Решение № 353 от 07.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Илина Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500662 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от А. К.

Н., ЕГН 7109, чрез адв. Д. М., срещу решение № 62/ 23.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 1669/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич, с искане за отмяната му изцяло и уважаване на предявените искове.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 62/ 23.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 1669/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич, като съдът уважи предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в която се оспорва жалбата.

Навежда се, че съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е направил правилния извод, че не е налице пълно и главно доказване на твърдените от ищеца факти.

1

Липсват доказателства за доказано противоправно поведение от страна на ответниците на сочени от ищеца места и време, съответно не се установили причинени неимуществени вреди на ищеца. Сочи се, че съдът е направил правилният извод, че събраните по делото доказателства не установяват каквито и да било прояви, представляващи деликт и противоправно поведение от ответниците на *** г..

Претендира сторените по делото разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, съдът установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от легитимирано лице - страна в производството по делото - с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск. По същество е правилно и следва да бъде потвърдено при следните съображения:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от А. К. Н., ЕГН **********, против М. Е. Н., ЕГН ********** и С. И. Л., ЕГН **********. Ищецът твърди, че на ** г., в ** ч., в гр. П., ул. „К.“ № *, първият ответник го е обиждал с думите: „***!“, както и го е заплашвал, казвайки:

„**!“. Поддържа, че по същото време и на същото място двамата ответници са осъществили физическо посегателство спрямо него, като ответникът М. Н. му е нанесъл ***, а ответницата Ст. Л. – ***. Заявява, че от описаното поведение на ответниците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: *** Смята, че за визираните вредни последици му се полагат парични обезщетения от по 1 500 лв. (766,94 евро), дължими от ответника Н. – за обидните и за заплашителните реплики, и 2 000 лв. (1 022,58 евро), дължими солидарно от двамата ответници – за физическото посегателство. Иска тези суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното погасяване.

Претендира и съдебни разноски.

Ответниците оспорват ищцовите претенции и настояват за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излагат доводи, че не са извършили деянията, сочени от ищеца, и съответно не са му причинили никакви вреди, поради което не дължат търсените обезщетения.

От фактическа страна, съдът приема следното:

От показанията на свидетелите Р. Н.а (съпруга на ищеца), В. Т. (близка приятелка на съпругата на ищеца), К. Д. (съсед на страните по делото) и Е. Н.

(баща на първия ответник), се установява че ответниците живеят в условията 2 на фактическо съпружеско съжителство, като преди около ** години са се нанесли в първия етаж на жилищна сграда, намираща се в гр. П., ул. „К.“ № **, който ответникът Н. е закупил на публична продан, проведена от съдебен изпълнител.************

Свидетелката В. Т. сочи, че знае за случая, за който се води делото, с оглед близките й приятелски отношения със свидетелката Н.а. В показанията на свидетелката Т. се съдържат противоречиви сведения за начина, по който свидетелката Н.а е възприела самия процесен инцидент. **** Свидетелят К. Д. сочи, че живее срещу жилищната сграда, обитавана от страните по делото, като къщата му се намира на отсрещната страна на улицата. ***

Свидетелят Е. Н. заявява, че на ** г. е трябвало да отиде до дома, в който живее синът му, за да остави един автомобил и да вземе друг.***** От изследваният флаш-памет, съдържащ видеофайлове (видеозаписи) с различна големина, продължителност, параметри и технически свойства, които са подробно описани в констативната част на заключенията, не се установяват следи или признаци за намеса, манипулация, заличаване или монтаж на файловете, с цел промяна на записаната информация.

Видеозаписите са цифров презапис от твърдия диск на камера, разположена по диагонал в дворно място с две места, обособени за гаражи. Записите са цветни и черно-бели в различни периоди от време, с отразени в кадър данни за дата (година, месец, ден и часово време), имат звук и обозначение за наименованието на записващото устройство.

