Решение № 10768 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10768 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110147198 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. А. Щ., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 48912/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1467,12лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.08.2024г. до изплащане на вземането, и 278,20лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.11.2022г.-02.08.2024г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в *********************************************, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва исковете като неоснователни.

Посочва, че ответникът е собственик на ½ идеална част от имота, поради което би бил длъжник само за ½ от задълженията. Отрича да е ползвал имота след смъртта на баща си. Счита, че не се установява доставка на топлинна енергия в посоченото количество и с необходимото качество. Изтъква, че е спряно изпълнението на нормативния акт, въз основа на който е извършено дяловото разпределение и начисляването на задълженията, което води до тяхната незаконосъобразност. Оспорва приложените доказателства.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда чл. 117 от ЗТСУ от дата 20.11.1978г., съгласно който А. Г. Щ. е закупил от ГДИС при СГНС процесния имот, представляващ ап. № 41, находящ се в ***********************************************, който е идентичен на бл. *** съгласно издаденото от СО, р-н Л., удостоверение. А. Щ. е починал на 09.10.2021г., като е оставил свои законни наследници Г. Щ. /син/ и К. Щ. /син/, които наследяват при равни дялове – чл. 5, ал. 1 ЗН.

На 10.10.2022г. е подадено заявление – декларация до ищцовото дружество от Г.

Щ., с която е поискал откриване на партида на негово име за процесния имот, като е налице декларация от К. Щ., с която дава съгласие партидата да се открие на името на брат му. На 18.04.2024г. с нотариален акт за покупко-продажба Г. Щ. и К. Щ. са продали процесния имот на трети за спора лица.

Съдът намира, че тъй като процесният период е 01.05.2021г.-30.04.2022г. и наследници при равни дялове и съсобственици на имота в този период са били и двамата синове, то и двамата отговарят за задълженията за доставена топлинна енергия съобразно наследствената си квота и квотата в съсобствеността (които съвпадат). Заявлението – декларация от единия от тях е подадено след процесния период – на 10.10.2022г. и не може да му се придаде ретроактивно действие. Същото има значение занапред. Ето защо, ответникът в настоящото производство Г. А. Щ. следва да отговаря само за ½ част от задълженията.

От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза 2 се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и 1бр. водомер за топла вода, като на трите броя отоплителна тела са били поставени ИРРО, но на неустановена дата през сезон 2021/2022г. две от тях са били демонтирани. Вещото лице посочва, че отоплителното тяло с разпределител 74633218 е отчетено реално и е било с нулеви показания. Тъй като другите две отоплителни тела с разпредели 74633227 и 74634153 са били демонтирани през сезон 2021/2022г., но без да е установена точна дата на демонтажа, топлинната енергия за тях е начислена на база екстраполация по т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Съдът намира този подход за правилен, тъй като демонтажът е констатиран от страна на топлинния счетоводител едва при извършването на отчета след края на сезона на дата 27.05.2022г. /л. 192/. Доколкото не се доказва демонтаж на по-ранен етап, както и какви са били показанията на измервателните уреди преди демонтирането им, правилно топлоенергията е начислена по предвидения заместващ механизъм, посочен от вещото лице. Топлата вода е начислена съгласно реално извършения отчет, а щранг-лирата, чиято основна функция е отоплителната, по т.6.5 от приложението. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена според правилото на т.6.1.1. от приложението към Наредбата. Според експерта, общо начислената топлинна енергия възлиза на сумата от 1141,96 евро или 2233,48лв. В издадената обща фактура за периода /л. 183/ е посочено, че са платени фактури на стойност 766,37лв. за процесния период. От това следва, че неплатеният остатък възлиза на разликата между двете суми. Както се посочи, ответникът дължи половината, тъй като през процесния период материално легитимирани да отговарят за задълженията са двамата с брат му. Ето защо, ищецът следва да отговаря само за 733,56лв.

Според експертното заключение, общият топломер в сградата е преминал комплексна проверка на 26.06.2021г., която е завършила, че съответства на одобрения тип, като на 21.07.2023г. е извършена нова проверка, която също е приела, че топломерът съответства на одобрения тип. Също така, всички технологични разходи са били отчислени за сметка на топлоснабдителното дружество. Ето защо, възраженията в обратна насока на ответника са неоснователни.

Относно възраженията за дялово разпределение на топлинната енергия между етажните собственици, на съда му е служебно известно Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС, което разглежда този въпрос. В него изрично е прието, че Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите 3 за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В диспозитива на решението е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена, дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива отдадена в самата сграда. При изчисляване на сметките топлофикационното дружество се води от показанията на общия топломер в сградата, който показва реално доставеното количество топлоенергия до нея. По отношение на отмяната на формулата, следва да се има предвид, че отмяната действа занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № Е–РД–04–1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което е след процесния период. Тоест, решението има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този момент, какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна практика - Решение № 260516/23.03.2023г. по в. гр. д. № 4928/2021г. на СГС, Решение № 1771/06.04.2023г. по в. гр. д. № 10261/2022г. на СГС и др.