиняваща се на специфична правна уредба (Решение № 298 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 1312/2012 г., ВКС, IV ГО). Освен гаранционна и потвърдителна, той има и обезщетителна и санкционна функция (Решение № 182 от 11.01.2018 г. по т. д. № 577/2017 г., ВКС, I ТО). Изрично е уредено в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка, а ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Т. е. уговарянето на задатък предпоставя наличието на права и за двете страни при неизпълнение на договора от насрещната страна.
Съдът намира, че с договорката депозитът да бъде върнат в случай на непостигане на съгласие между страните относно параметрите на предварителния договор в предвидения срок, права се предоставят единствено на възложителя – при това не само в случай на неизпълнение на задълженията на насрещната страна по Договора за депозит, а и в случай 3 когато възложителят единствено по свое усмотрение, включително и недобросъвестно, реши да не приеме параметрите, предлагани от изпълнителя. Съгласно чл. 94 ЗЗД обаче, уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност, са недействителни. Именно такава се явява и конкретната договорна клауза.
От показанията и на двамата разпитани по делото свидетели – Н. С. Г., архитект, и Н.
И. Х., брокер на недвижими имоти, ангажирани пряко в процеса на договаряне на параметрите на бъдещия строеж, безпротиворечиво се установява, че между страните са проведени няколко срещи (според свид. Х., поне 7-8; според свид. Г., 5 с негово участие) за уточняване на техническите параметри, обсъждани са детайли, правени са промени.
Еднозначно свидетелите заявяват, че изискванията на възложителя относно проекта са изпълнени от ответното дружество. Признание в този смисъл е направено в съдебно заседание на 10.07.2024 г. и от процесуалния представител на ищеца – също пряко ангажиран в преговорния процес по сделката. С оглед на това, не се установява неизпълнение от страна на ответника на поетите от него задължения съгласно Договора за депозит. Не се установява и твърдяната в исковата молба липса на инициатива от страна на дружеството за постигане на уточнение по параметрите на предварителния договор.
Напротив, видно от представената от двете страни електронна кореспонденция, преговори между същите са активно водени и след определения краен срок за подписване на предварителен договор, като в последните два дни преди отказа на К. Л. Г. да подпишат такъв – 6 и 7 март 2003 г., именно ответникът е по-активната страна за доизясняване на параметрите и организиране на финализираща среща.
Съгласно изложеното от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 10.07.2024 г., пречките за подписване на предварителен договор са били „чисто правни“ – например, както се установява от ангажираните писмени доказателства, изискването на К.
Л. Г. за солидарност в задълженията по договора на „К. Х. И.“ ООД и „П.“ АД. Съдът следва да отбележи обаче, че такова задължение на изпълнителя в сключения между страните Договор за депозит не е уговаряно и не може да бъде вменявано като виновно поведение на ответното дружество.
Налага се извод, че отказът на ищеца да подпише предварителен договор за сделката е продиктуван не от неизправно поведение на ответника, а от възможността, дадена му от недействителната договорна клауза, да не изпълни собствените си задължения по Договора за депозит без никакви санкции. Тук обаче следва да се приложи императивната норма на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД и Договорът за депозит да се счита сключен без недействителната клауза.
Така, доколкото неподписването на предварителния договор за сделката не е станало нито поради обективна невъзможност на някоя от страните да го подпише, нито поради невъзможност на възложителя да стане единствен собственик на парцела – в които случаи е уговорено връщане на депозита, последният не подлежи на връщане.