Решение № 612 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д.И. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201697 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А. М. Х., ЕГН:

**********, против Наказателно постановление № 881406-F850653/24.03.2026 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150,00 евро.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като твърди, че не е извършвана дейност.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като е депозирано писмено становище от адв. Р.С. от АК-Бургас.

За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Р., който моли постановлението да бъде потвърдено и за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 27.04.2026г., а жалбата е депозирана същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 25.09.2025 г бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя. Отговорността му била ангажирана за това, че като представител на задължено по ЗКПО лице- ***, ЕИК ***, е допуснал юридическото лице да не подаде в законоустановения срок - до 30.06.2025 година годишна данъчна декларация по чл.92,ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2024 година, през която година била осъществявана 1 дейност. До лицето била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, като управителят се отзовал и се явил на указаната от АНО дата и час. АУАН № F850653/25.09.2025 г. бил съставен в присъствието на управителя и му бил връчен.

Декларацията била подадена на 06.11.2025 г.

Административнонаказващият орган приел констатациите по акта за доказани, данъчното нарушение посочено в него за извършено и на 24.03.2026 г.г. издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил глоба в размер на 150 евро на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуА.зирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуА.зирано в предвидените от закона рамки. Ясно е посочено, че задължението за подаване на декларацията е регламентирано в чл. 92, ал. 1 от закона, а в ал.

2 е посочен срокът за подаването й.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда, че данъчно задължените лица подават в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в съответната ТД на НАП на данъчно задълженото лице такава декларация.

Представляваното от жалбоподателя юридическо лице е имало задължение за подаване на годишна данъчна декларация, тъй като за 2024 г. е подавало декларации образец 1 и образец 6 за изплащане на осигуровки, което представлява дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Съгласно чл. 264. представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Описаното нарушение се установява по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Също така, от заявеното от актосъставителя става ясно, че е извършвана дейност за периода, за който е следвало да бъде подадена декларацията. При упражняване на правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си жалбоподателят е 2 осъществил състава на вмененото му нарушение, като е допуснал в качеството му на представител на задължено лице по чл.92, ал.1 от ЗКПО да не бъде подадена декларация, поради което правилно е санкциониран на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.

По отношение на довода на жалбоподателя за прилагане на чл. 28 ЗАНН следва да се отбележи, че не са изложени уважителни причини за неподаването на декларацията. Следва да се отчете обаче, че законът предоставя три месеца на задължените лица да подадат декларацията, като преди това имат още три месеца, в които да се предприемат действия по подготовка. В този смисъл и предвид изложените съображения, съдът счита, че не се установяват изключителни обстоятелства, които да водят до извода за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН на извършеното нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Съдът обаче намира, че предвид обстоятелството, че се касае за първо нарушение, размерът на глобата следва да бъде намален до минималния такъв, който след въвеждането на еврото в Република България се явява 102,26 евро

Предвид горното, наказателното постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, като единствено следва да бъде изменено в санкционната част.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. или 40,90 евро след въвеждането на еврото. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. НА.чието на специална норма в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 40,90 евро следва да бъде намалено съразмерно с изменението на наложената глоба до размер от 27,88 евро, доколкото именно размерът на глобата е определящ при преценка за изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 881406-F850653/24.03.2026 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО, на А. М. Х., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 150 евро, като НАМАЛЯВА размерът на глобата от 150 /сто и петдесет/ евро на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро.

3

ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН: **********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 27,88 /двадесет и седем евро и осемдесет и осем цента/ евро, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4