Определение № 36958 от 09.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36958 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110128512 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 28512/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Е. И. за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира следното:

От извършена справка НБД „Население“ се установява, че ответника с постоянен адрес в гр. ..............

Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.

В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) 1 е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото, телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК, настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл.

113 ГПК, превалира правилото на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребитеслки спор, какъвто е настоящият случай, доколкото се ищецът претендира суми по Договор за потребителски кредит. Този извод се обуславя и от граматическо и историческото тълкуване на правната норма, тъй като в преходната редакция на чл. 113 ГПК беше предвидено, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тоест, изборът е бил на самия потребител, доколкото е употребен изразът „може“, това е достатъчно за да се направи извод за факултативност, която е била предоставена на презумптивно по-слабата икономически страна в спора. Обратно при действащата разпоредба на чл. 113 ГПК, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. При тълкуването на разпоредбата, съобразно посочени по-горе способи за тълкуване, съдът достига до извод, че в случая не е оставена никаква възможност за избора на ищеца, дали да предяви иска срещу потребителя съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК или съобразно местната подсъдност в правилото на чл. 113 ГПК. Извод в противна насока, не може да се изведе и от мотивите на законодателя в ЗИД ГПК и обсъждането към него, където ясно е посочено, че „С промяната относно исковете на и срещу потребител се предлага задължителна подсъдност по… адрес на потребителя, което ще осигури лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект и ще спомогне за ефективна защита на правата на потребителя.“ – в този смисъл Мотиви към Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС) и Стенограма/20.06.2018 г. от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС).

В случая се касае за потребителски спор и ответника по делото има качеството на потребител, за когото е предвидена особена защита в специалния нормативен акт – ЗЗП, като същият се ползва от същата във връзка с отношенията си ищеца в нормативната уредба по ЗЕ. Тези обстоятелства изключват определянето на делото като търговско, независимо дали предмет на спора е относителна или абсолютна търговска сделка. В този смисъл Определение № 263 от 09.04.2012 г. по ч. гр. д. № 193/2013 г., III г.о., и Определение № 75 от 18.04.2006 г. по ч. т. д. № 50/2006 г., I т.о., ВКС.

Следователно делото не е местно подсъдно на Софийският районен съд, поради което трябва да бъде прекратено и изпратено по местна подсъдност на Районен съд – гр. Русе.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 28512/2026 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав.

2

ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК, по местна подсъдност на Районен съд – гр. Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3