Определение № 3890 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3890 гр. Варна, 11.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110116564 по описа за 2024 година

Постъпила е молба вх. № 4095/19.01.2026 г., подадена от адв. Л. Б. за изменение на Решение № 4619/17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 16564/2024 г., в частта за разноските.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.

2 и осъжда другата страна да го заплати. Счита, че предвид уважените два иска, има право да получи от ответника разноски в общ размер от 1127 лева за адвокатско възнаграждение, като дори да бъде намалено с 1/3 не трябва да бъде определено възнаграждение в размер на по-малко от 751.30 лева. Моли съда да увеличи определеното възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ до справедлив размер, предвид положения от адвоката труд, съобразно уважените искове.

В срока за отговор, насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата. Моли съда да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разглеждайки молбата по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

С Решение №4619/17.12.2025г. съдът е уважил исковете на А. Б. В. с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, съдът е определил възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по два иска и ответникът е осъден да заплати на адв. Л. Б. възнаграждение в общ размер на 200 лв.

Съдът, като взе предвид твърденията в сезиралата го молба по чл. 248 от ГПК, намира, че не са налице основания за ревизиране размера на определените разноски за осъществена безплатна правна помощ на адв. Л. Б., като се придържа към нарочните мотиви изложени в решението по делото, като за изчерпателност, следва да се изложи и следното:

В Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална 1 правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адв. възнаграждения, като може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено, като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът е отчел, както материалния интерес, ниската фактическата и правна сложност на спора, така и че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба, като процесуалния представител не е участвал в проведеното по делото едно открито съдебно заседание.

Следователно, няма основание за ревизиране на присъденото в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение и молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4095/19.01.2026 г., подадена от адв. Л. Б. за изменение на Решение № 4619/17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 16564/2024 г., в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2