Решение № 100 от 26.06.2025, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Свищов, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100183 по описа за 2025 година

Иск по чл.124 от ГПК

Постъпила е искова молба от Г. Я. Л. срещу Община Свищов, с която ищецът твърди, че е собственик на лозе от 2,150 дка в м. С., землището на гр.

Свищов, при граници: от изток и север - път, от запад - Г. Д. и на юг - Е. Я.а П. и Д.А.П.. Заявява, че през 60- те години на миналия век, неговият баща Я. Л.

А. закупил лозе в землището на гр. Свищов, местност С. с площ от 4,3 декара с обикновен писмен договор, в което бил въведен във владение и което лозе разделил на две равни части. Предал владението на вяска едно от двете части на него и на сестра му Е. Я.а П., като всеки един от тях е започнал да обработва своето парче от лозето. На сестра му Е. П. се паднала южната част от имота, а на него северната. На границата между двете части изкопали кладенец. Били изградени и вилни постройки. През 1971 година той и сестра му били признат за собственици въз основа на осъществено давностно владение, на притежавания от тях недвижими имот. Излага, че сестра му прехвърлила собствеността върху притежаваната от нея лозе на своята дъщеря чрез договор за гледане и издръжка от 01.11.2023г., копие от който представя по делото, а той предвид напредване на възрастта решил да продаде притежавания от него имот. При направена справка установил, че имотът бил актуван през 2022 година като общинска собственост и бил съставен Акт за частна общинска собственост № 9205 от 27.04.2022 година. В него било отразено, че общината е собственик на собствения на ищеца имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. Свищов, местност С., площ 3,063 кв.м.. при съседи:***,***,

***, ***. Като основание на този акт било отразено, че се съставя на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл.З, ал.З и чл. 59 от ЗОС, във връзка с чл. 25, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ. В акта не били отразени предходно съставени 1 атове за общинска собственост по отношение на имота. Твърди, че този акт за общинска собственост бил съставен в нарушение на закона, тъй като основанието за съставянето му бил посочен чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, според който земеделската земя, която не принадлежи на физически лица, юридически лица или държавата, е общинска собственост, но в случая процесният имот принадлежал на ищеца от 1971 година и се ползва от него и от баща му 10 години преди това. Твърди, че процесният земеделски имот никога не е била включван в кооперативи, никога не е била одържавяван и отнеман. Затова по отношение на него не се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да установи, че Община Свищов не е собственик на процесния недвижим имот - не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** /шест, пет, седем, шест, шест, точка, три, шест, точка, четири, нула/, с адрес на поземления имот: гр. Свищов, местност С., площ 3,063 /три хиляди шестдесет и три квадратни метра/кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид трайно насаждение, 6 категория, предходен идентификатор ***, номер по предходен план 036043, при съседи: ***, ***, ***,***, актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска собственост № 9205 от 27.04.2022 година. В хода на устните състезания се представлява от адв. Б. Г., който поддържа исковата молба.

Представя писмена защита по делото, в която поддържа, че ищецът има правен интерес от завеждане на иска, защото с АОС се отрича това негово право на собственост. Оспорва наведеното от ответника твърдение, че констативния нотариален акт за собственост от 1971 година бил нищожен, тъй като не можело да се придобива държавна земя по давност и не би осъществил владение в продължение на 10 годишен период. Сочи, че нищожността на нотариалните удостоверения били посочени в глава 54 /глава 51 от отменения ГПК/, но такива твърдения не били направени. Излага, че преценката дали е владял в период от 10 години имота, се правила от нотариуса, който извършвал проверка затова. След като нотариусът е счел, че са налице елементите на фактическия състав на придобивния способ давностно владение, то констативния нотариален акт има обвързваща доказателствената сила до доказване на противното. След като пред нотариуса било удостоверено, че имотът не е държавна собственост, то същият е съставил констативния нотариален акт. Счита, че соченият АОС, скици и справки, при положение, че се оспорва придобивното основание, не доказвали при условията на пълно и главно доказване, правото на собственост на ответника, включително и придобивното основание за това. Оспорва общината да е придобила имота по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като не бил налице основанията за това, като излага съображения в тази насока. Моли съда да приеме иска за основателен и доказан и постанови решение, с което да приеме, че ответната община не е собственик на процесния поземлен имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност на иска. Счита изложените твърдения за собственост са необосновани и несъстоятелни. Твърди, че процесният имот представлявал земеделска земя (лозе) и като такава през 60те и 70-те години на миналия век не е могла да бъде придобивана като частна 2 собственост от граждани, поради одържавяването на земеделските земи през социализма /в ТКЗС и ДЗС, обединени през 1970 г. в АПК/, до приемането на реституционните закони. Излага също, че за процесния имот не е представен акт за възстановяване на правоимащи, а общината е стопанисвала и управлявала същия. Счита, че ищецът нямал правен интерес от оспорването, тъй като от изложението в исковата молба били наведени неоснователни твърдения за собственост върху имота. Излага, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвиждал, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Ставало дума за т.нар. остатъчен поземлен фонд, който се формирал след приключване процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи на правоимащите субекти. Всички останали, които не принадлежали на граждани, юридически лица и държавата, били общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В процесния случай се установявало, че имотът не е възстановен на правоимащи, поради и което бил записан в картата на землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобивала от общината ех lege, без да е нужен нарочен акт и проведено административно производство. Ето защо следвало да се приеме, че общината е била собственик на основание чл.

19, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което правилно имотът бил актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост № 9205/27.04.2022г. На следващо място твърди, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота чрез придобивна давност, респ. общината да загуби правото на собственост върху имота, поради въведения мораториум за придобиване по давност на имоти общинска и държавна собственост. Давностен срок за имотите частна държавна и общинска собственост е било възможно да тече от 01.06.1996г., след изменението на чл.

86 Закон за собствеността (ЗС) /ДВ бр. 33/1996 г./. Със ЗД ЗС /ДВ бр. 46/2006г.

/, като по силата на §1 от ЗИД на ЗС(обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.) срокът на давността бил спрян на 31.05.2006г., първоначално за седем месеца, а след това с последващи изменения на разпоредбата до 31.12.2011г. Последният ден на срока на десетгодишната давност по отношение на имоти, частна държавна и общинска собственост, започнала да тече на 01.06.1996г., е 31.05.2006г., когато давността е спряна и пълният срок на десетгодишната давност по чл. 79 ЗС не е изтекъл към датата на спиране на давността, като мораториумът е продължен с последващи изменения на ЗС до 31.12.2022г. Моли съда да отхвърли предявеният иск неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В хода на устните състезания се представлява от адв. Н.Ш., който оспорва иска, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че нотариалния акт за давност на владението 1971 г. е нищожен и неоснователен. Сочи, че от навършването на пълнолетие на ищеца Л., от съставянето на акта били изминали 9 години, а не 10 години. А той до момента, в който не бил пълнолетен неможел да владее, съответно не може да придобие имот по давност на владение. Поддържа, че не било уточнено какъв е имотът, дали е лозе, дали е земя. Имало съществено разминаване в твърдения размера на имота – от 2 дка в 3 дка и както свидетелят установил, в местността „С.“ имотите били държавни и били предоставени от общината, и до 1997 г. държава и община били едно цяло, след това настъпило разделението на държавна и местна власт, спрямо Протокола за местното самоуправление и 3 местната администрация. В писмена защита излага подробния съображения за неоснователността на иска. Счита, че с представнеия по делото констативен нотариален акт не се доказвало придобивното право на собственост. Сочи, че съгласно чл. 115, ал.1, б“а“ от ЗЗД давност между родители и деца не тече.

Изложеното от ищеца, че е владял имот заедно с баща си била недоказан по делото. Още повече че ищецът към онзи момент бил и непълнолетен. П арг. от чл. 4 от ЗЛС, непълнолетните можели да извършват правни действия , само със съгласието на своите родители. Счита, че ако са владели двамата – баща и син, не било налице основанието за придобвна давност, защото собственикът не се бил дезинтересирал, т.е. ищецът се явявал трето лице спрямо има и бил само ползвател. От свидетелските показания се доказвало, че имотът бил около 4 дка, а всъщност имот е с площ 3,063 дка. Счита, че предоставените лозя в периода 1973-1974г. от общината, както твърди свидетеля, били само за ползване. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендираме разноски.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното :

Видно от представения по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давност №151, том I, дело № 431/1971г. на Свищовския народен съдия, ищецът Г. Л. бил признат за собственик по давностно владение на недвижими имот лозе от 2,150 дка, нахоящо се в землището на гр. Свищов, местност „С.“ при граници: на изток и север – път, на запад – Г. ДЯ., на юг- Е. Я.а П. и Д.А.П.. Ищецът навежда твърдение, че процесния недвижим имот бил част от лозе с площ 4,3 дка, закупено от неговия баща Я. Л. А. през 60-те години на миналия век, с обикновен писмен договор, кат бил въведен във владение, като не са представени доказателства в тази насока. Другата част от лозето била предадена във владение на сестрата на ищеца Е. П., която видно от представения и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давност №152, том I, дело № 432/1971г. на Свищовския народен съдия, била призната за собственик по давностно владение на недвижими имот- лозе от 2,150 дка, нахоящо се в землището на гр. Свищов, местност „С.“ при граници: на изток – път, от запад – И.К. Г. ДЯ., на север – Г. Я. Л. и от юг – М.Н.Ц.. Представен е и нотариален акт за прехвърляна на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 110, том V, рег.№7939, дело №661/2023г. от 01.11.2023г. с което Е. Я.а П. и Д.А.П. са прехвърлили на Я.Д.М. лозето лозе с площ от 2,150 дка, нахоящо се в землището на гр. Свищов, местност „С.“ при граници: на изток – път, от запад – И.К. Г. ДЯ., на север – Г. Я. Л. и от юг – М.Н.Ц..

Актуалното местоположение на поземлен имот с идентификатор *** се установи от скица на поземлен имот 15-337614-26.02.2025г. на СГКК – В.Търново , на която е отразено, че недвижимият имот е площ 3063 кв.м., находящ се в местност „С.“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на ползване- друг вид трайно насаждение.

Данъчната оценка на процесния имот е в размер на 517,80 лева, за което е представено удостоверение с изх.№ 5408000467/11.03.2025г. на Община Свищов, МДТ, а на построената в него постройка, с площ 20,00 кв.м. е в размер на 229,50 лева, видно от удостоверение за данъчна оценка изх.№ 4