Определение № 2192 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2192 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501355 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от “А1 България” ЕАД, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от юрисконсулт Петър Петков срещу Разпореждане №1866/28.06.2023г. по ч.гр.д.

№3658/2023г. по описа на БРС в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, а именно за сумите 120,14 лв. - общ сбор на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната.

Частният жалбоподател твърди, че неправилно заповедният съд е приел, че неустоечната клауза, с която неустойките са договорени между страните е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че клаузите за неустойки в частите, в които са обвързани с размера на месечните абонаменти такси поставят праг на максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Изтъква, че при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция.

По отношение отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент и с абонамент, обръща внимание, че мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да обезщетят мобилният оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорния срок. Твърди, че неустойките са начислени поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени. Отстъпката в ценообразуването е именно заради срочността на ангажимента на абоната. Отхвърлянето на неустойките за прекратяване на срочни договори поради изложените от заповедния съд мотиви обезсмисля предлаганите отстъпки от оператора за дългосрочна обвързаност и 1 поставя дружеството в неравностойно положение спрямо абоната.

Навежда доводи и обобщава, че всички претендирани неустойки са дължими и не противоречат на добрите нрави. Моли разпореждането, в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите 120,14 лв. - общ размер неустойки, като противоречащи на добрите нрави да бъде отменено и да бъдат признати разноските в претендирания от заявителя размер. Претендира разноски и в настоящото производство.

Препис от частната жалба не е връчена на насрещната страна, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

При извършената проверка на частната жалба, съдът констатира, че същата е допустима– постъпила е в законоустановения срок, от пълномощник на процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД чрез юрисконсулт Петър Петков. Поискано е издаване на заповед за изпълнение срещу В. Б. В. за следните суми, дължими като част от рамков договор №505585278 за период от 26.11.2020г. до 11.05.2021г. на обща стойност 407.44лв., представляващи: 108.80лв. -неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 178.50лв. - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 120.14лв. –неустойки, начислени поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху тези суми, мораторни лихви за забава и разноски в заповедното производство. В обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че неустойките са дължими поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгл. 54. 12 от ОУ вр. с разпоредбите на договора. В табличен вид в заявлението заявителят е описал претендираните суми, включително обезщетение за обработка на просрочени задължения – 2.00лв., неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС -47.49лв., неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги -56.01лв. и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство-14.64лв.

След дадени указания с молба-уточнение заявителят е посочил поотделно размерите и периодите на мораторната лихва, начислена върху всяко от отделните вземания.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1866/28.06.2023г. за претендираната главница, включваща неплатените месечни такси и стойност на предоставени услуги, неплатените вноски за мобилно устройство, мораторни лихви, законни лихви върху описаните главници, както деловодни разноски в размер на 52.97 лв., от които 17.66лв. държавна такса и 35.31лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта за сумата от 120,14 лв. - общ размер неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 26лв.

Изложените от Районен съд Бургас съображениа са, че за вземането за неустойка е обоснована вероятност да е основано на неравноправна, а оттам и нищожна клауза по см. на чл. 143, т. 5 вр. с чл.146, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП. Приел е, че се касае не за такси по договора, а за стандартни месечни абонаментни такси, равняващи се на най-високите месечни абонаменти според плана. Посочил е, че е вероятно претендираната неустойка да се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял.

Изложил е, че те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените 2 месечни абонаметни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не можели да се определят и като съвкупност от най-високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. Затова е счел, че е налице обоснавана вероятност клаузите, въз основа на които се претендира вземането да са неравноправни. В тази връзка е отхвърлил и искането за присъждане на лихва за забава върху неустоечните вземания.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Безспорно е, че длъжникът по делото е физическо лице, което по силата на процесния договор ползва услуга, която не е предназначена за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а съответно заявителят е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в съответствие със задълженията си по чл.7, ал.3 ГПК, въззивният съд е длъжен да извърши проверка за това дали процесната клауза за неустойка не е евентуално неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие /неравнопоставеност/ между правата и задълженията на търговеца или доставчика /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно. Дали клаузата е неравноправна, се преценява към момента на сключването на договора, като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи – чл.145, ал.1 ЗЗП.

При извършената самостоятелна проверка на процесните клаузи за неустойки, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи, които като краен резултат, съвпадат със застъпените от заповедния съд.

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, е видно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя /т.7.1. от договора/, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби и съответно клаузите му не са индивидуално договорени – чл.

146, ал. 2 от ЗЗП. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства "А1 България" ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, 3 когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител имат неравноправен характер и като такива същите се явяват нищожни, без да засягат действителността на договора за мобилни услуги.

По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на услуги и неустойката за дадена отстъпка от цената на устройство, в случаите, когато на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, следва да се посочат и следните самостоятелни основания за отхвърляне на заявлението:

Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване в размер на три стандартни месечни такси и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Едновременното уговаряне на дължимост на неустойка в размер на три стандартни месечни такси, както и неустойка за дадена отстъпка от цената на услугата създава положение, при което в договора за едно и също неизпълнение са предвидени две различни и кумулативно дължими санкции. Налице са различни механизми за обезщетяване на заявителя по договора, с което се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата придобива необосновано висок размер по смисъла на чл.