Решение № 52 от 30.04.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велики Преслав, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20263610200034 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“АД, ЕИК 127001597, представлявано по закон от ******, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Алеко Константинов„№8, представлявано по пълномощие от Г.Г.-юрисконсулт срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8507618794 връчен на 07.01.2026 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Навеждат се доводи за нарушаване на принципа на пропорционалност на наказанието. Предвид изложеното се иска от съда да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена молба по същество, депозирана чрез процесуален представител-юрисконсулт поддържа изложеното в жалбата и от аргументите в жалбата моли Електронния фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че издадения ЕФ отговаря на предвидената форма и съдържание, нарушението е установено по безспорен начин и моли да бъде потвърден изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

1

На 10.12.2024 г., в 08.17 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с устройство № 40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение - движение на ППС товарен автомобил "ВЛЕКАЧ( МАН ТГХ", регистрационен номер Н9845КВ, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече с допустима максимална маса на състава 44000, за което частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № 8507618794, с който на дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна по следните съображения:

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че описанието на нарушението е неясно и непълно, както е че не посочена правилна правната квалификация на деянието. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, 2 нарушените разпоредби, размера на глобата, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш съответства на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което по делото са представени Протокол № 28765/21 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед № РД11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ. За тези обстоятелства са представени и писмени ддоказателства от административнонаказващия орган, още с изпращане на жалбата до съда и са част от администативнонаказатената преписка, поради което съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока.

Неоснователно е възражението за влизане в сила а по-благоприятен закон до влизане в сила на ЕФ, тъй като въведените нови разпоредби на чл.10б, ал.7, 8 и 9 от ЗПътищата не се изключва наказуемостта на деянието-административно нарушение, не е налице и промяна във вида и размера на санкцията. Не е налице и несъответствие на издадения електронен фиш с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., поради неуведомяване на жалбоподателя от доставчика на електронната услуга за събиране на пътни такси за неплатена такава, разпоредбите на чл.10б, ал.7, 8 и 9 от ЗПътищата в сила от 13.02.2024 г. е отнасят единствено до доставчиците на ЕУЕПТ, като жалбоподателя нито твърди да е сключил договор с такъв, нито е представил доказателства за това.

Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП , доколкото ЕФ по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни (като АУАН) и със санкционни (като НП) функции.

На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че ЕФ следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН , която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всеки.

Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може, нарушителите, санкционирани с ЕФ, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е тримесечен, респективно - едногодишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.

Приемането за ЕФ на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също 3 нарушение, в зависимост единствено от това, дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от правна гледна точка. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел побързо реализиране на административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Ефектът от неприлагането на нормите н а чл. 34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл. 34, ал. 2 ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т. е. автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Вярно е също така, че чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда като реквизит "дата на съставяне" на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, но датата на издаването му е важна, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН . Вероятната причина за липса на реквизит "дата на издаване" в ЕФ е предвиждането, същият да се издава в деня на установяване на нарушението, което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за приложението на чл. 34 ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на издаване на ЕФ в одобрения от министъра на вътрешните работи образец.

Процесният ЕФ е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг ЕФ. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението. В този случай, за да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на ЕФ, като в случая има приложен документ, от който е видна датата на съставяне на процесния ЕФ – 22.12.2025 г.. Видно от приложените писмени доказателства е представена датата на установяване на нарушението – 10.12.2024 г., поради което разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не са спазени и преклузивния срок е изтекъл.