Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 904 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1572/2026
Вид
Решение № 904
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22а и сл. · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20261000501572 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1688 от 13.03.2026г. постановено по гр.д.

№11423/2025г. по описа на Софийски Градски съд, ІІ-ри брачен състав, е отхвърлена молбата на Я. В., гражданин на Чешка република, живущ в Чехия, подадена чрез МИНИСТЕРСТВО на ПРАВОСЪДИЕТО (МП) на Република България, като централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца ( ХК) , за връщане на детето М. В. в Чешка република като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от

МИНИСТЕРСТВО на

ПРАВОСЪДИЕТО на Република България, централен орган по ХГ, с която се обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК решение № 1688 от 13.03.2026г. постановено по гр.д. №11423/2025г. по описа на Софийски Градски съд, ІІ-ри брачен състав, като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното решение, подадена лично от молителя Я. В., с която се обжалва решението изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

1

Жалбоподателят, и в двете въззивни жалби, твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон и моли, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде разпоредено незабавното връщане на детето М. В. в държавата на обичайното му местопребиваване- Чешка република.

Излагат се подробни съображения в жалбата.

Ответната страна, П. С. В., майка на детето, българска гражданка, в законоустановения срок е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробно становище.

АГЕНЦИЯ за СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, чрез ДИРЕКЦИЯ

„Социално подпомагане “ –гр.Провадия представя социален доклад.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства, с изключение на актуален социален доклад от АСП, чрез ДСП- Провадия.

Малолетното дете М. В., по време на провеждане на въззивното производство е на възраст от около две години и шест месеца и неговото изслушване от съда е недопустимо.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание).

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя, 2 изразени лично и чрез МП, досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледани по същество въззивната жалба на Я. В. подадена лично и въззивната жалба на

Я. В., подадена чрез МП на РБ са

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството през първоинстанционния съд е образувано по молба на Я. В., чешки гражданин, с постоянен адрес в Чешка Република, с обичайно пребиваване в Чешка Република, подадена чрез Министерство на правосъдието на Република България (имащо качеството на централен орган по Хагската Конвенция) на осн. чл.22а и сл. от ЗЗДт. във вр. с чл. 7 б. f от Хагската Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, ратифицирана със закон, приет от ХХХІХ НС на Република България на 21.02.2003г., в сила от 01.08.2003г. (ХК).

Молителят твърди в молбата си, че с ответницата по молбата П. В., имат сключен граждански брак на 13.05.2023г., в Чехия, по време на който имат родено едно малолетно дете М. , на ******** г. в Чехия. Молителят твърди, че семейството, вкл. и малолетното дете М. от рождението си. живее в Чешка Република и родителските права спрямо детето са се упражнявали съвместно от двамата родители.

На 08.06.2023г. малолетното дете и майка му са напуснали Чехия иса заминали за Република България със знанието и със съгласието на молителя за пребиваване в България до 31.08.2023г.

На 08.06.2023г. майката на малолетното дете, заедно с детето е влязла в Република България, където живее и понастоящем с малолетното дете, в гр.***.

Молителят твърди, че майката на малолетното дете не е имала разрешение от него да задържи детето на територията на Република

България след 31.08.2025г. и да промени еднолично неговото пребиваване.

Твърди, че след датата 31.08.2025г. и към настоящия момент детето е задържано от майка му незаконно и пребивава в Република България.

Молителят излага в молбата чрез особения си представител, назначен от Министерство на правосъдието на Република България и поддържа становището, че задържането на малолетното дете М. след 31.08.2025г. в 3

Република България без негово съгласие по съществото си представлява незаконно задържане на детето по см. на Хагската Конвенция и моли съда да постанови решение, с което да бъде разпоредено връщането на детето в обичайната му страна на пребиваване –Чешка Република.

Ответницата, П. В. оспорва предявената молба. Излага подробно становище. Оспорва, че малолетното дете е задържано от нея незаконно на територията на Република България, т.к. още преди заминаването й с малолетното дете от Чехия, са постигнали уговорка с молителя, бракът им да бъде прекратен, а обичайното пребиваване на детето М. да бъде в България, заедно с нея. Твърди, че в този смисъл не е извършено отвличане на малолетното дете, каквото становище излага молителят.

Видно от представеното удостоверение за раждане, малолетното дете М. е родено на ********г. в Чехия, от майка П. В. и баща Я. В..

Видно от представеното удостоверение за брак, П. В. и Я. В. са сключили граждански брак на 13.05.2023г. в Чехия.

Не е спорно между страните по делото, че страната на обичайно пребиваване на малолетното дете е Чешка Република.

Не е спорно обстоятелството, че детето е изведено от Чешка Република от майка му със съгласие на баща му. Спорно е обстоятелството, че детето че е задържано незаконно в Република България от майката П. В. след датата 31.08.2025г.

