Решение № 794 от 12.12.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Силистра, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20243420100947 по описа за 2024 година

Ищецът Т. Г. Я. моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2000 лв., представляваща месечна издръжка за периода от м. декември 2023 г. до м. април 2024 г., дължима по изп.д. № 296/2024 г. по описа на ДСИ – С.. Твърди, че родителските права спрямо ответника били предоставени на майката, като със съдебно решение № 306 от 01.06.2023 г. по гр.д. № 49 по описа на РС – С. за 2023 г. той бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. Поради проблеми в отношенията между майката и детето то живяло при него от 25.11.2023 г. до м. април 2024 г. включително, като поради тази причина той предявил иск за изменение на родителските права, който впоследствие оттеглил. В периода, докато детето живеело под неговите грижи, то не поддържало връзка с майка си, а издръжката му била осигурена изцяло от ищеца, поради което счита, че за този период той е изпълнил финансовите си задължения към него. Въпреки това за събиране на издръжката за периода било образувано изп.д. № 296/2024 г. по описа на ДСИ – С., по което бил наложен запор върху банковата му сметка. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Г. Т. Я., действащ със съгласието на своята майка П. В. П., оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Признава обстоятелството, че в периода от началото на м. декември 2023 г. до 05.05.2024 г. е живял в дома на своя баща, но счита, че присъдената издръжка се дължи, при положение че е постановено решение за нейното заплащане, още повече че през посочения период ищецът е живял в чужбина, а не в жилището, където е пребивавал синът му. Ответникът твърди, че през посочения период неговата издръжка била осигурена не от бащата, а от неговия дядо, а след прибирането му при майката той нямал достатъчно дрехи, здрави маратонки и телефон, което наложило 1 закупуването на такива.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК.

Детето Г. Т. Я. е родено на 06.03.2009 г. от майка П. В. П. и баща Т. Г. Я.. Чрез съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 205 от 25.04.2017 г. по гр.д. № 64 по описа на СРС за 2017 г., родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а с решение № 306 от 01.06.2023 г. по гр.д. № 49 по описа на СРС за 2023 г. в тежест на бащата е вменено задължение за заплащане на месечна издръжка, фиксирано на сумата от 400 лв. от 11.01.2023 г.

В исковата молба, депозирана от Т. Г. Я., по която е образувано гр.д. № 2183 по описа на СРС за 2023 г., се съдържат твърдения, че през месец април 2023 г. отношенията между детето и майката се влошили, поради което то се преместило при другия си родител, инициирал впоследствие и цитираното производство за промяна на родителските права.

Въпреки че последното било прекратено, по делото не е спорно, че в периода от м. декември 2023 г. до м. април 2024 г. детето пребивавало в дома на бащата, макар между страните формално да действал режима на родителска отговорност, определен в съдебната спогодба, постигната по гр.д. № 64 по описа на СРС за 2017 г. От представените по делото доказателства е видно, че срещу ищеца е образувано изп.д. № 296/2024 г. по описа на ДСИ – С. за принудителното събиране на дължимата от него издръжка за същия период.

От разпита на свидетеля Г. Т., баща на ищеца, се изясни, че последният е международен шофьор и че през част от процесния период той не се е намирал в страната; през този период грижи за детето полагал именно свидетелят, който осигурявал и издръжката на внука си чрез средства, които му били предварително предоставени от бащата на детето. Стана ясно, че през процесния период цялостната издръжка на ответника била осигурена именно от неговия баща, тъй като майката не е предоставяла парични средства на сина си и не е участвала по друг начин в обезпечаването на неговите материални нужди.

Чл. 439 гласи, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съдът счита, че предявеният на това основание иск се явява основателен, тъй като задължението на ищеца да заплаща на сина си месечна издръжка, обективирано в решение № 306 от 01.06.2023 г. по гр.д. № 49 по описа на СРС за 2023 г., е погасено чрез изпълнение, поради което не са налице предпоставките за пристъпване към принудителното му събиране. От събраните по делото доказателства стана ясно, че в периода м. декември 2023 г. до м. април 2024 г. детето е живяло в дома на баща си и чрез предоставените от него средства са били задоволени всички негови материални нужди – храна, облекло, подслон, отопление, джобни средства, средства за образование, при това в пълен обем, дължим от двамата родители, тъй като стана ясно, че майката не е се е включвала финансово в задоволяване на неговите нужди. Казаното 2 сочи, че ищецът е изпълнил задължението за даване на издръжка, което през процесния период той не е сторил чрез предоставяне на присъдената сума на другия родител, а вместо това непосредствено я е вложил в задоволяване на нуждите на сина си, тъй като именно той се е грижил за неговото отглеждане и възпитание лично или с помощта на своя баща. В този смисъл съдебното решение за присъждане на месечна издръжка е било спазено поради фактическото обезпечаване на нуждите на детето и затова не би могло да служи като основание за повторното събиране на тази издръжка по принудителен ред. Доводът, че фактическото отглеждане на детето няма отношение към изпълнението на задължението за плащане на издръжка, не е основателен, тъй като именно поради тази причина при раздяла на родителите такава се присъжда от неотглеждащия родител, като нейният размер се съобразява и с обстоятелството, че последният осъществява лични отношения с детето, включително и през по – продължителен период от време през лятото, когато обезпечава и неговите материални нужди. Поради тази причина е правилно становището, че той дължи издръжка и за периодите на лични отношения, но тази концепция не може да се пренесе механично към настоящата ситуация, тъй като в конкретния случай не се търси издръжка за такъв период, а за по – продължително време, през което бащата реално е поел цялостната финансова отговорност спрямо своя син. Възраженията с колко дрехи и обувки ответникът се е върнал от дома на баща си няма отношение по делото, тъй като от събраните доказателства не останаха съмнения, че материалните му потребности са били пълноценно задоволени в периода, през който е живял при него.

Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатски хонорар. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „А. С.“ № 21, ап. .......не дължи на Г. Т. Я. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка П. В. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „ п.“ № ..., вх. ......., ет. ........, ап. ....... сумата от 2000 лв., представляваща месечна издръжка за периода от м. декември 2023 г. до м. април 2024 г., определена с решение № 306 от 01.06.2023 г. по гр.д. № 49 по описа на СРС за 2023 г., за чието събиране е образувано изп.д. № 296/2024 г. по описа на ДСИ – С. .

ОСЪЖДА Г. Т. Я. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка П. В.

П. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „ п.“ № ..., вх. ......, ет. ....., ап. ...... да заплати на Т. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „А. С.“ № ......, ап. ....... направените по делото разноски в размер на 80 лв. (осемдесет лв.) за държавна такса и 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

3

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4