Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1073 от 23.02.2016, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
64/2016
Подписан
23.02.2016

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.97 · Граждански процесуален кодекс
  • § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79 ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 11 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11 ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 ал.11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 18 и сл. · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45в · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45в ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Публикувай

Решение № 2890

Номер

2890

Година

1.7.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.02

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Владимир Ковачев

Димитър Беровски

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20151200500212 по описа за

2015 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 68/15.01.2015г., постановено по гр.д. №229/2014г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба от Община С., представлявана от Кмета А. М. Т..

С въззивната жалба са навадени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по възражението на Община С. за недопустимост на предявения иск, като така е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се решението на РС Сандански и в частта му, в която съдът е признал правото на собственост на С...- „Л...” по давност, по отношение на имотите с идентификатор № *, с площ от 3 601кв.м. и имот с идентификатор № *, с площ от 4 280 кв.м., като се твърди, че в тази част съдът се е произнесъл свръх петитум, като е признал права по- големи от тези които са му поискани, поради което решението в тази му част е недопустимо. Направено е с въззивната жалба и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като с доклада си по чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът е указал на Община С., че върху тази страна в процеса е процесуалната тежест да докаже, че спорните имоти са земеделски земи. По реда на чл. 146 ал.2 от ГПК, съдът е указал на ответната община, че за това обстоятелство са посочени доказателства по делото. С решението си обаче съдът приема че не е доказано обстоятелството, че имотите са били отнети, като на това основание иска е бил уважен, а правото на собственост на Община С. върху имотите е било отречено. Оспорват се от представителят на общината жалбоподател като неправилни, правните изводи на първоинстанцинния съд, при оценката му на събраните доказателства, като е изведен и довод за необоснованост на обжалваното решение. Така в мотивите си към обжалваното решение, съдът е приел че спорните имоти попадат в имоти с номера * и * по картата на възстановената собственост/КВС/, като на практика е признато от съда че тези земи са земеделски по своя характер. Въпреки това обаче, при изводите си по същество, съдът е счел, че те не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не са изваждани от патримониума на Н... „С...”. Твърди се във въззивната жалба, че тези изводи на съда са неверни, тъй като касаят друг имот в регулацията на [населено място], който не е предмет на настоящото дело. На тази база по- късно съдът се е позовал за да приеме, че по отношение на процесните имоти не са били пречки и забрани да бъдат придобивани по давност за процесния период. В подкрепа на тезата на жалбоподателя- Община С., че процесните имоти са земеделски и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в жалбата се извеждат доводи, че от представените по делото решения- Решение № 286/05.12.2007г. по гр.д. № 351/2006г. по описа на РС Сандански и Решение № 655/04.01.2010г. на І г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1658/2009г., предявения иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ е отхвърлен като неоснователен, а не е прекратен от съда като недопустим, като разглеждането на това дело е индикция, че процесните имоти по настоящото дело са земеделски земи, като по този въпрос има произнесено съдебно решение и е налице сила на пресъдено нещо. Във въззивната жалба се сочи, че с Протоколно решение № 9/25.07.2008г. и одобряващата го Заповед № РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” [населено място], са определени земеделските земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Не е взето в този смисъл предвид и Удостоверение с изх. № 4/11.01.1993г. на Председателят на О.- С., според което в района на „Л...”, стрелбището и тенис кортовете, до тях има земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Основното оплакване във въззивната жалба за това че е необоснован от събраните доказателства извода на съда, че въззиваемото С...- „Л...”, е придобило собствеността върху спорните имоти по давност и на основание чл. 79 ал.1 от ЗС, след като от разпита на свидетелите по делото не се установи сдружението да е осъществявало фактически власт върху спорните имоти, още повече с намерение да ги свои. Ето защо имотите не е могло да бъдат придобити по давност. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, ако счете че същото е недопустимо, да обезсили обжалваното Решение № 68/15.01.2015г., постановено по гр.д. №229/2014г. по описа на РС Сандански, алтернативно се поддържа искане на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. И. А. С., пълномощник и процесуален представител на С...- „Л...”, с който се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба. Възразява се срещу доводите изведени с въззивната жалба, за недопустимост на предявения иск, тъй като предявяването на иск за защита на права пред гражданския съд, не може да бъде отказано или поставено в зависимост от административна процедура. Сочи се в отговора като допълнителен аргумент в тази посока последното изречение на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ, където е посочено, че административния ред за изключване на имотите от протокола по чл. 45в ал. 9, не се прилага при влязло в сила съдебно решение. С писмения отговор са изложени доводи, че както се установява от събраните по делото доказателства, спорните по делото имоти никога на се били земеделска земя и не са били предназначени за земеделско ползване. До средата на 90-те години същите са ползвани като стрелбище. Следователно като такива същите не могат да се реституират по реда на ЗСПЗЗ. В заключение с писмения отговор се иска от съда да остави въззивната жалба без уважение, като се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание по делото, процесуалният пълномощник на Община С.- юристконсулт П., поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията и оплакванията изложени в нея, като моли съда да обезсили обжалваното съдебно решение като процесуално недопустимо или да го отмени като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли съда да присъди на общината жалбоподател, направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, като на основание чл. 78 ал.5 от ГПК е направено от юристконсулт П., възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за упълномощаването по делото на адв. И. С..

