Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5646 от 31.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54100/2024
Вид
Решение № 5646
Подписан
31.03.2025
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5646 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110154100 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т С” ЕАД е предявило срещу ответниците К. Г. С. и И. Г. И. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаването за установено, че ответниците дължат следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23534/2024г. по описа на СРС, 151 състав:

За К. Г. С.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, гр.София, ж.к.Н.., бл..., вх.Б, ет.9, АП.., аб.№.. за периода от 01.05.2021 г. за до 30.04.2023 г. в размер на 1077, 21 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, 145, 45 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., 33, 39 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането, 7, 23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.

За И. Г. И.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, гр.София, ж.к.Н.., бл..., вх.Б, ет.9, АП.., аб.№.. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 359, 07 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, 48, 48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., 11, 13 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, 2, 41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е било налице облигационно отношение, възникнало в качеството им на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна 1 енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Ответникът И. И. не оспорва, че до процесния имот е доставено количеството топлинна енергия, твърдяно в исковата молба и на претендираната стойност. Оспорва да е потребител на топлинна енергия. Оспорва задължението за лихва, доколкото счита, че не е бил поставен в забава. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на разноски.

Ответникът К. С. оспорва предявените искове като счита, че не е потребител на ищцовото дружество. Не оспорва, че до процесния имот е доставено количеството топлинна енергия, твърдяно в исковата молба и на претендираната стойност. Оспорва претендираните вземания за услугата дялово разпределение, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за материалната си легитимация да ги претендира. Оспорва исковете за лихви, доколкото оспорва да е била поставена в забава.

С подадените в заповедното производство възражения ответниците са направили възражения за изтекла погасителна давност, които подлежат на разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад е отделено за безспорно между страните, че в процесния имот и за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираното в искова молба количество, отговарящо на претендираната от ищеца цена.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

2

По делото е приета заповед № РД41-890/18.05.1984 г. на Председателя на ИК на СНС, с която на основание чл. 100 ЗТСУ на Г И Св с тричленно семейство е предоставено в обезщетение правото на собственост върху апартамент № 74, находящ се в гр. София, жк „Н..“, бл. .., вх. Б, ет. 9. Съгласно приетото по делото писмо от Столична община, район „Н..“ жк „Н..“, бл. .. и жк „Н..“, бл. .., ах. А и Б са номера на един и същи блок, следователно съдът приема, че описаната заповед се отнася именно до придобИ.е правото на собственост върху процесния апартамент. По делото са приети и справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л. 18) и удостоверение за наследници (л. 20), от които се установява, че Г И Св е починал на 27.10.2021 г. и е оставил за свои наследници двамата ответници – съпругата си К. Г. С. и сина си И. Г. И.. Предвид обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта по чл. 100 ЗТСУ Г С е бил в граждански брак с ответницата, то процесният имот е бил съпружеска имуществена общност и всеки от тях е придобил по ½ идеална част от правото на собственост върху него. С настъпване смъртта на Г С неговото право на собственост по силата на настъпилото наследствено правоприемство е било придобито от двамата ответници при равни квоти от по 1/4, т.е. след смъртта на Г С ответницата К. С. е станала собственик на общо ¾ идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент, а ответникът И. И. – на ¼ идеална част. По делото липсват данни само един от ответниците да е поел задължението за заплащане на пълния размер на реално доставената до имота топлинна енергия чрез подаване на заявление, поради което съдът приема, че всеки от тях следва да отговаря за съответната част от стойността на реално доставената топлинна енергия, равняваща се на квотата му в съсобствеността, така както задълженията са претендирани и от ищеца.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото не е спорно, че за процесния период до процесния имот е била доставена топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност, като с оглед това обстоятелство и приетото по-горе по отношение качеството потребители на двамата ответници и квотите, при които следва да отговарят, съдът приема, че всеки от тях дължи претендираната сума за главница за топлинна енергия.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответниците в хода на заповедното производство възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

3

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.