С изготвения социален доклад, приет в настоящото производство се дава становище, че детето се чувства добре и спокойно при отглеждането му от майка му в Република България, детето се е адаптирало в страната, посещава редовно детска градина, емоционалните му потребности са задоволени. Задоволени са и материалните и физически потребности на детето.

По делото в първоинстанционното производство са представени множество писмени доказателства. Съдът кредитира всички представени писмени доказателства, в т.ч. и писмените обяснения на молителя, дадени пред органи на чешката полиция по повод твърдяното от него отвличане на детето.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства:

4 съдът кредитира показанията на всички свидетели, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, същите не си противоречат.

От правна страна: Кредитирайки всички събрани по делото писмени съдът приема за доказана следната фактическа обстановка: страните са родители на малолетното дете М. В.. Обичайното пребиваване на детето до месец юни 2023г.. по см. на Хагската Конвенция е било Чешка Република; детето до 08.06.2025г. е живяло с двамата си родителите в Чехия. За периода след 08.06.2025г. детето пребивава в Република България, незаконно задържано от майка му П. В., след датата 31.08.2025г., която също пребивава в България.

Съгл. разп. на чл.12 ал. 1 от ХК, когато детето е било незаконно прехвърлено или задържано по см. на чл.3 от ХК и от датата на подаване на молбата е изтекла по-малко от една година / това обстоятелство не е спорно, видно е, че молбата е подадена на 13.10.2025г. /, съдът е длъжен да разпореди връщането на детето, освен ако не се установи, че то се е приспособило към новата си среда. Включително и на това обстоятелство се позовава майката на детето, оспорвайки молбата за връщане. Настоящият съдебен състав намира това възражение на майката на детето за основателно. Останалите, наведени многобройни възражения са неоснователни, и несъотносими.

Предвид изложеното в двата социални доклада, изготвени от ДСП-, гр.Провадия, приети по делото и психологическата оценка на детето, изготвена с тях, съдът намира, че детето се е приспособило към новата си среда в България и евентуална промяна в начина му на живот, би се отразила негативно върху психиката на детето, т.к. то е изградило силна връзка с майка си. Следва да се съобрази и обстоятелството, че последният контакт на детето с бащата е бил през м.юни 2025г. в Чехия, както и възрастта на детето към този период - една година и шест месеца.

Към периода на провеждане на въззивното производство детето е на две години и шест месеца. Детето е трайно адаптирано към българската действителност, силно е привързано към майката, наблюдава се трудно откъсване от майката (детето не е било отделяно от майката за по-дълъг период от един ден, съгл. социалния доклад). При изготвяне на социалните доклади на АСП, специалистите са констатирали подобно поведение на детето.

5

Изхождайки от основните принципи в българското законодателство, уреждащи отношенията между родители и деца, да се следи преди всичко за запазване интереса на детето и да му се предоставя всестранна защита, възприети и от Хагската Конвенция, съдът приема, че молбата на молителя е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, въпреки че са изпълнени предпоставките на е чл.12 ал.1 от ХК: детето е незаконно задържано по смисъла на чл. 3 от Конвенцията; от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане.

Съдът съобразява обстоятелството, че малолетното дете се е адаптирало към настоящата си среда, и намира, че е в негов интерес то да не бъде извеждано от новата си среда, към която очевидно се е приспособило и да бъде върнато в страната по обичайното му местопребиваване като бъде предадено на баща му.

Съдът приема за ноторен и съотв. ненуждаещ се от доказване факта, че предвид възрастта на детето, дори да се приеме, че понастоящем за него не съществува езикова бариера (което обстоятелство се твърди от бащата) то би изпитвало тревожност от смяна на дом и местопребиваване в едно ново общество с различни език и порядки, за които то не би могло да има спомени и в което то не е живяло без майка си. Очевидно е, че майката на детето поради твърдени от нея причини, не би могла да се завърне отново в Чехия.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че предвид крехката възраст на детето и продължителното пребиване на детето и в Чешка Република и Република България само в средата на майка му, то възприема майка си като единствена сигурна опора в ежедневието си и като неизменна част от средата му на живот.

Всяко откъсване на детето от майката би довело до засилване на тревожността му и загуба на вече постигната адаптация в живота. Този факт очевидно се осъзнава и от бащата, който видно от проведената електронна кореспонденция с майката, не само не отрича потребността на малолетното дете от присъствието на майка му в ежедневния му живот, но и проявява осъзнатост за риска за детето при евентуална промяна в живота му.

Съгл. чл.13 от ХК, независимо от разпоредбите на чл.12 от същата, 6 съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или организацията, които се противопоставят на неговото връщане, установят, че: a) лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето, не са упражнявали ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или са дали своето съгласие, или впоследствие са приели прехвърлянето или задържането; или b) съществува сериозна опасност връщането на детето, да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.