Адвокат С., като пълномощник на С...- „Л...”, поддържа отговора на възивната жалба и моли въззивния съд да остави жалбата на Община С. без уважение, като неоснователна.

В писмено становище по делото главният юристконсулт на Община С. и процесуален представител по делото- И. П., поддържа оплакването че обжалваното решение е недопустимо, като предявено по недопустим иск. Излагат се съображения, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е установен специален административен ред, по който се определят имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ и недопустимо спор за собственост за тези земи да се пререшава пообщия исков ред. Съгласно чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение, по искане на Министъра на земеделието и храните или на заинтересованите лица, отправено в срок от 1 година от откриването на новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по- късно от 2 години от влизането в сила на Протокола по ал. 7, Директорът на областна дирекция „Земеделие” издава заповед за свикване на комисия по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, за преразглеждане на приетото протоколно решение за определяне на земята по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Сочи се още в писменото становище на юристконсулт П., че от събраните доказателства безспорно се установява, че се касае за земеделски земи, които не са заявявани за реституиране в предвидените в закона срокове за това, поради което са записани като общински. Така Община С. се явява собственик на тези земи, след изпълнение на изискуемата по закон процедура по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и положителното решение на комисията, назначена от Директора на областна дирекция „земеделие”. Поддържат се правни съображения, че е предвиден специален ред по ЗСПЗЗ за възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, който изключва възможността за заявяване на правото по реда на общото исково производство. Така с писменото становище отново се акцентира върху оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изведено с въззивната жалба, доколкото с обжалваното въззивно решение, е и в хода на процеса преди това, съдът не е обсъдил доводите по своевременно направеното от ответната страна/ Община С./, още с отговора на исковата молба доводи за недопустимост на предявения установителен иск за правото на собтвеност на процесните земеделски имоти.

С писменото си становище, процесуалният пълномощник на общината жалбоподател, поддържа оплакването и за допуснато от първоинстнационния съд друго съществено процесуално нарушение. Така са доклада си по делото, на основание чл. 146 ал.1 т. 5 от ГПК, съдът е възложил в тежест на Община С. да докаже, че процесните имоти са земеделски по своя характер, като по реда на чл. 146 ал.2 от ГПК по- късно в доклада си, решаващият съд в [населено място] е указал на въззивника- Община С., че сочи доказателства за твърдените с отговор на исковата молба като ответник правнорелевантни факти. Въпреки това, с мотивите към решението си, при решението си да уважи предявения иск като основателен, първоинстанционният съд е приел за недоказан факта, че имотите са били отнети. Така възразява се от жалбоподателят с жалбата пред настоящата въззивна инстанция, че от една страна съдът не е указал на ответника че не сочи доказателства за твърдението от него факти, а при решението си по същество е уважил предявения иск, тъй като е счел именно тези правнорелевантни факти за недоказани.

За да подкрепи извода си за необоснованост на обжалваното съдебно решение, юристконсулт П. излага в писмената си защита по делото правни съображения, че от доказателствата по делото се установява, че спорните по делото имоти са земеделска земя. Твърди се, че първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, погрешно е приел за установено и доказано, че процесните имоти не подлежат на възстановяване, тъй като не са излизали от партримониума на Н... „С...”. Този извод е направен при обсъждане на доказателства, които косаят друг спорен имот между страните по делото, който е предмет на разглеждане и на друго висящо между същите страни гражданско дело. Обсъжданите от съда в [населено място] писмени доказателства, касаят друг имот- дворно място- парк, ведно с построена в него сграда.