Решение № 3469 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110118955 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ..., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер н а 500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 4905,68 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г., до окончателното изплащане, платена без правно основание в периода от 16.11.2018 г. до 21.09.2021 г. по 4 броя нищожни договори за потребителски кредити, сключени между ответното дружество и М.А.Г. която сума от 500 лв. се формира, както следва: сумата от 135 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 902,60 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., сумата от 200 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 194,36 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., сумата от 150 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 188,48 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., както и сумата от 15 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 620,24 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., които вземания са цедирани на ищцовото дружество по силата на Договор за вземания от финансови институции № 1015/21.09.2021 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 21.09.2021 г. между него и М.А.Г. е сключен Договор за вземания от финансови институции № 1015, по силата на който ищецът се легитимира като титуляр на парично вземане в общ размер на 4 905,68 лв., представляващо сбор от следните платени без правно основание суми по 4 броя 1 сключени между М.А.Г. като кредитополучател и .... като кредитор договори за потребителски кредити: 1). сумата от 902,60 лв. по Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., 2). сумата от 1 194,36 лв. по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., 3). сумата от 1 188,48 лв. по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., и 4). сумата от 1 620,24 лв. по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г. Твърди, че за извършената с договора за вземания цесия ответникът бил уведомен с нарочно уведомление, получено на 01.06.2022 г. Посочва, че съгласно договорите за потребителски кредит, сключени от разстояние по реда на ЗПК, кредитополучателят следвало да заплати освен главница и възнаградителна лихва, и неустойка, дължима в случай че не предостави обезпечение под формата на поръчителство или под формата на банкова гаранция.

Изяснява, че в периода от 16.11.2018 г. до 21.09.2021 г. вкл. кредитополучателят М.А.Г. е погасила всички дължими по договорите за потребителски кредит суми, в т.ч. и уговорената неустойка за непредоставено обезпечение и таксите за събиране на отпуснатия кредит, които ищецът счита за недължими поради нищожност на договорите за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – поради нищожност на отделни техни клаузи. В тази връзка излага, че всеки един от четирите сключени с ответното дружество договори са типови и клаузите им в по-голямата си част са идентични по съдържание, като между страните било уговорено неустойката за непредоставено обезпечение да се заплаща разсрочено на вноски, падежиращи с вноските по кредита съгласно погасителните планове към всеки един от договорите. На първо място, ищецът твърди, че договорите за потребителски кредити са нищожни поради протИ.речие с добрите нрави, доколкото съдържат клаузи за предоставяне на обезпечение, изискванията за което били неизпълними. Предвиждайки неустойката да се погасява заедно с погасителните вноски, страните били уговорили отклоняваща се от обезпечителната и обезщетителната функция неустойка, която по същество представлява добавка към възнаградителната лихва, а оттам – сигурна печалба за кредитора. На следващо място, сочи, че договорите за кредит са нищожни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неустойката за непредоставено обезпечение не била включена в ГПР, поради което размерът на последния се явява неправилно изчислен, респ. грешно посочен. Допълва, че ГПР в договорите е посочен единствено като процент и липсва ясно разписана методика за начина, по който същият се формира. На следващо място, твърди, че договорите са нищожни и поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с доводи, че при включване размера на процесната неустойка в ГПР по кредита последният би надвишил в пъти максимално допустимия съгласно посочената разпоредба размер. Като основание за нищожност излага и липсата на съгласие за обвързване на кредитополучателя с условията по договорите за потребителски кредити, като в тази връзка твърди, че при сключването на договорите на потребителя не били предоставени общи условия и преддоговорна информация. Сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага, че уговореният размер на възнаградителната лихва нарушава добрите нрави, както и разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК, доколкото лихвата е уговорена в размер, който надхвърля три пъти размера на законната лихва и липсва уточнение върху каква база е начислен лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

2

Поддържа нищожност на договорите за кредит и поради нарушение на чл. 146 ЗПК – договорите са бланкови и по този начин на потребителя не е дадена възможност да влияе върху тяхното съдържание. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез упълномощения адвокат, който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липсата на съгласие с доводи, че че вземанията предмет на договора не са индивидуализирани в достатъчна степен, което, от своя страна, води до липсата на постигнато между страните съгласие относно вземанията, които се прехвърлят. Ответникът твърди, че договорът за вземания от финансови институции е недействителен и поради невъзможен предмет с оглед неопределяемостта на прехвърлените със същия вземания. Посочва, че договорът за цесия няма действие спрямо него, тъй като прехвърлянето на вземанията не му е съобщено по надлежния ред. Оспорва съображенията на ищеца за нищожност на договорите за потребителски кредити и отделните клаузи от същите, като навежда подробни правни доводи в тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.

