Решение № 162 от 27.05.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Перник, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500080 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П.Н., чрез пълномощника адв.Й., против решение № 305/08.11.2021 г. по гр.д. № 4600/2020 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че районния съд е недооценил част от събраните гласни доказателства, а друга част от тях е интерпретирал неправилно. Според жалбоподателя, на следващо място, част от твърденията на ответната страна по оспорване на исковете се опровергава от представените от самия ответник доказателства. В заключение в жалбата е застъпено становище, че в хода на първоинстанционното следствие ищцовата страна, сега жалбоподател, е провела пълно и главно доказване на всички правопораждащи за нея факти. Поради така изложеното се моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова с което обективно съединените искове да се уважат така, както са предявени.

Претендират се и разноски за всички инстанции.

От ответника е постъпил отговор на въззивната жалба, като се оспорва същата.

Изразено е становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Формираните от районния съд правни и фактически изводи почиват на точна интерпретация на събраните доказателства и съответствуват на материалния закон. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, като се претендират и разноски.

1

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място, в обжалваното решение районния съд е изяснил подробно и точно правната същност на исковете с основание чл.26, ал.2 предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД. Посочил е, че за разкриване на прикритата сделка при относителната симулация са допустими всички видове доказателства, вкл. гласни такива в какъвто см. е цитирал р. № 239/ 14.04.06 г. по гр.д. 162/05 г. на 2 г.о. на ВКС. В този см. е и решение № 75/24.06.2015 г. по гр.д. 6608/2014 г. на 1 г.о. ВКС. Поради това в тази им част въззивния съд възприема мотивите на обжалваното решение като свои и не се налага тяхното преповтаряне.

Част от приетите за установени факти са безспорни и те са следните:

От представеното удостоверение за наследници е видно, че В.С.С. е починала на *** и оставила за свои наследници ищеца П. Г. Н.- син и ответника В. Н. Г., наследник по право на заместване на баща си Н. Г. Н. - починал на ***

С договор за издръжка и гледане, което да се поеме от В.С.С., обективиран в нот. акт № ** том първи, рег. № ***, дело № 64/ 2000 г. на нот. В.Я. К.С.Д. прехвърлила на Н. Н. собствеността върху дворно неурегулирано място, находящо се в с.*** и представляващо имот пл.№ ***, заедно с построената в северозападната му част масивна двуетажна жилищна сграда близнак със застроена площ от 28 кв.м.

С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт № *** том втори, рег. № ***, дело № 494/ 2002 г. на нот. Р.М. Б.Г. прехвърлила на Н. Н. собствеността върху поземлен имот, представляващ дворно неурегулирано място с площ от 900 кв.м., находящо се в с.*** и представляващо имот пл.№ ***, заедно с построената в югоизточната му част масивна двуетажна жилищна сграда близнак и лятна кухня.

С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт № *** том трети, рег. № ***, дело № 480/ 2011 г. на нот. Р.М. Н. Н. прехвърлила на майка си В.С. собствеността върху гореописаните два поземлени имота, представляващи дворни места, находящи се в с.*** пл.

№ *** и ***, заедно с цялата построената в тях масивна двуетажна жилищна сграда близнак и лятна кухня.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нот. акт № **, том *, рег. № ***, дело № 49/2018 г. на нот. В.Д. с рег. № *** в НК, В.С.С. е прехвърлила на В. Н. Г. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А.К. поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. ***, утвърден със заповед № III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него 2 сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 40 кв.м. и поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. ***, утвърден със заповед № III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сградаюгоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения върху имота за цена от 9000 лв., която прехвърлителката е заявила, че е получила напълно в брой от А.К. преди подписване на договора, като си запазва безвъзмездно вещно право на ползване върху имотите, докато е жива. Посочено е, че данъчната оценка на имотите е 8742,50 лв.

Не се спори за идентичността на описаните по-горе процесни имоти.

Съгласно заключението на СТЕ, пазарната стойност на имотите е както следва: към м.

04.2018 г.- дата на разпоредителната сделка, за имот с пл. № ***- 106 600 лв. и имот с пл.

№** 100 лв., към м. 01.2019 г. - датата на откриване на наследството, за имот с пл. № ***101 900 лв. и имот с пл. № ** 300 лв. и към м. 05.2021 г. - момента на изготвяне на експертизата, за имот с пл. № ***- 135 800 лв. и имот с пл. № 115 100 лв.

Видно от представено нареждане -разписка от 24.04.2018 г.- датата на атакуваната сделка, А. Л. К. е изтеглила сумата от 1000 лв.

Видно от писмо от „БАНКА ДСК“ АД банкова сметка № *** е открита на *** съгласно Правилата за влогове и сметки на физически лица на името на В.С. съгласно удостоверение за наследници със сума 4500,68 лв., представляваща 1/2 част от наследствен дял, полагащ се на Н. Г. Н., като на 14.03.2019 г. средствата са изтеглени от неговия наследник - В.Г.. Останалата 1/2 част от наследствения дял в размер на 4500,68 лв. е броена на наследника П. Г. Н. на 12.02.2019 г. Наследената сума в общ размер от 9001,36 лв. е с произход спестявания, внасяни по срочен влог с вътрешнобанков номер ***, лично от титуляр В.С.С..

Представено е по делото извлечение от банкова сметка на В.С. за сметка ***, от което е видно, че към 27.08.2014 г. наличността е била 7 011,99 лева, а на 17.09.2018 г. е извършен трансфер от друга сметка на В.С. - *** в размер на 4702 лв.

Представено е по делото извлечение от *** за периода от 23.10.2010 г. до 31.01.2019 г. При преглед на движението на сумите по тази сметка не се установява около датата на атакуваната прехвърлителна сделка да е внесена значителна сума по сметката съпоставима с цената посочена в нотариалния акт.

