Определение № 204 от 03.12.2021, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. ХАСКОВО, 03.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20215600200689 по описа за 2021 година

Производството е по чл.243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. А.К. от гр.*******против Постановление от 15.11.2021 година на Прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, с което наказателното производство по ДП № 99/2020 година по описа на ОСлО при ОП-Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, е било прекратено.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания акт, както и допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила.

Твърди се от жалбоподателя, че в постановлението на прокурора не са изложени мотиви, а по въпросите, относно които такива били налице, същите били вътрешно противоречиви, нелогични и неверни. Доказателствата по делото не били обсъдени в цялост и в необходимата пълнота, а тези, които били взети предвид, били разгледани едностранчиво и превратно. На следващо място, прокурорът нарушил задължението си да изследва пълно и всестранно всички обстоятелства по делото, което довело да неустановяване на извършеното престъпление и неговия автор. Разпитите на свидетелите били проведени формално и незадълбочено, а липсата на конкретни въпроси предизвикало неизясняване на значимите за предмета факти. Необосноваността на прокурорския акт се състояла в излагане на изводи, противоречащи на установените фактически положения и на събраната доказателствена информация. Така неправилно не било отчетено, че предписването на антибиотици следвало да стане след установяване на причинителя на бактериалната инфекция и извършването на други медицински изследвания за поставянето на правилна диагноза, респ. провеждането на адекватно лечение. Този въпрос според въззивника останал извън вниманието и на медицинската експертиза, а той бил съществен за изясняването на релевантните към предмета факти. Експертите не коментирали и предписаното лечение на установените „афти“ в устната кухина на болната, като не посочили дали и в този случай е било нужно предварително и предхождащо терапията изследване. В тази връзка неправилно 1 направените от пострадалия искания при извършеното предявяване на материалите от делото не били уважени, още повече че били изразени основателни съмнения в обосноваността на крайния експертен извод, според който отсъствала причинно-следствена връзка между предприетите/непредприети медицински дейности и настъпилата смърт.

Неправилно, според въззивника, прокурорът не коментирал и не взел предвид заключението на Дирекция „Медицински надзор“ към Министерството на здравеопазването, чиято проверка категорично била установила, че проведеното лечение е неадекватно и непълно, както и проведено в нарушение на утвърдения медицински стандарт за лечение на онкологични заболявания. Нелогични и несъответни на доказателствата били и изводите на прокурора относно възможността за прием на болната в онкологично отделение, както и необходимостта от прием в отделението

„Палеативни грижи“, като описаното несъответствие на условията в това отделение със съществуващите изисквания сочело и на друг, различен от изследвания по делото, престъпен състав. Крайния извод на прокурора, че спрямо болната е било предприето адекватно и навременно лечение бил произволен и непочиващ на доказателствата по делото, които сочели, че в последните дни от живота си болната била оставена без какъвто и да е медицински надзор и грижи и независимо че се нуждаела от такива, било категорично отказано провеждането на болнично лечение, дори след като била търсена и оказана спешна медицинска помощ. Именно в тази връзка изводът на прокурора, че фаталният изход е бил неизбежен, се явявал необоснован, защото не бил базиран на ясен и еднозначен отговор на въпроса дали при предприета хоспитализация смъртта би настъпила именно в този момент. Отделно от това доказателствата по делото несъмнено установявали допуснати в хода на лечението пропуски и нарушения на медицинските стандарти и добра практика, поради което заключението, че такива нарушения липсвали било невярно, а освен това дължащо се на неточен доказателствен анализ. Искането на жалбоподателя е за отмяна на атакувания прокурорски акт и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Писмени възражения против жалбата не са постъпили.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 99/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково и изложените в атакуваното постановление съображения, както и във връзка с доводите в жалбата, намира за установено следното:

Атакуваният акт на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково е постановен на 15.11.2021 г. Той е съобщен на жалбоподателя на 18.11.2021 г., а жалбата против него е постъпила в указания и визиран в закона 7-дневен срок. Тя изхожда от легитимирано лице – един от пострадалите, поради което е допустима, а разглеждането й по същество установява следното:

Наказателното производство по делото е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 12.05.2019 г. в гр.Хасково е била причинена смъртта на М.Г. Д., б.ж. на гр.******, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга 2 правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.123 ал.1 от НК. Проведената по досъдебното производство доказателствена дейност включва разпит на свидетели, приобщаване на писмени доказателствени средства /отговори на отправени запитвания, документи, удостоверяващи статут и правоотношения/, както и изготвяне на съдебно-медицински експертизи – първоначална, с участието на трима експерти и допълнителна, изготвена от петима такива.

Формираният и изводим от установените факти предмет на доказване е предполагал отговор на въпроса – при лечението на М. Д. допуснати ли са били нарушения на утвърдените правила, медицински стандарти и добри практики и ако такива нарушения са налице, причинили ли са те настъпилата на 12.05.2019 година смърт на болната. На първо място следва да се отбележи, че характерът и съдържанието на проведеното разследване илюстрира неговата насоченост именно към отговор на този въпрос, поради което поддържаната в жалбата тотална неизясненост на релевантните към предмета обстоятелства, както и допусната едностранчивост на разследването, не могат да бъдат споделени, както не могат да се споделят и твърденията за повърхностен и формален разпит на конституираните като свидетели лица. Напротив, вижда се от съставените по делото протоколи, удостоверяващи резултатите от прилагането на способа „разпит“, че отправените към свидетелите въпроси са били не само конкретни и ясно формулирани, но и така изчерпателни, хронологично подредени и документирани, че не поставят каквито и да е съмнения както относно действителното съдържание на направените изявления, така и относно тяхната обвързаност със значимите за делото факти. Поддържаният от жалбоподателя довод за проявен формализъм при поставянето на въпросите е също несъстоятелен, доколкото протоколираното сочи изложение относно пълния обем на проведените медицински дейности от лицата, на които е било възложено тяхното изпълнение, а от друга страна – доказателственият способ е обхванал пълния кръг от лица, които съгласно писмените материали са имали отношение към отделните етапи на медикодиагностичната и лечебна работа. Изисканата и приложена по делото медицинска документация – епикризи, рецептурна книжка, резултати от проведени изследвания, медицински рецепти, амбулаторни листи, Онкологично досие, Протокол за клинична онкологична комисия по химиотерапия № 236/19.04.2019 г., Решение на Обща клинична онкологична комисия № 291/10.04.2019 г., направление за хоспитализация от 10.04.2019 г., Книга за приети болни, Устройствен правилник за дейността и вътрешния ред на „Специализираната болница за активно лечение по онкология-Хасково ЕООД“, гр.Хасково и Констативен протокол за извършена проверка от ИА “Медицински надзор“ към МЗ, също изпълва цялостното съдържание на писмено обективираните медицински дейности по повод лечението на Д. и относимите към доказването организационни правила, а също и резултати от извършени проверки. Съвсем отделен е въпросът дали тази документация е била цялостно анализирана и правилно интерпретирана, както от прокурора, така и от назначените по делото съдебно-медицински експертизи, доколкото последните са изготвени именно въз основа на тази документация и от части върху съдържанието на изготвените протоколи за разпит.

Както вече се посочи, те експертизите са две – първоначална,

3 възложена на трима експерти, и допълнителна – работила в разширен състав и върху допълнени към първоначално зададените въпроси. На практика новите въпроси, поставени към втората експертиза, назначена по повод изразеното от пострадалия съмнение в обективността на първоначалното изследване и формулираното от него становище за необоснованост, само са конкретизирали и детайлизирали предмета на експертното проучване без на практика да разширяват неговия обем. И това е така, защото научните отговори на тези въпроси безспорно е следвало да бъдат обект на коментар в заключението на тримата експерти, доколкото още на това първо по ред експертно изследване са били възложени разбор и оценка не само на диагностично-лечебния алгоритъм на медицинската дейност по стандарта „Медицинска онкологоия“, а обсъждане на това дали са били спазени всички утвърдени правила и добри практики за лечение при конкретно установеното здравословно състояние на болната в периода 10.04.2019-12.05.2019 година. Такъв коментар обаче в заключението на тримата експерти не е бил предоставен. Всъщност обемното в описателната си част и твърде общо и пестеливо в аналитичната си част заключение на тройната експертиза е следвало да наложи обсъждане на необходимостта от назначаването на повторна, а не на допълнителна експертиза, още повече че именно отправените от пострадалия възражения за необоснованост са предизвикали търсене на по-задълбочено научно мнение. При предприетия от прокурора подход – назначаване на допълнителна експертиза с участието на тримата първоначални експерти и включване на лекар със специалност „Уши, нос, гърло“ и втори съдебен лекар, при което съставът е останал отново с един специалист в областта на онкологията, заключението на втората експертиза логично е потвърдила изводите на първата, като единственият й принос към изясняването на предмета на разследването се състои в обсъждане на извършеното от д-р С. Б. посещение на болната в дома й /съгласно показанията му на 08.05.2019 г./, при което били констатирани болестни процеси в устната кухина /лезии/ с микотичен според експертните изводи произход и правилно приложена локална терапия. Липсата на съществени различия в двете заключения по останалите зададени въпроси налага обобщеното им обсъждане, а то установява следното: След изложение в съобразителната към доклада част на приобщената по делото медицинска документация и показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели е направен окончателният извод, че нарушения и пропуски в проведената медицинска дейност не се установяват, защото: Съобщените от болната оплаквания – кашлица, лесна умора, отпадналост, загуба на тегло, предизвикали своевременно проведена рентгенова и инвазивна диагностика за потвърждаване на диагнозата „карцином на десния бял дроб“, а след хистологично изследване и типизация на раковия процес пациентката била насочена за диспансеризация и последващо лечение в „СБАЛО“, гр.Хасково; Още в същия ден – 10.04.2019 г., в посочената болница били извършени преглед и изследвания на пациентката /не се сочи точно какви/ и отново в този ден тя била представена пред Обща клинична онкологична комисия и комисия по химиотерапия. Процедурата по прием, диспансеризация, преглед, изследване и диагностициране, съгласно заключението, била спазена и проведена съобразно алгоритмите на медицинската дейност и стандарти по онкология. Проведените изследвания, сочат експертите, показвали, че се касае за авансирал 4 в своето развитие белодробен карцином, при който локално лечение не било възможно – следвало да се приложи системен лечебен подход. Той изисквал генетично изследване, каквото било назначено, а веднага след получаването на резултата от него /на 19.04.2019 г./ пациентката била представена пред Комисия по химиотерапия /Протокол № 236/19.04.2019 г-./, която определила дата за явяване в болницата на 24.04.2019 г. Според експертите М.Д. била редовно преглеждана от онколог, който назначил обезболяващо и антибиотично лечение. Така алгоритъмът за диагностика и лечение бил спазен. Експертите продължават констатациите си с проведени преглед и изследване за започване на химиотерапия, при които било установено влошаване на здравословното състояние на болната с „наличие на клинични и параклинични данни за прогресия на заболяването и придружаващ възпалителен процес“, което било противопоказание за извършване на химиотерапия. Обобщено е, че и тези дейности са извършени адекватно. Конкретизирано е също, че при пациента не са били установени показания за хоспитализация по друга диагноза, различна от онкологичната, „за която били предприети дейности за стабилизиране на състоянието“. Хоспитализация за палеативни грижи също не са налагала, тъй като такава се прилагала при пациенти с трайни противопоказания за химиотерапевтично лечение, а за М.Д. такова било запланувано.