С Определение № 48525/28.11.2024 г. съдът е допуснал по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявените осъдителни искове за сумата в общ размер от 750,74 лв. – част от вземане в общ размер на 4 905,68 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г., до окончателното изплащане, чрез увеличение на размера на предявения осъдителен иск за сумата от 15 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 620,24 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., на сумата от 265,74 лв., като осъдителните претенции по останалите 3 броя договори за потребителски кредит остават непроменени.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на получени от ответника без основание парични суми.

В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на следните сключени между М.А.Г. и ответното дружество договори за потребителски кредит: 1 ) . Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., 2). Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., 3). Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., и 4). Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., кредитополучателят М.А.Г. е заплатила в полза на ответника процесните суми, както и че по силата на валиден договор за цесия от 21.09.2021 г. М.А.Г. е прехвърлила в полза на ищеца вземанията си, произтичащи от неоснователно обогатяване 3 по процесните договори за потребителски кредит, както и че ответникът е редовно уведомен за извършеното прехвърляне.

В тежест на ответника е да установи, че е налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са налице основания, обуславящи спирането или прекъсването на давността, а в тежест на ответника – да докаже, че е изминал период от време, обуславящ прилагането на института на погасителната давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В текста са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване - при първия се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява, а и страните не спорят, че в периода от 16.11.2018 г. до 01.04.2021 г. между ответното дружество .... и лицето М.А.Г. са сключени следните договори за потребителски кредит:

1). Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., по силата на който кредиторът .... е предоставило на кредитополучателя М.А.Г. парична сума в размер на 1 000 лв. срещу насрещното задължение да върне същата на 10 равни месечни вноски от по 119,74 лв. с крайна дата на връщане – 12.09.2019 г. /съгласно приложените към договора погасителен план и стандартен европейски формуляр/, както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 41%, или обща дължима сума от 1 197,40 лв., при уговорен ГПР в размер на 49,66%. Предвидено е в клаузата на чл. 1.7 от договора, че в срок най-късно до следващия ден, считано от сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора следните обезпечения по кредита: 1. банкова гаранция в размер на всички суми, дължими от кредитополучателя по договора (чл. 1.8), или 2. поръчителство на поне две физически лица, които да отговарят на конкретно предвидени условия (чл. 1.9). От клаузата на чл. 3.3 се установява, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежни поръчители, вкл. и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие съгласно настоящия договор и Общите условия или кредитополучателят не представи в срок на кредитора надлежна банкова гаранция или не учреди друго надлежно обезпечение, или действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 902,60 лв., която се начислява на месец, считано от изтичането на срока за предоставяне на същата, и се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.

Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.;

2). Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., по силата на който кредиторът .... е предоставило на кредитополучателя М.А.Г. парична сума в размер на 1 500 лв. срещу насрещното задължение да върне същата на 12 равни месечни вноски от по 154,47 лв. с 4 крайна дата на връщане – 30.12.2019 г. /съгласно приложените към договора погасителен план и стандартен европейски формуляр/, както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 41%, или обща дължима сума от 1 853,64 лв., при уговорен ГПР в размер на 49,66%. Предвидено е в клаузата на чл. 1.7 от договора, че в срок най-късно до следващия ден, считано от сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора следните обезпечения по кредита: 1. банкова гаранция в размер на всички суми, дължими от кредитополучателя по договора (чл. 1.8), или 2. поръчителство на поне две физически лица, които да отговарят на конкретно предвидени условия (чл. 1.9). От клаузата на чл. 3.3 се установява, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежни поръчители, вкл. и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие съгласно настоящия договор и Общите условия или кредитополучателят не представи в срок на кредитора надлежна банкова гаранция или не учреди друго надлежно обезпечение, или действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 194,36 лв., която се начислява на месец, считано от изтичането на срока за предоставяне на същата, и се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.