Вербалната реч, материализирана в записите, показва, че се използва диалектна форма на българския език (тежък диалект), понякога се говори напълно неразбираемо, един през друг и на голямо разстояние от микрофоните на камерата, което възпрепятства, а често прави и практически невъзможно възпроизвеждането на казаното. Заради промяна на положението на говорещите лица на моменти се стига и до пълна загуба на звука.

Качеството на снимковите кадри (от гледна точка на разделителна способност на заснемащото устройство, достатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект и подходящо положение на камерата на нивото на човешки ръст) ги прави годни за лицево-идентификационно изследване и разпознаване.

На кадри, с отразен времеви диапазон на заснемане от ** ч. на ** г. до ** ч. на същата дата, в релевантния час, се наблюдава и чува, че: *** С цел идентификация на лицата, изрекли репликите, обективирани в записите в процесния флаш-памет, е допусната и съдебно-фоноскопска експертиза, възложена на вещите лица М. Д. и Р. К. -Да.. Според тяхното заключение, звуковият материал, подложен на експертно изследване, се отличава с множество технически и лингвистични недостатъци (описани подробно в констативната част на заключението), които не позволяват осъществяване на идентификационно-сравнителен анализ.

От изслушаната съдебно-психологическа експертиза, изпълнена от 3 вещото лице И. А., се изяснява, че на базата на проведено интервю, приложени специализирани методики за психологическо изследване по отношение на ищеца и показанията на свидетелите Н.а, Т., Д.и Н. у ищеца се установяват данни за настъпила негативна промяна в психо-емоционалното му състояние по повод конфликтите му с ответниците.

********

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.

Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при събиране и оценка на доказателствата по делото.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество неоснователен.

Непозволеното увреждане (деликт) е юридически факт, от който възниква деликтната отговорност. Непозволеното увреждане е онова, причининяващо вреди извъндоговорно гражданско правоотношение, с което законът свързва задължението, авторът на правонарушението да поправи вредите, които са негова последица – аргумент от чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД, следва да е реализиран фактическия състав на деликтната отговорност. По същество искът се явява основателен. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т. нар. генерален деликт, установявайки обща забрана, изискваща да не се причиняват вреди другиму. Общият деликтен състав включва обективни елементи - деяние, противоправност, вреда и причинна връзка и субективни елементи - вина.

Деянието представлява определено поведение на даден правен субект, което следва да е намерило външен израз и да е обусловено от волята на извършителя. В случая деянието се изразява в действията по нанасяне на удар с твърд предмет върху пострадалия.

Противоправността се изразява в несъответствие на извършеното деяние с императивна правна норма. Последната може да въвежда забрана за определено поведение, да определя задължения или да определя поведението на лицата при настъпване на определени условия. Противоправността в конкретния случай е налице, тъй като е налице нарушение на забраната да не се вреди другиму.

4

Причинната връзка между поведението и вредата е налице, когато деянието се явява това условие, което води до настъпване на вредата.

В настоящия процес е спорно, че от страна на ответниците е извършено виновно и противоправно деяние. В настоящия случай, въззивникът- ищец не е провел пълно доказване за сочените действия на ответниците, по повод на които претендира заявените обезщетения. Некредитирането на показанията на свидетелките Н.а и Тунчева в тази им част, както и липсата на други доказателствени средства, които да установят релевантни факти, обуславя извод за липса на твърдяното деяние.

Съдът намира, че не са налице законовите основания за ангажиране отговорността за вреди. В резултат на липсата на установен деликт, съдът намира че не следва да изследва останалите елементи на фактическия съства на чл. 45 ЗЗД.

По изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен.

Предвид изложеното, възраженията на въззивника се явяват неоснователни.

По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се потвърди изцяло.

По разноските във въззивното производство и разноските, направени в първата инстанция.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, се следват разноски в настоящето производство за въззиваемия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/ 23.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 1669/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич.

ОСЪЖДА, А. К. Н., ЕГН **********, да заплати на М. Е. Н., ЕГН ********** и на С. И. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 220.00 евро, представляваща разноски за адвокат в настоящата инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове: