Определение № 145 от 11.02.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Перник, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20261720200041 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба, с вх №33384 от 8.12.2025 г., депозирана от И. К. Д., ЕГН **********, адрес: *************, срещу Наказателно постановление №25-1158-000920 от 17.04.2025 г., издадено от - Г. К. В., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЗИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,като с Разпореждане на Зам Председателя на съда, е било указано АНО да окомплектова преписката, след което е било образувано настоящото дело, разпределено на настоящия съдиядокладчик. След запознаване с материалите по делото, съдът е постановил Разпореждане №111 от 12.1.2026 г., с което е изискал от АНО допълнителни доказателства по преписката, с оглед преценка допустимостта на жалбата, като в указания срок по делото е постъпило писмо, с рег. № 3118 от дата 28.1.2026 г., на ВПД Началник сектор ПП ОДМВР-ПЕРНИК, В. В., с което сочат, че приложено изпращат в съда за прилагане към материалите по делото на заверено копие на НП № 25-1158-000920/17.04.2025г., ведно с доказателство, че наложената глоба с него е заплатена на 26.11.2025г. разпечатка от „Софтуерен инструмент за проверка за платени фишове, електронни фишове и наказателни постановления“. Застъпват становище, че предвид разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН, че НП влиза в сила от датата на плащането на наложената глоба, считат депозираната на 08.12.2025г. в Районен съд - Перник жалба за недопустима. Към писмото са приложени атакуваното НП- заверено копие, и данни за заплащане на глобата – извадка от платежно с дата 26.11.2025 г, с посочен и номер именно на атакуваното НП № 25-1158-000920/17.04.2025г и посочена за заплатена сума от 40 лева / равностойност в евро -20.45 евро/, наредител- И. Д., тъй-като доброволно е заплатена глобата и затова е заплатена в този размер.

След запознаване с преписката по делото, и допълнително постъпилите и изискани по делото от съда доказателства, то се установява, че действително срещу жалбоподателя И. К. Д., Е Г Н **********, адрес:

*************, е било издадено Наказателно постановление №25-1158000920 от 17.04.2025 г., издадено от - Г. К. В., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК 1

СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЗИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните, на база съставен от М. К. М., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , ОДМВР ПЕРНИК, акт за установяване на административно нарушение № GA3577450, от 27.03.2025 г. против Д., като съдържанието на акта и НП са почти идентични, а именно за вменено нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП; и на основание чл. 53 от ЗАНН и: 1.

ЧЛ.183 АЛ.4Т.7 ПР.1. от ЗДвП на: И. К. Д., с ЕГН **********, адрес ************* , е било наложено административно наказание , както следва: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. Видно от изисканите и представени допълнително доказателства по делото, то глобата е била заплатена доброволно от жалбоподателя на 26.11.2025 г. По посочените обстоятелства по делото не се спори, а същите са видни и от материалите по делото.

Тук с оглед задължителната преценка, която съдът дължи относно допустимостта на жалбата, намирам, ч следва да се посочи, че видно от междувременно постановеното решение от Конституционният съд, по което същият се произнесе с решение по конституционно дело №7/2025 г.

От 27.11.2025 г., то в същото е прието следното:“…На свое заседание на 27.11.2025 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №7/2025 г., докладвано от съдия Атанас Семов.

Съдът отхвърли искането на Административния съд – София-град, 20-и касационен състав, за установяване на противоконституционност на чл. 79б, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн.

ДВ, бр. 92 от 1969 г., посл. изм. и доп. бр. 64 от 2025 г.; ЗАНН)- която си е действала и към момента на нарушението и към момента на заплащане на глобата.

Оспорената разпоредба на ал. 2 на чл. 79б ЗАНН (обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че „[в] случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г“. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 79б ЗАНН (обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), към която препраща разпоредбата на ал.

2, предвижда, че „[в] случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата“…Оспорената разпоредба може да се приложи единствено при изпълнение на предвидените в ал. 1 кумулативни условия:

„нежелание“ на нарушителя да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, манифестирано именно чрез заплащане от него (или по негово възлагане или доказано съгласие) на 80% от наложената му глоба и извършване на това заплащане в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление (какъвто е и срокът за обжалване). При неизпълнение на което и да било от тези кумулативни условия разпоредбата на ал. 2 не може да породи правни последици. … Оспорената разпоредба урежда само правна възможност, която зависи изцяло от преценката на лицето, посочено в наказателно постановление 2 като извършител на нарушение. Тази преценка може да се формира в разумен срок (14-дневен, колкото е и срокът за обжалване) и свободно, вкл. след правна консултация, ако лицето сметне, че му е необходима…“ Решението е публично достъпна на сайта на КС, като в мотивите на същото е посочено и че –„… Изложеното разкрива, че приложението на оспорената разпоредба на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН урежда само правна възможност, която зависи изцяло и само от преценката на лицето, посочено в наказателно постановление като извършител на нарушение. Тази преценка може да се формира в разумен срок (14-дневен, колкото е и срокът за обжалване) и свободно, вкл. след правна консултация, ако лицето сметне, че му е необходима. Правните последици от прекратяването на наказателното производство по отношение на наложените с наказателното постановление други административни наказания и/или отнетите с него в полза на държавата вещи са установени в ал. 3, която не е оспорена.