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й., М., Р.Т. и Г.. Настоящият въззивен състав кредитира по различен от районния съд начин данните събрани от тези свидетели и направи различни правни изводи въз основа на тях и останалия доказателствен материал.

На първо място, отчитайки обстоятелствата по чл.172 ГПК, съдът кредитира изцяло показанията на Р.Т. и Г. Г.. Същите са последователни, логично структурирани и вътрешно непротиворечиви, а същевременно издържат и проверката при съпоставката им с останалия 3 доказателствен материал. Свидетелката изнася подробни данни за конкретни заболявания на В.С., за начина й на лечение, за това кой и кога се е грижил за нея през годините, за начина и основанието на прехвърляне на процесните имоти, за отношенията между В.С. и нейните синове и то, по начин, който предполага тези данни да са резултат на личните й възприятия.

Така, тя твърди, че единия от процесните имоти е прехвърлен на Н. Н. от неговата баба чрез нарочно пълномощно, а другия от неговата леля- сестра на майка му В., което се потвърждава от описаните по- горе нот. акт № **том ***, рег. № ***, дело № 64/ 2000 г. и нот. акт № ***том ***, рег. № ***, дело № 494/ 2002 г. Свидетелката разказва и, че в последствие Н. продал на майка си същите тези имоти, което се потвърждава от нот. акт № ***том ***, рег. № ***, дело № 480/ 2011 г., като причина за това действие било обстоятелството, че Н. се забъркал с криминално проявени лица и се притеснявал тези имоти да не му бъдат отнети. Последното се потвърждава пък от свидетеля Л. Й.. В правно релевантната към настоящия случай част от показанията си свидетелката Т. изяснява, че непосредствено след смъртта на Н. Н. отношенията между майката В. и другия й син П. се влошили рязко. Като конкретна причина свидетелката сочи това, че майката обвинявала ищеца за смъртта на брат си и отказа му да се съгласи на ексхумация. Именно в този смисъл са и показанията на Г. Г.. Както се посочи по- горе, съдът отчитайки обстоятелствата по чл.172 ГПК дава вяра изцяло и на показанията на този свидетел. В тази връзка настоящия състав отчете факта, че той е равно отдалечен от страните по делото, тъй като е бил в близки, приятелски отношения и с двамата си братовчеди- П. и Н., като дори е помагал финансово на последния. Поддържал е нормални отношения и с леля си В.. Така, Г. твърди, че на погребението на Н. майката на последния е била силно разстроена и афектирана.

Обвинявала е П. за това, че той не се е погрижил в достатъчна степен за брат си и не е предотвратил тази смърт. Споделила е, че поради този факт ще лиши ищеца от всякакво наследство. При нова среща между двамата, след около четиридесет дни, на панихида, В. отново споделила с Г., че ще лиши сина си П. от наследство, като конкретно посочила, че ще дари процесните имоти на когото и да е друг само не на него. Известно време след това двамата отново се срещнали в магазин в с.*** и С. казала, че е дарила имотите на внука си В., като не е получила пари за това. Периода за който Г. възпроизвежда този разговор е сравнимо близък с датата на процесната продажба- 24.04.2018 г. Неправилно районния съд е съзрял противоречие в показанията на този свидетел изразяващи се в твърдението му, че до смъртта на В. П. и съпругата му се грижили за нея, а в същност тези грижи полагало трето лице за което говори Р.Т.. От внимателния прочит на изложеното от Г. става ясно, че той действително твърди, че П. и съпругата му се грижели за В. между смъртта на Н. и нейната, но веднага конкретизира, че това му е известно във връзка с битов инцидент при който В. си изгорила ръцете и двамата я откарали в ***, където я посещавали и обслужвали. В тази част показанията му напълно съвпадат със съобщеното от Т. за наличие на такъв случай. Все в тази връзка, последната свидетелка изяснява, че към края на 2018 г. състоянието на свекърва й се влошило и тъй като нямало кой друг отношенията им по този повод се подобрили и те двамата с мъжа й са я водили по болници.

В противовес на Т. и Г., показанията на свидетелите Й. и М. са както вътрешно 4 противоречиви, така противоречат и помежду си, и с част от останалия доказателствен материал. Не случайно в съдебния протокол при разпита на първия неколкократно е вписано предупреждение към А.К. да не подсказва на баща си- св. Й.. Така той преразказва, че дъщеря му му казала, че В. нямала пари и заради това искала да продаде на нея процесните имоти, след което пък твърди, че през 2019 г. В. дошла лично в дома му и заявила същото, че пенсията й е малка и иска да има пари за старините си. Като изключиме факта, че С. е починала на ***, процесната сделка е от 24.04.2018 г., дори и свидетеля да греши годината, от данните по делото се установява несъмнено, че В. не е имала нужда от пари, както към последно посочената дата, така и изобщо. Свидетелката Т. изяснява, че свекърва й е живяла изключително скромно /дори аскетично/ и е харчила само до рамките на получаваното от нея трудово възнаграждение и пенсия. Тези факти се потвърждават от обективните данни по наличностите от двете банкови сметки на С., събрани като писмени доказателства. Видно от тях, както за целия период на справката, така конкретно за 2018 г. салдото й е било винаги положително, а след смъртта си оставя наличност от 9 001.36 лв. Логически неиздържано е и, ако действително В. е имала нужда от пари, да продаде имотите си за цена двадесет пъти по- ниска от пазарната им стойност. В тази връзка съдът съобрази и показанията на Г., който при срещите си с нея винаги я е питал дали има нужда от нещо, без тя да е съобщила такава необходимост.