Решение № 94 от 05.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100111978 по описа за 2022 година

Предмет на делото e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

По изложените в искова молба обстоятелства ищецът С. Б. Г. , ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Н. М. –САК е предявил срещу „Е.М.” ЕООД ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи изпълнение на сумите претендирани по изпълнително дело №20197650404488 по описа на ЧСИ Г.И., per.

№ 765 от КЧСИ, с район на действие СГС – общо в размер на 36 116, 41 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 4010 /2012 г. на PC - Стара Загора, поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че по заявление на „Ю.И Е.Д.Б.” АД срещу С. Б.

Г. е образувано заповедно производство по ч.гр. д. № 4010 /2012 г. на PC - Стара Загора. Издадена е заповед за изпълнение заплащане на следните суми: 28 650 лева главница, договорна лихва в размер на 1 217,96 лв. за периода от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в размер на 86,89 лева за периода от 27.11.2011 г. до 22.06.2012 г., включително законната лихва върху сумите за периода от 27.11.2011 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 599,10 лева д.т. и 899,46 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че въз основа на 1 заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012г., с който е образувано изп. дело № 20127650401399 на ЧСИ Г.И. с район на действие ОС Стара Загора, per. № 765 на КЧСИ. Твърди се, че в конкретен период от две години не е било извършвано каквото и да е действие по посоченото изпълнително дело. С Постановление от 23.01.2019 г., изп.д. № 20127650401399 на ЧСИ Г. И. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция. Сочи се, че на гърба на изпълнителния лист относно прцесните вземания е извършено удостоверяване от съдебния изпълнител, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 11.02.2014 г.

Междувременно вземането срещу ищеца Г. е цедирано от „Ю. АД на „Е.М.” ЕООД. Твърди се, че след придобиване на вземането ответното дружество „Е.М.” ЕООД образувало изп.д. №20197650404488 по описа на ЧСИ Г.И. срещу ищеца за процесните суми, въпреки, че вземането е погасено по давност. Изложените обстоятелства обусловили правен интерес за С. Б. Г. да предяви настоящия иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.М.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.П. В.. В отговора е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът поддържа, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същият не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Посочва, че към момента на образуване на и.д. № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването от ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. ТР 2/2015г. дава нов отговор на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като тълкувателно решение е обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., за напред. Сочи, че давността за вземането по изпълнителния лист от 13.07.2012 г. е започнала да тече на 26.06.2015 г. „Е.М.“ ЕООД е образувало в срок 2 новото изпълнително дело № 5962/08.11.2019 по описа на ЧСИ Б., прехвърлено впоследствие под № 4488/13.12.2019 г. при ЧСИ Г.И.. По изпълнителното дело многократно е искано извършването на изпълнителни действия: 17.09.2021 г. молба за справка и запор на банкови сметки, на 23.11.2021 г. - молба за запор.

Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.Н. М. поддържа предявения иск, представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество не се представлява.

Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, преценявайки доводите на страните и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.07.2012г. издадена по ч. гр.д.№ 4010/2012г. по описа на РС Стара Загора, е наредено длъжникът С. Б. Г. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Ю.И Е.Д.Б.” АД следните суми: 28 650 лева главница, договорна лихва в размер на 1 217,96 лв. за периода от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в размер на 86,89 лева за периода от 27.11.2011 г. до 22.06.2012 г., включително законната лихва върху сумите за периода от 27.11.2011 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 599,10 лева държавна такса и сумата 899,46 лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.418, ал.1 ГПК на 13.07.2012г. в полза на „Ю.И Е.Д.Б.” АД е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта./препис на л.2 и л.3 от изпълнително дело № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И./

Видно от приложеното в препис изпълнително дело № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И. рег.№765 при КЧСИ, район на действие ОС Стара Загора, същото е образувано по молба на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, чрез адв. С.З. от 16.10.2012г., с която е поискано образуване на изпълнително дело срещу С. Б. Г., за принудително събиране на сумите: 28 650 лева главница, договорна лихва в размер на 1 217,96 лв. за периода от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в размер на 86,89 лева за периода от 27.11.2011 г. до 22.06.2012 г., включително законната лихва върху сумите за периода от 27.11.2011 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 599,10 лева д.т. и 899,46 лв. юрисконсултско възнаграждение , за които е издадения изпълнителен лист по 3 ч.гр.д.№. 4010/2012г. по описа на РС Стара Загора. В хода на изпълнението е обявена публична продан в периода от 25.10.2013г. до 25.11.2013г. на собствения на ищеца С. Б. Г. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***. по КККР на гр.Стара Загора, с предназначение - гараж в сграда. С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.02.2014г., след проведена публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***. е възложен на Росица В.а Вътева.

