Определение № 19344 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19344 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106733 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу О. В. К., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 185,53 евро /362,87 лв./ - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7200312166515/22.07.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.05.2025 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 8,08 евро /15,81 лв./ – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за потребителски кредит № 7200312166515/22.07.2024 г. за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.; сумата в размер на 47,82 евро /93,52 лв./ – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2024 г. до 08.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 16623/09.06.2025 г. по ч.гр.д. № 29068/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде допусната поисканата от ищеца ССчЕ, защото това доказателствено искане се явява допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Вещото лице следва да отговори на зададените от ищеца 1 въпроси, в това число и на уточняващия въпрос, поставен от ответника.

Ответникът О. В. К., ЕГН ********** чрез адв. Ж. от САК е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответната страна не е сезирала съда с доказателствени искания.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, а и доколкото изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.

146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Предявени са от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу О. В. К., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 185,53 евро /362,87 лв./ представляваща главница по

Договор за потребителски кредит

№

7200312166515/22.07.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.05.2025 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 8,08 евро /15,81 лв./ – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за потребителски кредит № 7200312166515/22.07.2024 г. за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.; сумата в размер на 47,82 евро /93,52 лв./ – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2024 г. до 08.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 16623/09.06.2025 г. по ч.гр.д. № 29068/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 22.07.2024 г. между О. В. К. и ответното лице – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с № 7200312166515, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице 2 кредит в размер на 686,22 лева/350,85 евро. От въпросната сума, 600 лв./306,87 евро са предоставени за общо ползване, а сумата в размер на 86,22 лв./44,08 евро са предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя застраховка „Банка Живот Агент“. Уточнява, че при потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, открита при кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Кредитът се счита усвоен от датата, на която средставата постъпят по сметката на посочената банкова сметка на потребителя. Уточнява се, че съгласно съглашението, ако кредитополучателят реши да сключи допълнително уговорка за застраховане, т.е. да участва по някоя от възможните застрахователни програми, част от средствата по кредита се превеждат на съответния застраховател по неговата банкова сметка.

Общата дължима сума по кредита е разсрочена на 6 погасителни месечни вноски, 5 в размер на 130,55лв./66,75 евро, а последната е изравнителна и е в размер отново на 130,55 лв./66,75 евро. Първата погасителна вноска е дължима на 05.09.2024 г., респ. последната – на 05.02.2025 г. Така, кредитополучателят следва да върне два компонентна по договора: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният общ размер на кредита е 47 %.

Лихвеният процент е фиксиран и затова не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Съгласно чл. 10 от договора ГПР е в размер на 49,73 %, а общата дължима сума по договора е в размер на 783,31 лв./400,50 евро.

Договорът не е сключен при Общи условия.Доколкото длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на вноските, а на 05.02.2025 г. е настъпил крайният срок на договора, падежът на всички останали задължения е налице. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи.

Признава се, че е сключен договор за потребителски кредит с цел удовлетворяване на лични нужди на потребителя. В този смисъл се подчертава, че лицето се ползва от качеството на потребител и от важимата спрямо същия защита по реда на ЗПК и ЗПП.

На следващо място, обръща се внимание, че макар в чл. 19 от контракта да се твърди, че сключването на застрахователни полици не е задължителен реквизит на договора, на практика това твърдение е неистинско, защото ответникът не е имал право на избор дали да сключи или не процесната застраховка, обвхваната от наименованието на кредитодателя застрахователен пакет „BANK ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“. Афишира, че това е практика на кредитора, която цели заобикаляне правата на потребителите.

Продължава, че на практика обвързването по застраховките, е условие за сключване на самия договор за кредит. Това се извличало от самото съдържание на договора за 3 кредит, видно от който сборният размер на всички застрахователни премии е включен в главницата по кредита, при това предварително, т.е. за кредитора е било ясно, че потребителят ще пожелае това допълнително обвързване. Отделно, съгласно чл. 7.2.2. от договора кредитора превежда на застрахователя директно сумата по застраховката, а за процесния случай това значи, че кредиторът превежда сам на себе си, понеже действа и като застрахователен посредник. Допълва, че процесният договор е бил подготвен като такъв с 4 придружаващи го застраховки, чиито премии са включени в главницата по договора. Подчертава, че кредитополучателят не е поискал сключването на застраховките, но плащането по същите съставлява част от главницата, която част се превежда от кредитора на самия него, за да се избегне дори минимална възможност потребителят да не преведе застрахователните премии към кредитора. Обобщава, че по този начин се заобикаля закона с цел набавяне на допълнителни облаги за кредитора. Това обаче значително оскъпява кредита. Кредиторът на практика участва и като застрахователен посредник, за което получава комисионна – „Ти Би Ай Банк АД действа като застрахователен агент на Кардиф Животозастраховане, клон България КЧТ…“, се сочи в договора. Целта на всички застрахователни програми е една - да се покрие риска, който кредитополучателят носи в случай на неизпълнение. Горното е преценено за нарушаващо чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това обуславя недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, както и на чл. 19 от ЗПК, с доводи за неизпълнени задължения от страна на кредитодателя във връзка със съдържанието на самия договор. Включването на застраховките в ГРП многократно оскъпява договора, надхвърлен е допустимия от закона праг, а това обуславя недействителност на целия договор на второ основание. За пълнота се сочи, че договорът е с по-малък шрифт от законово допустимия праг съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК – шрифт 12, а това е собствено основание за недействителност. При тези доводи, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – с оглед твърденията на ответника и в светлината на чл. 153 от ГПК като безспорни и 4 ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти и обстоятелства по делото: на 22.07.2024 г. между О. В. К. и ответното лице – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с № 7200312166515, по силата на е отпуснат кредит в размер на 686,22 лева/350,85 евро.; част от основния договор съставлява и допълнително съглашение за сключен застрахователен пакет „B A N K ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“ съгласно клаузата на чл. 19 от договора.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал.

1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем от 22.07.2024 г., по което заемодателят е предоставил на ответника посочената в исковата молба сума, а последният се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че към основния контракт по воля и желание на потребителя е сключено допълнително съглашение по договор за застраховка - застрахователен пакет „B A N K ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“ с твърдяното от ищеца съдържание.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, свеждащи се основно до нищожност на облигационните правоотношения поради неспазване на изискванията на чл. 11 и чл. 10 от ЗПК и поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и заобикаляне на закона. В тежест на ответника е също така да установи, че той не е имал право на избор да избере да сключи застрахователен пакет „BANK ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“, т.е., че не е могъл да влияе на първоначално определени и разписани условия по кредита, които не подлежат на индивидуална преценка и корекция.

В тежест на ответника е и да установи погасяване на паричното си задължение, за което той не сочи доказателства.

Съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, включително и когато потребителят не е релевирал изрично такова възражение. Това задължение произтича от необходимостта да се гарантира ефективната защита, предвидена в Директива 93/13/ЕИО (в този 5 смисъл са следните: решения по дела C-618/10 Banco Español de Crédito, C-415/11 Aziz, C-168/05 Mostaza Claro, C-473/00 Cofidis и C-40/08 Asturcom Telecomunicaciones).