Решение № 5405 от 26.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41989/2023
- Вид
- Решение № 5405
- Подписан
- 26.03.2024
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 348 и сл. · Търговски закон
- чл. 349, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5405 гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110141989 по описа за 2023 година
1.
Производството
Производството е по реда на чл. 422 във връзка с 415, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
1.1
Страни
Ищец е „Б-Т“ АД, с ЕИК: *** и със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул.
„Петър Раков" № 39, представлявано от АЖИ в качеството му на изпълнителен директор,
Чрез процесуалния му представител адв. М. Р. Д., САК.
Ответник е „Е-Н“ ООД с ЕИК: *** и със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Изток, ул. „Атанас Далчев“ № 10, вх. Б, ап. 25, представлявано от ЕНР в качеството ѝ на управител,
Чрез процесуалния му представител адв. В. С. Николов, САК.
1.2
Развитие на производството
Производството е образувано е по искова молба вх. № 214104/27.07.2023 г., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 6 125,90 лв., представляващо главница за закупени, но незаплатени продукти Huvasept.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.02.2023 г. до окончателното ѝ заплащане. Направено е искане за разноски.
1
Осъществена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, като е постъпил отговор на искова молба с вх. № 5421/08.01.2024 г.
С Определение № 4032 от 25.01.2024 г. по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК Съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси и е допуснал събирането на доказателства въз основа на направените от страните доказателствени искания. Със същия акт Съдът е изготвил доклад по делото на основание чл. 146 ГПК. Докладът е обявен за окончателен с Протоколно определение от 06.03.2024 г. след изслушване на страните.
В хода на производството е проведено едно открито съдебно заседание на 06.03.2024 г., в което страните бяха представлявани от надлежно упълномощените им процесуални представители. Беше изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза В. С. С..
2.
2.1
Твърдения и искания на страните
Претенция на Ищеца
Ищецът твърди, че в края на 2020 г. е стартирал търговски отношения с „Еко България“ ЕООД с цел продажба на дезинфектанти в бензиностанциите на дружеството. За да бъде осъществено разпространението на дезинфектантите в мрежата на дружеството е било необходимо да се използват услугите на посредник, с който „Еко България“ ЕООД има договорни отношения. В тази връзка по препоръка на „Еко България“ ЕООД в началото на 2021 г. ищецът е започнал работа с ответното дружеството, свързана с продажба на дезинфектанти. Посочва се, че между дружествата била установена практиката след всяка извършена от ищеца доставка, дезинфектантите да бъдат доставяни от ответника във веригата бензиностанции на „Еко България“ ЕООД и след заплащане на цената на продуктите от „Еко България“ ЕООД към ответника, той да извърши плащане към ищеца. Сочи се, че част от дължимите суми не са заплатени от ответната страна, както следва:
540 бр. HUVESEPT 100ml 1KH38089490 за обща цена в размер на 1 432,08 лв., за което е издадена фактура № 0000081128 от 10.11.2021 г. с падеж 10.12.2021 г.;
180 бр. HUVESEPT 100ml 1KH38089490 за обща цена в размер на 477,36 лв., за което е издадена фактура № 0000081436 от 25.11.2021 г. с падеж 25.12.2021 г.;
2 400 бр. HUVESEPT 100ml 1KH38089490 за обща цена в размер на 6 364,80 лв., за което е издадена фактура № 0000081572 от 02.12.2021 г. с падеж 01.01.2022 г., като вземането е частично погасено съгласно кредитно известие № 0000084149 от 14.04.2022 г. и е останала неплатена сумата от 2 736, 86 лв.
130 бр. HUVESEPT 1000ml и 90 бр. HUVESEPT 500ml за обща цена в размер на 1 558, 80 лв., за което е издадена фактура № 0000081900 от 16.12.202 г. с падеж 15.01.2022 г., като вземането е частично погасено съгласно кредитно известие № 0000084150 от 14.04.2022 г. и е останала неплатена сумата от 1 479, 60 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника съществуването на вземане в размер на 6 125, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Претендират се разноски.
