Определение № 495 от 05.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Ловеч, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500252 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 762/24.03.2024г., пост.по ч.гр.д. №335/2024г. по описа на РС-Ловеч.

Обжалва го в частта,с която заявлението е отхвърлено частично за претендирана главница от 7131.09лв., 2875.03лв.-договорна лихва за периода от 15.08.2023г. до 30.01.2024г. и 270.92лв.обезщетение за забава за периода от 15.08.2023г. до 13.02.2024г. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Допълва,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс 20735.48лв. включва и предоставената сума като кредит в размер на 15000лв. и паричната сума от общо 5735.48лв.,предоставена за заплащане на застрахователната премия по избраните от кредитополучателя застраховки,съгласно предварителното му изявление в чл.13 от ЗаявлениетоДекларация за установяване на договорни отношения. В последното длъжникът изрично е заявил съгласието си да сключи застраховка. С оглед на това средствата за застраховка са преведени от кредитора към сметката на застрахователя,за което длъжникът е заявил изричното си съгласие (чл.7.2). Твърди,че процесната застраховка не е задължително условие за сключване на кредита,а е изцяло по преценка на клиента.Позовава се на чл.9 от ЗЗД и свободата на договаряне.С оглед на тази характеристика на застраховката счита,че като договорен ангажимент не попада в категорията на „разход“,който съгласно §1 от ДР на ЗЗП се включва в изчислението на годишния процент на разходите(ГПР), т.к.не е задължително условие за сключване на договора. В този смисъл е регламентиран този ангажимент и в чл.19 от договора за кредит. Затова и след изричното съгласие на кредитополучателя да сключи тази застраховка, сумата за застрахователната премия следва да се включи в общия размер на стойността на отпуснатия кредит,който следва да възстанови.

Възразява,че застрахователните клаузи са двустранно подписани и няма пороци при формиране на 1 волята на страните,които да я опорочават и да водят до липса на съгласие за сключването му.Договорът е сключен в писмена форма,в ясен и разбираем шрифт.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 03.04.2024г., а жалбата е подадена на 10.04.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№105/2024г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 23.02.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№335/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Д. Т. Д. от

Ловеч, за следните вземания главница от

20

277.37лв., договорно възнаграждение(възнаградителна лихва)- 2875.03лв. за периода от 15.08.2023г.до 30.01.2024г., обезщетение за забава от 270.92лв. за периода от 15.08.2023г. до 13.02.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №7053446447 от 12.05.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № 7053446447 от 12.05.2023г.,Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ЕАД,Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми,Заявление за рефинансиране на задължение,Сертификат за сключена застраховка № 170534464472023,Общи условия за ползване на застраховки,Заявление –декларация за установяване на договорни отношения,касов бон, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 485/23.02.2024г. РС-Ловеч е оставил заявлението без движение,с указания да се допълни обстоятелствената част,като се посочи каква част от сумата представлява вземане за главница и каква за предоставена услуга,как е формирано вземането за възнаградителна лихва-върху вземането за главници и/или и върху това за допълнителни услуги, как е формиран размерът на обезщетението за забава, при определяне на годишния процент на разходите взети ли са в предвид разходите за допълнителни услуги,предложено ли е изпълнение и ако е-кои вземания са погасени със сумата.

Своевременно заявителят е уточнил,че от общо претендираната сума 20 735.48лв., 15 000лв.е предоставената като кредит, 5735.48лв.е сумата,предоставена в кредит за заплащане на задължението на кредитополучателя за застрахователна премия по двата вида застраховки,която е приел да сключи. Уточнил е,че е платена сумата 1852.72лв.,с която е погасена главница- 458.11лв., договорна лихва 1394.56лв. и наказателна лихва – 1.05лв.-т.е.вноските за периода от м.юни, юли и 2 август на 2023г.Така остатъкът от главницата е 14 668.60лв., 5 608,77лв. непогасената част от двете застраховки, от договорната лихва – 2079.79лв. е върху предоставената сума,а остатъка до претендираната (2875.03лв.) е за застраховките, от обезщетението за забава-195.98лв.е върху предоставената сума,а остатъка до претендиранта (270.92лв.) е за застраховките.

С обжалваното Разпореждане №762/24.03.2024г. РС-Ловеч е приел ,че клаузата за застраховки представлява допълнителни услуги,които е следвало да се включат при изчисление на общите разходи по кредита,съотв.в ГПР. Изключването им от този договорен ангажимент е довело до неправилно посочване на общите разходи в процентно съотношение,с което е нарушено правото на потребителя да бъде информиран за условията и стойността на договора за кредит,съотв.на нарушени правата му. С неправилното посочване на ГПР се нарушава изискването на чл.11,т.1 от ЗПК,което влече недействителност на договора. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и е присъдил само чистата стойност на кредита,без лихва и други разходи,вкл.и тези за допълнителни услуги.Присъдил е остатъка от главницата,след приспадане на направеното погасяване,а именно главница от 13 146.28лв., ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на заявлението 23.02.2024г.до окончателното изплащане, като е отхвърлил за остатъка от общо претендираната главница, за договорната лихва и обезщетението за забава.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. При формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователните премии и върху този размер 3 е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПКкакво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му. При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална

От значение е също, че от представените документи не става ясно за какво са сключени двете застраховки- озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с конкретния потребител.

По изложените съображения ОС-Ловеч споделя извода на първоинстанционният съд и намира,че обжалваното Разпореждане №762/24.03.2024г., пост.по ч.гр.д.№335/2024г.на РС-Ловеч, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 762/24.03.2024г., пост.по ч.гр.д. №335/2024г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Д.,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу Д. Д. Т. от гр.Ловеч,ул.“***“№29, ет.2, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №7053446447 от 12.05.2023г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.