Определение № 29147 от 11.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29147 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261110103231 по описа за 2026 година

„Т. С.”ЕАД е предявила против Н. Й. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 951,75 евро, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., сумата от 37,67 евро – законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до 11.11.2025 г., ведно със законната лихва от 11.11.2025 г. до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Отделно от това същият твърди, че между него и „Н.” АД е сключен договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост, в която се намира имота на ответника, като въз основа на данните от това разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за процесния период. В тази връзка ищецът отправя искане за конституиране на посоченото търговско дружество като трето лице помагач на негова страна, доколкото при евентуално неправилно извършено разпределение, което да послужи за пълното или частичното отхвърляне на претенциите, предмет на разглеждане в настоящото производство, се поражда възможността за търсене на регресна отговорност от него. Посочва, че между страните е било сключено извънсъдебно споразумение за разсрочване на задълженията, като погасени били първите три вноски от него, поради което предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Й. М., с който признава, че с ищцовото дружество е сключено споразумение за разсрочване на задъженията. Оспорва предявения 1 иск като посочва, че е изпълнявал и продължава да изпълнява добросъвестно задълженията си по споразумението. Към молбата са приложени заверени копия от фискални бонове, както следва: от 11.11.2025 г. за сумата от 1276,16 лева; от 15.12.2025 г. за сумата от 496,28 лева; от 16.01.2026 г. за сумата от 253,74 евро, от 14.04.2026 г. за сумата от 253,74 евро и от 16.03.2026 г. за сумата от 253,74 евро, както и платежно нареждане от 16.02.2026 г. за сумата от 253,74 евро.

По редовността на исковата молба: При извършена служебна проверка за редовността на исковата молба съдът намира, че същата е нередовна.

Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на това по чл.410 и 418 ГПК, поради което и в двете производства следва да е налице пълен идентитет между обстоятелствата, на които искането се основава, както и между заявените размери на претендираните вземания. С предявения от ищеца установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, които не съответстват на сумите, заявени в заповедното производство по ч.гр.д. № 480/2025 по описа на Районен съд - К.. Въпреки че са налице твърдения за плащания от страна на ответника, в хода на процеса, последните са неконкретизирани. Предвид изложеното, съдът констатира, че между претенциите, заявени в заповедното производство, и тази, заявена в исковото производство, е налице несъответствие. Ето защо, съдът счита, че на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Съдът като съобрази, че искането е направено своевременно по смисъла на чл. 219, ал. 1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице, предвид изложените твърдения за сключен между ищеца и „Н.” АД договор за извършване на дялово разпределение за процесния имот през релевирания период, намира, че са налице предпоставките за положително произнасяне по молбата.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по –горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия.

С оглед изложените твърдения за постигнато извънсъдебно споразумение за разсрочване изпълнението на процесните задължения, в тежест на ищеца е да установи настъпване на срока на последната погасителна вноска по споразумението, респ. неизпълнение от страна на 2 ответника на споразумението, в случай, че твърди такова.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания.

С оглед конкретните твърдения, изложени от страните за сключено извънсъдебно споразумение, имащо за предмет процесните вземания и признаването им от ответника, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, който е бил топлоснабден; че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност; че през този период е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която се дължат посочените от ищеца суми; че между ищеца и ответника е сключено споразумение по чл. 365 ЗЗД, имащо за предмет процесните вземания за разсроченото им изпълнение.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът намира, че не са налице обстоятелства, относно които страните не сочат доказателства или не са поискали събирането на такива.

Като ненеобходимо – с оглед липсата на проведено оспорване от ответника, следва да бъде оставено без уважение искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба.

Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза за първото съдебно заседание, с оглед съобразяване становището на ищеца по твърденията за изпълнение от ответната страна на сключеното между страните извънсъдебно споразумение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да: 1) уточни процесните суми като съобрази обстоятелството, че исковата претенция следва да бъде напълно идентична със заявената такава в заповедното производство; 2) да посочи кои суми по издадената заповед по чл.

410 от ГПК от 10.09.2025 г. по ч.гр.д. № 480/2025 по описа на Районен съд – К. са били заплатени от ответника.

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК „Н.” АД като трето лице помагач на страната на ищеца.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на третото лице помагач преписи от исковата молба, приложенията към нея и настоящото определение, като му се укаже възможността в срок до първото по делото съдебно заседание да вземе 3 становище по предявените искове, по направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да ангажира доказателства по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 7.10.2026, 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4