2.2
Искания на Ответника
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът оспорва иска. Твърди, че е налице производство по търговски спор по смисъла на глава тридесет и втора от ГПК. Навежда доводи, че дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря по иска, като посочва, че страните по договора са ищецът и „Еко България“ ЕООД, а ответникът има качеството на комисионер, поради което договорът не поражда действие спрямо него и той не разполага с пасивна легитимация.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
3.
Обстоятелства, установени в хода на съдебното дирене
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщените към настоящото дело съдебни книжа по ч. гр. д. № 9668/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53-и състав се установява, че на 23.02.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. След извършена проверка на подаденото заявление и представените с него писмени доказателства на основание чл. 411, ал. 3 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 11023 от 19.04.2023 г. В законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение на указания на съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил настоящия установителен иск относно вземането.
В Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията като предмет на дейност на ищеца е посочен „производство търговия с ветеринарно-медицински продукти, препарати за селско стопанско и лекарствени средства за хуманната медицина, както и търговия и услуги – хотелиерство, ресторантьорство, туристическа и агентска дейност в страната и чужбина, отдаване под наем, транспортна дейност и всяка друга дейност незабранена от закона.“
По отношение на ответника фигурира „покупко-продажба на стоки или други вещи с цел да ги продаде в първоначален, преработен или обработен вид, производство на стоки с цел продажба, транспортна дейност, спедиторска дейност, вътрешна и външнотърговска дейност, комисионна дейност, търговско представителство и посредничество, както и всяка друга търговска дейност, незабранена от закон“.
От събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че ищецът е издал четири броя фактури в полза на ответника със следното съдържание:
Фактура № 81128/10.11.2021 г. на стойност 1 432, 08 лв. за 540 броя HUVESEPT 100ml 1KH38089490 с падеж 10.12.2021 г.;
Фактура № 81436/25.11.2021 г. на стойност 477, 36 лв. за 180 броя HUVESEPT 100ml 1KH38089490 с падеж 25.12.2021 г.;
Фактура № 81572/02.12.2021 г. на стойност 6 364,80 лв. за 2 400 броя HUVESEPT 100ml 1KH38089490 с падеж 01.01.2022г.
Фактура № 81900/16.12.2021 г. на стойност 1 558, 80 лв. за 130 броя HUVESEPT 1000ml и 90 бр. HUVESEPT 50ml с падеж 15.01.2022 г.
3
По отношение на Ф. № 81128/10.11.2021 г., Ф. № 81572/02.12.2021 г. и Ф. № 81900/16.12.2021 г. са издадени експедиционни листове за вътрешен пазар съответно № 2970/10.11.2021 г., № 3162/02.12.2021 г. и № 3298/16.12.2021 г., служещи като доказателство за получаване на стоката от ответника.
Представени са два броя кредитни известия, от които е видно, че:
Вземане по Фактура № 81572/02.12.2021 г. на стойност 6 364,80 лв. е частично погасено в размер на 3 627, 94 лв., съгласно Кредитно известие № 84149/14.02.2022 г.
Вземане по Фактура № 81900/16.12.2021 г. на стойност 1 558, 80 лв. е частично погасено в размер на 79, 20 лв., съгласно Кредитно известие № 84150/14.02.2022 г.
От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че и двете страни по делото са водили редовно счетоводните си записвания съобразно изискванията на закона. Представените четири фактури и две кредитни известия са осчетоводени от ищеца във водения от него счетоводен регистър за съответния месец и година, съответно са отразени в „Дневник за продажби“ и е извършено разчитане с бюджета. Сумата от 6 125, 90 лв. е отразена като салдо в счетоводната сметка на ищеца.
При ответника посочените документи са отразени в счетоводните регистри за съответния месец и година, като по счетоводна сметка 401 1 Доставчици /партида „Б-т“ АД/ е посочена обща стойност в размер на 6 125, 90 лв. Фактурите са отразени и в „Дневник за покупките за съответните месеци и години“, като ответникът е ползвал право на пълен данъчен кредит в размер на 1020, 98 лв. по тях. В заключението си вещото лице посочва, че не се установява плащане.
4.
4.1