Административнонаказателната отговорност е лична (чл. 24, ал. 1 ЗАНН). Това е основен принцип при административното наказване, според който всеки отговаря за собственото си виновно поведение. Налагането на глоба като вид административно наказание е във връзка с развилото се правоотношение по осъществяване на административнонаказателна отговорност. Посоченият в наказателното постановление нарушител сам преценява как да се реализира спрямо него тази отговорност след като е издадено наказателното постановление и никой друг не може да замести неговата воля…. Разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 не изисква изрично волеизявление от нарушителя дали ще се възползва от тази правна възможност и правните последици на чл. 79б, ал. 2 настъпват само при направено в определения срок плащане и то именно на намаления размер на наложената глоба. Само чрез такова плащане санкционираното лице обективира волята си да не оспорва наказателното постановление по отношение на наложената глоба. Ако такова плащане не бъде направено, правото му да обжалва наказателното постановление в цялост остава незасегнато.

Поради това съображенията за ограничаване на правата на нарушителя в случаите, в които плащането е извършено от трето лице, са неотносими. Разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗАНН закрепва напълно ясно правило за поведение, което не препятства обжалването от нарушителя на наказателното постановление в частта относно наложената глоба, когато тя е заплатена от различно от него лице, без негово желание за това, какъвто според предоставените от сезиращия съд документи изглежда случаят, предмет на делото по същество пред първоинстанционния съд. Предвиденото в чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН плащане е годно да предизвика настъпването на предвидените в ал. 2 правни последици само ако е направено от самия нарушител или от трето лице по изрична воля на нарушителя (по негово упълномощаване или с негово съгласие), което следва да бъде надлежно доказано. Извън тези хипотези плащане от другиго не препятства възможността за търсене на съдебна защита. Компетентният съд е длъжен във фазата по допустимост на жалба срещу наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба“, служебно да провери дали са изпълнени кумулативните условия на чл. 79б, ал. 1 за прилагане на ал. 2 и само ако установи, че са изпълнени в цялост, да прекрати производството по отношение на наложената глоба, прилагайки чл. 79б, 3 ал. 2 (във вр. с чл. 63г ЗАНН). Ако волята на нарушителя (визирана в ал. 1) е опорочена и/или плащането е извършено не от него без негова ясно изразена воля, то чл. 79б, ал. 2 е неприложим. Дали по конкретното дело, по повод на което е сезиран Конституционният съд, съдебният състав не е установил фактите или неправилно е разтълкувал и приложил към тях чл. 79б, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗАНН е преценка извън предмета на произнасяне на Конституционния съд….Оспорената разпоредба на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН дава на адресата на наказателното постановление възможност свободно и в разумен срок да прецени дали да се възползва от правото на съдебна защита, предвидено в чл. 56 от Конституцията, но самото право остава гарантирано. Изискванията на правовата държава са спазени, щом решаването на правен спор може да стигне до съд (Решение №6/2008 г. по к. д. №5/2008 г.). Оспорената разпоредба е мярка, която позволява отказ от правото на обжалване след като това право е възникнало, без да отменя възможността за съдебен контрол и да ограничава правото на достъп до съд, още по-малко да лишава лицата от това право. Отказ от възникнало право е правно допустим. Оспорената норма не ограничава правото на защита, а урежда правна възможност за такъв отказ. Твърдението, че чрез прилагането на принудителна административна мярка нарушителят бива принуден да не обжалва наложената му глоба също е неоснователно…като съдът е решил че - ОТХВЪРЛЯ искането на Административния съд Софияград, 20-и касационен състав, за установяване на противоконституционност на чл.79б, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн. ДВ, бр. 92 от 1969 г., посл. изм. и доп., бр. 64 от 2025 г.)…“.

В случая видно от преписката, то по същата е представена Вносна бележка / платежно/, видно от което наложената глоба с атакуваното Наказателно постановление №25-1158-000920 от 17.04.2025 г., издадено от - Г. К. В., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, СР ПЪТНА ПОЗИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,е заплатена от жалбоподателя на 26.11.2025г. - разпечатка от „Софтуерен инструмент за проверка за платени фишове, електронни фишове и наказателни постановления“., поради което и АНО в писмото, с което е изпратено това писмено доказателства по делото е застъпило становище, че предвид разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН, че НП влиза в сила от датата на плащането на наложената глоба, и счита депозираната на 08.12.2025г. в Районен съд Перник жалба за недопустима. Към писмото са приложени атакуваното НП- заверено копие, и данни за заплащане на глобата – извадка от платежно с дата 26.11.2025 г, с посочен и номер именно на атакуваното НП № 25-1158-000920/17.04.2025г и посочена за заплатена сума от 40 лева / равностойност в евро -20.45 евро/, наредител- И. Д., тъй-като доброволно е заплатена глобата и затова е заплатена в този размер, тоест в деня на издаването на самото НП глобата е била заплатена. Това обстоятелство не се оспорва и в депозираната жалба, която се явява и бланкетна такава.