Определение № 522 от 12.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Перник, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500371 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД („АКПЗ“ АД), ЕИК:

207172780. със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1527. ул.

„Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Т.П.-Д., срещу определение № 1306 от 25.04.2023 г., постановено от Районен съд - Перник по ч.гр.д. 1444/2023 година, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 ГПК подадено от „АКПЗ“ АД.

В жалбата се излагат доводи и се поддържа, че обжалвания първоинстанционен акт е неправилен, поради следното:

Поддържа се, че предоставянето на договор за цесия и Приложение 1 към него не са относими в заповедното производство. В разпоредбата на чл.410. ал. 3 от ГПК законодателят изрично бил посочил кои документи са необходими да се прилагат със заявлението, а именно: договор за потребителски кредит, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Доказването на факта на прехвърляне на вземането, факта на уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането не следва да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на исково производство, доколкото целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е спорно. Също така, идеята на законодателя с въвеждането на ал. 3 на чл. 410 от ГПК се изразявала в това заповедния съд да извърши и проверка на договорите за потребителски кредит за наличието на неравноправни клаузи. Всички останали факти 1

/прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесия, уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, размерът на дължимите суми/ щели да подлежат на доказване в хода на иницииран исков процес, който ще се развие в случай на постъпило възражение от страна на длъжника срещу заповедта за изпълнение.

Пернишки окръжен съд, след като обсъди съображенията и доводите в частната жалба съобрази данните по първоинстанционното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като на осн. чл.410, ал.2 от ГПК, същото е съдържало искане за издаване на изпълнителен лист, поради което е следвало да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК.

Ето защо районният съд е оставял производството по делото два пъти „без движение“, като е предоставял тридневен срок на заявителя да депозира Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, и Приложение № 1 от 01.08.2022 г. към него. В указания срок заявителят не е изпълнил указанията на съда, депозирал е молба, с която повторно е отказал да представи посочения договор.

Районният съдия е приел, че за да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на заявител, който твърди, че е придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия, същият следва да обоснове и установи качеството си на заявител и съдът да се увери, че е титуляр на вземането.

Приел е, че по силата на чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и че цесионният договор е вид изменение на сключения договор с кредитополучателя, поради което следвало също да се приложи, за да легитимира активно заявителя, като титуляр на вземането в производството по реда на чл. 410 от ГПК.

Тъй като същото не било сторено от заявителя, районният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК.

В настоящия случай въззивният съд приема, че позоваването от страна на заявителя на довода , че заповедното производство е едностранно и това изключвало възможността съдът да изследва въпросите за прехвърлянето на материалното право посредством договор за цесия е неоснователно.

Въпреки дадената му възможност от районния съд, заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят а к т и в н а т а м у легитимация и изискуемостта на вземането, защото посредством представените доказателства - договор за потребителски кредит се установява, че длъжникът е сключил облигационната връзка с лице, 2 различно от заявителя и в не изпълнение на разпоредбата на чл.410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от договор, сключен с потребител, съдът е имал право да изиска от заявителя да представи договора, заедно с всички негови изменения и приложения, каквото представлява извършеното прехвърляне на вземането (цесията) между първоначалния и новия кредитор.

Поради неизпълнение на дадените указания, първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваният първоинстанционен акт потвърден, като правилен и законосъобразен.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1306 от 25.04.2023 г., постановено от Районен съд - Перник по ч.гр.д. 1444/2023 година, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 ГПК, подадено от „АКПЗ“ АД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3