Безспорно е, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И. рег.№765 при КЧСИ е извършено на 11.02.2014г. - възлагане на недвижим имот на длъжника, след проведена публична продан.

На 18.01.2016 г. по силата на Договор за прехвърляне на вземания сключен между „Ю.Б.“ и „Е.М.“ ЕООД, процесното вземане е придобито от ответното дружество./договор за цесия и приложение на л.212- л.238 от изп. дело № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И. /

С молба от 20.05.2016г. „Е.М.“ ЕООД, уведомило съдебния изпълнител, че вземането предмет на изпълнителното дело е цедирано с договор за цесия от 18.01.2016г., като поискало да бъде конституирано като взискател по изп.д. № 1399/2012 г. на ЧСИ Г. И. на основание чл.429 от ГПК.

С молба от 16.01.2019г. взискателят „Е.М.“ ЕООД, чрез пълномощника си заявил, че изпълнителното дело е прекратено поради перемция и поискал връщане на оригинала на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 4010/2012г.

Видно от постановление от 23.01.2019г. на ЧСИ Г.И., със същото е обявено прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 1399/2012 г. образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 4010/2012г. по описа на РС Стара Загора, на основание чл.438, ал.1 т.8 ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години./л.283 от приложеното изп.дело № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И./

На гърба на изпълнителния лист от 13.07.2012 издаден по ч.гр.д.№ 4010/2012г. по описа на РС Стара Загора, относно прцесните вземания е извършено удостоверяване от съдебния изпълнител ЧСИ Г. И. с рег.765, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 11.02.2014 г.

4

Въз основа на молба на „Е.М.“ ЕООД, с вх.№63552 от 08.11.2019г. до ЧСИ М. Б. рег. 838 от КЧСИ е образувано изпълнително дело №5962/2019г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2012 год. от РС Стара Загора, на основание Заповед за незабавно изпълнение по издадена по гр.д.№ 4010/2012г. по описа на РС Стара Загора. По молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД с протокол от 13.02.2019г. на ЧСИ М. Б. изпълнителното дело срещу С. Б. Г., на основание чл.427 ГПК е изпратено на ЧСИ Г.И. рег.№765 от КЧСИ за продължаване на изпълнителното производство.

От приетото в препис изпълнително дело № 4488/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., се установява, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 17.09.2021г. , като това обстоятелство е обявено за безспорно по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК в открито с.з. на 21.11.2023г.

Видно от неоспореното удостоверение изх.№102424 от 30.09.2022г. за размер на дълга по изп.д. № 4488/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., към 30.09.2022 год. задължението на С. Б. Г. е 36 116,41лв., от които: главница от 29 750 лв., договорна лихва 1217,96лв., 86,89лв. наказателна лихва, 1498 лв. разноски по гражданското дело - 4663 лв., разноски по изпълнителното дело./л.5 от делото/ При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта: Отрицателният установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

По същество:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.

439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай искът е предявен от длъжника срещу взискателя по две изпълнителни производства - изп.д. № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И. и 5 изпълнително дело № 4488/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И. рег.№ 765 от КЧСИ, образувани по изпълнителен лист издаден на 13.07.2012 год. от РС Стара Загора, на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4010/2012г. по описа на РС Стара Загора.

В казуса спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания към 08.11.2019г. датата на подаване на молби от „Е.М. до ЧСИ М. Б., съответно с вх. № 63552 от 08.11.2019 год. и прекъсвана ли давността за процесните вземания с изпълнителни действия по предходните изпълнителни дела, а именно - изп.д. № 1399/2012 г. по описа на ЧСИ Г.И. и изпълнително дело № 4488/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И. от КЧСИ, образувани по молба на ответното дружество срещу С. Г..

Предвид установеното от фактическа страна, предявеният иск е основателен, по следните съображения:

Погасителна давност е последица от бездействието на кредитора.